Решение № 2369 от 09.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4081/2022
- Вид
- Решение № 2369
- Подписан
- 09.05.2023
- Състав
- Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2369 гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100504081 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 27.01.2022г., постановено по гр.д. № 69007/2018г. на СРС, ГО, 138 състав, са уважени предявените от З. П. Д. срещу „О.М.“ АД обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 447, 40 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение по договор № У-ОМ-213 от 01.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 369, 76 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главното парично вземане за периода от 21.08.2018г. до 24.10.2018г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за главница за разликата над сумата от 20 447, 40 лева до пълния предявен размер от 24 968, 91 лева и за мораторна лихва – за разликата над сумата от 369, 76 лева до пълния предявен размер от 450, 83 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “О.М.” АД, 1 в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по спорните между страните въпроси относно изпълнението на процесния договор от страна на ишеца и относно обстоятелството какъв тип потребител е било дружество “Д.-Т. БГ” АД – неравномерен или равномерен и от там какъв е приложимият “%” във формулата за определянето на възнаграждението на ищеца, ако се приеме, че такова се дължи. Въззивникът поддържа релевираното правоизключващо възражение за недължимост на претендираното възнаграждение поради обстоятелството, че договорът за присъединяване на стопански потребител с “Д.-Т. БГ” АД не е сключен в изпълнение на задълженията по процесния договор между страните, сключен на 01.07.2016г. В тази връзка обръща внимание на факта, че договорът за присъединяване е сключен преди сключването на процесния граждански договор, което е достатъчно основание за формиране на извод за липса на обусловеност между двете съглашения. Навежда доводи, че изплатеното в полза на ищеца възнаграждение по договора се явява недължимо платено поради липса на насрещна престация. Освен това сочи, че първоинстанционния съд е формирал изводи за основателност на предявения иск въз основа на приемо-предавателни протоколи, касаещи различен период от исковия, за който се претендира възнаграждение. Поддържа становището, че в процеса на сключване на договора за разпределение и снабдяване с природен газ от 14.07.2016г. със страни – ответното дружество и “Д.-Т. БГ” АД, ищецът е действал в качеството си на заместник-изпълнителен директор “Маркетинт и продажби на природен газ” на “О.М.” АД. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят. В условията на евентуалност са заявени възражения относно приетия размер на дължимото възнаграждение. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което третото лице “Д.-Т.
БГ” АД е бил потребител с неравномерно потребление за исковия период с общо заявено за доставка количество природен газ с обем от 3 000 – 7 000 куб.м., поради което възнаграждението следва да се определи съгласно т. 3.1., подточка 4, с приложим процент – 5 %, а не 10 %, както неправилно е приел 2 първоинстанционният съд.
Насрещната страна в производството З. П. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че ответното дружество е признало изпълнението на възложената работа с доброволното извънсъдебно плащане на част от дължимото възнаграждение, поради което релевираното в исковото производство възражение в обратен смисъл е неоснователно. Освен това всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, установявали по несъмнен начин, че ищецът е изправна страна по процесното договорно правоотношение. По отношение на начина на определяне на дължимото възнаграждение са изложени съображения, че същото се определя не съобразно заявения обем, а съобразно реално доставеното и потребено количество природен газ. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор от 01.07.2016г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва.
Не е спорно, че на 01.07.2016г. е сключен договор № У-ОМ-213 между З. П. Д., в качеството на изпълнител, и “О.М.” АД, в качеството на възложител, с предмет: осигуряване сключването на договори за присъединяване към газоразпределителната мрежа (ГРМ) на възложителя, както и на договори за разпределение и снабдяване с природен газ (ПГ), като 3 за целта изпълнителят е приел да намира, консултира и убеждава потенциални стопански клиенти на възложителя. Възложителят е поел задължение да заплати възнаграждение за извършената услуга за всеки сключен със съдействието на изпълнителя от името и за сметка на възложителя договор със стопански клиент. Конкретният начин на плащане и определяне на размера на дължимото възнаграждение е посочен в чл. 2, ал. 3 от договора, която препраща към Приложение № 1 към договора. Страните са постигнали съгласие възнаграждението да е платимо след подписването на приемо-предавателни протоколи по следния ред: 1. изплащане на възнагражденията по т.1 от Приложение № 1 след съставяне и подписване на документите по чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора; 2. изплащане на възнаграждението по т. 2 от Приложение 1, след съставяне и подписване на документите по чл. 4, ал. 1, т .2 от договора, 3. изплащане на възнаграждението по т. 3 от Приложение № 1, след съставяне и подписване на документите по чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора. Уговорен е срок за заплащане на възнаграждението на изпълнителя – до 20 работни дни. В клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че услугата по чл. 1 от договора се счита за изпълнена, в случай че са спазени процедурите на възложителя за сключване на договори със стопански клиенти на “О.М.” АД, като в това число са съставени и подписани всички документи и са извършени всички действия, предпоставящи фактическото потребяване на природен газ от съответния клиент, а именно: 1. документи за първоначално присъединяване към ГРМ: регистриране на заявление за присъединяване към ГРМ, издадено съгласие за присъединяване към ГРМ; сключен договор за присъединяване към ГРМ; регистрирано плащане на такса присъединяване и депозит по договор за присъединяване; възлагане проектиране на нова ГРМ при необходимост и възлагане монтаж на СТИ при необходимост; 2. сключване на договор за разпределение и снабдяване с природен газ: договор за разпределение и снабдяване с природен газ; подаване на искане за пуск и реално въвеждане в експлоатация на СГИ/В. на клиента; подписване на анекси и споразумения към изброените договори; 3. документи, удостоверяващи следните обстоятелства: изтичане на 12 месеца от пускане на клиента и оценка на отчетените/генерираните от него обеми и приходи от разпределение на природен газ за този период.
Според представеното Приложение № 1 към граждански договор № У4 ОМ-213/01.07.2016г., представляващо неразделна част от договора, възнаграждението по договора е, уговорено по следния начин: по т. 1. - при подписване и заплащане на договор за присъединяване на клиент; по т. 2. възнаграждение, дължимо при подадено „Искане за пуск" на клиента, а именно по т. 2.1 за клиенти, попадащи във всички потребителски групи до 1 000 хил. м3, вкл. - (Qмин./год х Р разп.) х 5 % = дължимо възнаграждение, по т.2.2 за клиенти над 1 000 хил. м3 - за обекти с Qмин. над 1 000 хил. м.3 се заплаща възнаграждение при пуск в размер на 5 % от формирания приход от разпределение съобразно т.2.1, но не повече от 9 000 лв.; по т.3. - след 12 отчетни периода, както следва: по т.3.1. за потребители с неравномерно потребление: за клиенти от 5 хил. м3 до 1 000 хил. м3 - (Qгод./реал. x Р разп.) x 10 % - дължимо възнаграждение след приспадане на вече платените суми по т. 2, за клиенти от 1 000 хил. м3 до 2 000 хил. м3 - (Qгод./реал. x Р разп.) x 7 % - дължимо възнаграждение след приспадане на вече платените суми по т.2, за клиенти от 2 000 хил. м3 до 3 000 хил. м3 - (Qгод./реал. x Р разп.) x 6 % дължимо възнаграждение след приспадане на вече платените суми по т. 2, за клиенти от 3 000 хил. м3 до 7 000 хил. м3 - (Q./реал. x Р разп.) x 5 % дължимо възнаграждение след приспадане на вече платените суми по т.2, за клиенти от 7 000 хил. м3 до 19 000 хил. м3 - (Qгод./реал. x Р разп.) x 4 % дължимо възнаграждение след приспадане на вече платените суми по т.2; т.3.2 за потребители с равномерно потребление, както следва: за клиенти от 5 хил. м3 до 5 000 хил. м3 - (Qгод./реал. x Р разп.) x 10 % - дължимо възнаграждение след приспадане на вече платените суми по т.2, за клиенти от 5 000 хил. м3 до 7 000 хил. м3 - (Qгод./реал. x Р разп.) x 8 % - дължимо възнаграждение след приспадане на вече платените суми по т.2, за клиенти от 7 000 хил. м3 до 10 000 хил. м3 - (Q./реал. x Р разп.) x 7 % - дължимо възнаграждение след приспадане на вече платените суми по т.2. Дадени са пояснения, че използваните показатели означават: Qмин./год - очаквана минимална годишна консумация, Qгод./реал. - реална годишна консумация след изтичане на първите 12 месеца, Р разп. - цена за разпределение на природен газ.
Видно от представения договор за присъединяване на стопански потребител
№
CNT-110025/27.04.2016г., сключен между газоразпределителното предприятие “О.М.” АД и “Д.-Т. БГ” АД, като потребител, газоразпределителното предприятие се е задължило да 5 присъедини обект на потребителя съгласно съгласие за присъединяване към ГРМ № АСС-103907.
Установено е също, че на 14.07.2016г. е сключен договор за разпределение и снабдяване с природен газ, между газоразпределителното предприятие “О.М.” АД, като доставчик, и “Д.-Т. БГ” АД, в качеството му на купувач. Съгласно чл. 1 от договора доставчикът се е задължил да доставя на купувача в минимални годишни количества по Приложение I природен газ с договореното по спецификация за съответната година /Приложение II/ качество и налягане през периода на действието на договора срещу задължението на купувача да приема и заплаща природния газ. Договорът е сключен със срок до 31.12.2020г. с уговорка за ежемесечно отчитане на потреблението.
С допълнително споразумение № 1 от 30.06.2017 г. към Договор за разпределение и снабдяване на природен газ № CNT-111925/14.07.2016г., страните по договора са се съгласили да се изменят заявените от купувача количества за 2017г. – от месец юни 2017г. до края на годината съгласно актуализирано Приложение II, като за целите на изпълнението доставчикът издава дебитно известие за сумата, получена в резултат от разликата в цените на природния газ между съответните потребителски групи. Съгласно т. 3 от допълнителното споразумение цената на природния газ се изменя, считано от м.юни 2017г., съобразно потребителската група, в която попада клиентът след изменението на количествата по чл. 1. Всички останали клаузи в Договор за разпределение и снабдяване на природен газ № CNT-111925/14.07.2016 г. остават непроменени.