Решение № 177 от 03.09.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Несебър, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина Г. Василева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Административно наказателно дело № 20252150200663 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Д****“ *** с ЕИК 2******, със седалище и адрес на управление: гр.Н***, ж.к.М**** № ***, ет.***, ап.***, представлявано от Д.

Н. П. и Е.П.П. против Наказателно постановление № 8****-F***** от 18.09.2025г. на Началника на отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за административно нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на финансите /наредба № Н-18/ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Представят писмени доказателства.

За дружеството-жалбоподател в съдебно заседание представител не се явява.

Не сочат нови доказателства.

Процесуалният представител на Началника на отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира 1 присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 10.08.2025г., на търговски обект ****"Б***Е***", находящ се в КК С****** от хотел „Р*****“, стопанисван от „Д****“ *** с ЕИК 2******, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП констатирали, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на лице по чл.3 от Наредба № Н-18, не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, като при извършена на 19.04.2025г. покупка на 2 бр. кафе-еспресо, на обща стойност 9,98 лева, платена в брой, същата е регистрирана в данъчна група "Г" „стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Направените констатации са отразени в протокол за извършена проверка № 0178984 от 10.08.2025г.

За така установеното административно нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата, същият заявява, че в акта и НП липсвало пълно и точно описание на нарушението, тъй като не било посочено продажбите на какви стоки и услуги се включват в група „Б“, съответно в група „Г“. В допълнение на това се сочи, че от представения дневник на продажбите за месец април 2025г. се установява, че начисленото ДДС върху целия оборот за месец април 2025г. е с 20% данъчна ставка, поради което не са настъпили вредни последици за фиска.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Наказателното постановление е постановено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя С. А. – главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП, присъствала при установяване на нарушението, и не се оспорва от жалбоподателя.

Независимо от горното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните:

2 от представеното и прието, като доказателство по делото – копие на дневник на продажбите за месец април 2025г. се установява, че дължимият данък от 20% ДДС върху извършените продажби от дружеството през месец април 2025г. е бил начислен и внесен.

Съгласно чл.12 от ЗАНН, административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Имуществената санкция, която се налага на юридически лица или еднолични търговци, е за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като редът е по ЗАНН, доколкото в специален закон не е предвидено друго – чл.83, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.49 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), тежестта на наказанията не трябва да е несъразмерна спрямо престъплението.

В решение по дело С-733/23 на Съда на Европейския съюз, е прието, че Държавите – членки са компетентни да определят вида и размера на санкциите при спазване по – специално на принципа на пропорциалността (т.47). Санкционните мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели, като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по – специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта – т.48 (препращаща и към дело С-655/21). В т.49 от решението се припомня, че принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне на размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая, а за да се прецени пропорционалността (т.50), трябва да се вземат предвид и възможността националния съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагане на по-лека санкция, както и възможността да се нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (също и решения по дело С-384, дело С-255/14, дело С-77/20). Според т.34 от решението, чл.50 от ХОПЕС се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на трите критерия (правна квалификация, естество на нарушението, степен на санкция), че са с наказателен характер. На въпроса по т.2 от решението на СЕС е отговорено, че не се допуска национална правна уредба, която предвижда като административно наказание значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по – нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

3

Според чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на извършителя. Заменяне на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите по чл.15, ал.2, която хипотеза в случая не е налице. Изрично в ал.4 е установена забрана за определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия и дейност, освен в предвидените от закона случаи. Ето защо е недопустимо е да се определи наказание, респ. имуществена санкция, под предвидения минимален размер. Обсъдената национална правна уредба, интерпретирана с оглед разрешенията, дадени в решението на СЕС, налага извод, че липсва механизъм за определяне на санкция, чийто интензитет не надхвърля тежестта на установеното нарушение. Според решение по дело С-231/20 на СЕС, т.47, за да прецени пропорционалността на размера на минималната глоба, националната юрисдикция трябва да вземе предвид съотношението между размера на глобата, която би могла да бъде наложена, и икономическото предимство, произтичащо от извършеното нарушение, за да демотивира нарушителите да извършват такова нарушение (също и решение по дело С-77/20, т.40, т.41).

В случая, за извършеното нарушение на нормата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е предвиден минимален размер на санкцията от 1000 лева (511,29 евро) и максимален 4 000 лева (2045,17 евро), като в този диапазон следва да се извърши преценката по чл.27 от ЗАНН. Същевременно, по делото няма данни, нито се твърди за извършителя да е настъпило някакво икономическо предимство, тъй като от представените по делото доказателства се установява /л.7 и л.8/, че за процесния период дължимият данък от 20% ДДС върху извършените продажби от дружеството е бил начислен и внесен, т.е. за процесната продажба на 2 бр. кафе-еспресо, на обща стойност 9,98 лева, макар и да е начислен ДДС в размер на 9 % при продажбата, впоследствие е начислен и внесен ДДС в размер на 20 %, което не се оспорва от наказващия орган. В този смисъл при определяне размера на процесната имуществена санкция е определен този предвиден в нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, именно защото е прието, че извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи. Ето защо, следва да се приеме, че грешното отчитане на стоката не рефлектира положително нито пряко, нито косвено в правната сфера на извършителя, нито пък носи съизмерима в пари вреда за фискалните интереси на държавата. При тези факти, наложената имуществена санкция в размер на 1000 лева се явява тежка и е непропорционална на извършеното нарушение.

4

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като с него е наложена имуществена санкция, която е непропорционална на извършеното административно нарушение, и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8****-F***** от 18.09.2025г. на Началника на отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Д****“ *** с ЕИК 2******, със седалище и адрес на управление: гр.Н***, ж.к.М**** № ***, ет.***, ап.***, представлявано от Д. Н. П. и Е.П.П., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за административно нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на финансите във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 5