Решение № 42 от 18.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Варна, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20213001000665 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „МАРК 1“ ЕООД – София против Решение № 163/14.06.2021 год. по т.д.№ 1115/2020 год. по описа на ОС – Варна, с което СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от от „МАРК 1“ ЕООД, ЕИК 119665627, със седалище и адрес на управлениегр.София, р-н Триадица, бул."България" № 51Б, ет.4, против „ЕНЕРГО[1]ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.

„Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС - Г, №258, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 89 110,37лв. /осемдесет и девет хиляди сто и десет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща цена на произведена и доставена ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. август 2017 г., за която е издадено дебитно известие №161/30.09.17 г., както и сумата от 24 851,94 лв. /двадесет и четири хиляди осемстотин петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 10 192,15 лв. /десет хиляди сто 1 деветдесет и два лева и петнадесет стотинки/, представляваща цена на произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. август 2017г., за която е издадено дебитно известие №164 от 01.10.2017 г., както и сумата от 2 842,50 лв. /две хиляди осемстотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението; сумата от 86 363,25 лв. /осемдесет и шест хиляди триста шестдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща цена на произведена и доставена ел. енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2017 г., за която е издадена 1 фактура № 162/30.09.2017 г., сумата от 24 085,63 лв. /двадесет и четири хиляди и осемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 9 785,83 лв.

/девет хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща цена на произведена и доставена ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2017 г., за която е издадено дебитно известие №165 от 01.10.2017 г., както и сумата от 2 729,23лв. /две хиляди седемстотин двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица № 8, конституирано на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691.

Предявената въззивна жалба е основана на твърдения за недопустимост, евентуално – неправилност на постановения съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се спиране на производството, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до окончателното разрешаване на спора по висящи административни дела относно законосъобразността на Решение № СП – 1/15.10.2020 год. и СП – 2/15.10.2020 год. на КЕВР.

2

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна и третото лице – помагач.

Съдът по реда на чл. 267 ГПК констатира редовност и надлежно администриране на депозираните въззивна и частна жалби.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва: 1/ Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала (ВяЕЦ) с обща инсталирана мощност от 4 000 kW, която е въведена в експлоатация; 2/ Същата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД на основание Договор за присъединяване 3/ Страните са сключили Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник 4/ Не е налице спор и относно количеството на произведената и доставена електроенергия за процесните месеци; 5/ Не се спори, че цялото количество електрическа енергия след достигане на НСП /нетното специфично производство/ за процесния период е платена от ответното дружество по цена за излишък на балансирания пазар.

Отношенията във връзка производството и изкупуване на ел.енергия от възобновяеми източници имат договорен, облигационен характер.

Същевременно, същите се регулират от законовите норми на ЗЕ и ЗЕВИ, в редакция към процесния период – 2017 год. В чл.16 от договора за изкупуване на ел.енергия е предвидено, че цената за продажба на ел.енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. В случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на ел.енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение по договора – чл.17, ал.2. Цената на изкупуване на произведената ел.енергия като съществен елемент на договорната връзка не подлежи на свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в рамките на неговите правомощия и по предвидения в закона ред.

Процесният договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от 3 възобновяем енергиен източник е сключен въз основа на чл.94а, ал.3 от ЗЕ вр. чл. 31 ЗЕВИ. Според Закона за енергията от възобновяеми източници (в сила от 3.05.2011 г.), общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за която има издадена гаранция за произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с изключение на количествата, които производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти; 3.продава по свободно договорени цени по реда на глава 9, раздел 7 от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31, ал.5 в редакция, обн. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) /, по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията /чл.31, ал.1/. В пар.7, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ е предвидено, че за енергийните обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. Цените са определени с Решение № Ц-18 от 20.06.2011 год. на ДКЕВР в два варианта: в размер на 191 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа и 173,06 лева за ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно според пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори. Не се оспорва, че соченото решение е било прилагано като при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа на електрическата централа, за следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година, цената се е определяла 173,06 лева, т.е. приложимата законова и договорна уредба е позволявала последователно преминаване в различни тарифни групи според пълните ефективни часове на работа на централата.

С изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г. е предвидено крайният снабдител да изкупува произведената ел.енергия по преференциална цена за количествата до размера на определената средна годишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а над това количество – по утвърдени цени за крайни потребители.

4

С ново изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват произведената енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл.24, т.3 определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена за излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи производството по т.1. С измененията в закона се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, като се въвежда праг ("нетно специфично производство" или НСП). Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона е предвидено задължение за КЕВР да приеме решение, с което да определи „НСП“ на ел.енергия за отделните видове централи.

Въз основа на посочените законови норми е прието Решение № СП – 1/31.07.2015 г. на КЕВР , с което е определено нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което енергията се заплаща по преференциални цени, съобразно решение № Ц-18 от 20.06.2011 год., както следва: т.2.7 1907 КВтЧ по цена 191 лв., без ДДС за вятърни централи, работещи до 2250 часа и т.2.8 – 2 139 kWh, при определената цена - 173.06 лв./MWh, без ДДС,за централи, работещи над 2250 часа.

С решение № 3312/04.03.2020 год., постановено по адм. д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, е потвърдено решение № 5483/26.09.2018 год. по адм. дело № 8493/2015 год. по описа на АССГ, с което е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР по т. 2. 7 и т.2.8, раздел втори, за определяне на НСП.

Доколкото КЕВР е законово задължена да извърши отново установяване по същия административен ред на конкретен размер на НСП е прието Решение № СП-1/15.10.2020 год., в което е установено, че считано от 31.07.2015 год. НСП за обекти с характеристиките на процесния възлиза на 1907 КВтЧ по цена 191 лв., без ДДС

Прието е още Решение № СП-2/15.10.2020 год., в което е установено считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 139 kWh, въз основа на което в Решение No Ц-18 от 5

20.06.2011 г. на КЕВР, в частта по т. 8, е определена преференциална цена в размер на 173,06 лева/MWh за вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа.

Постановените административни актове се ползват с предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал.9 ЗЕ.

Предварителната изпълняемост означава, че административният акт се прилага, независимо от предприетото обжалване. Потенциалното увреждане на правата на адресатите на индивидуалния административен акт е съобразена чрез предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл. 301 АПК. Предварителната изпълняемост на административния акт означава още, че когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му предварителна приложимост. Обжалването на административния акт няма релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.