Решение № 130 от 01.08.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Разград, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253300500367 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК

Образувано е по постъпила жалба, вх.№2991/04.07.2025г. от С. А. Е. от гр.********, длъжник по изп.дело №199/2018г. по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков, рег.№761, на КЧСИ с район на действие ОС - Разград срещу действията на ЧСИ по същото изп.дело, а именно насочването на изпълнението върху сума, която тя счита за несеквастируема и представлява отпусната й пенсия за инвалидност от ТП на НОИ – Разград и отказа му да вдигне наложения запор върху същата.

Възражение срещу жалбата е подадено от взискателя в производството “Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД в срок, чрез пълномощник юрисконсулт, с искане алтернативно за оставяне на жалбата без разглеждане, съответно без уважение.Излага подобни съображения, свързани със законосъобразността на действията на ЧСИ.Претендира разноски като юрисконсултско възнаграждение.

ЧСИ Г.Солаков е депозирал писмени обяснения в които също застъпва становище за недопустимост, съответно неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

За да се произнесе, окръжният съд намери за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице – длъжник по изпълнителното дело.

Жалбоподателката С. Е. е длъжник в изпълнителното производство. Същото, видно от доказателствата по делото, е образувано по издаден от ИРС, по ч. гр. д. № 405/2009 година изпълнителен лист за дължими суми в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за чийто частен правоприемник се легитимира настоящия взискател, “Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД въз основа на договор цесия.

В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени 1 изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

По отношение на жалбата в частта, с която се твърди, че съдебният изпълнител е наложил незаконосъобразен запор върху инвалидната пенсия, отпусната на длъжника от ТП на НОИ гр.Разград, въз основа на съответно ЕР на ТЕЛК от 07.05.2025г., настоящият състав, тълкувайки волята на жалбоподателката, намира, че се касае за обжалване на действия, изразяващи се в налагането на запор върху ищущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

В този смисъл жалбата се явява процесуално допустима, като подадена срещу действия, попадащи в приложното поле на чл. 435, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Разгледана по същество обаче същата, се явява неоснователна по следните съображения:

В случая длъжникът обжалва насочването на принудителното изпълнение върху имущество – инвалидна пенсия, което смята за несеквестируемо.

Нормата на чл. 446 ГПК регламентира размера на удръжките, които могат да се правят от пенсия на длъжника, като е направено разграничение в зависимост от получаваната пенсия. С оглед на това следва да се приеме, че пенсията е частично секвестируема и наложеният върху нея запор може да обхваща само секвестируемата част.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. В мотивите е посочено, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.

В разглеждания случай в изпратеното на 22.05.2025 г. запорно съобщение до ТП на НОИ изрично е посочено, че запорът се извърши при спазване на правилата на чл. 446 ГПК . Ето защо, доколкото видно от представеното по делото разпореждане от НОИ получаваната от длъжника инвалидна пенсия е под минимума, установен в посочената разпоредба, наложеният запор не е произвел правно действие и съответно въз основа на него не могат да се събират принудително суми от пенсията на жалбоподателката.

По изложените съображения съдът счита, че конкретното обжалвано изпълнително действие е законосъобразнои правилно ЧСИ е отказал вдигане на наложения запор върху пенсията за инвалидност на длъжника, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Направеното искане от страна на взискателя “Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да бъде уважено. По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото съгласно чл. 78, ал. 1 ал. 3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което и жалбоподателят не може да бъде отговорен за разноските в настоящото производство.

Предвид изложеното, Разградският окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. вх.№2991/04.07.2025г. от С. А. Е. от гр.********, длъжник по изп.дело №199/2018г. по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков, рег.№761, на КЧСИ с район на действие ОС - Разград срещу действията на ЧСИ по същото изп.дело, а именно насочването на изпълнението върху сума, която тя счита за несеквастируема и представлява отпусната й пенсия за инвалидност от ТП на НОИ – Разград и отказа му да вдигне наложения запор върху същата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжа лване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Разград, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253300500367 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК

Образувано е по постъпила жалба, вх.№2991/04.07.2025г. от С. А. Е. от гр.********, длъжник по изп.дело №199/2018г. по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков, рег.№761, на КЧСИ с район на действие ОС - Разград срещу действията на ЧСИ по същото изп.дело, а именно насочването на изпълнението върху сума, която тя счита за несеквастируема и представлява отпусната й пенсия за инвалидност от ТП на НОИ – Разград и отказа му да вдигне наложения запор върху същата.

Възражение срещу жалбата е подадено от взискателя в производството “Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД в срок, чрез пълномощник юрисконсулт, с искане алтернативно за оставяне на жалбата без разглеждане, съответно без уважение.Излага подобни съображения, свързани със законосъобразността на действията на ЧСИ.Претендира разноски като юрисконсултско възнаграждение.

ЧСИ Г.Солаков е депозирал писмени обяснения в които също застъпва становище за недопустимост, съответно неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

За да се произнесе, окръжният съд намери за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице – длъжник по изпълнителното дело.

Жалбоподателката С. Е. е длъжник в изпълнителното производство. Същото, видно от доказателствата по делото, е образувано по издаден от ИРС, по ч. гр. д. № 405/2009 година изпълнителен лист за дължими суми в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за чийто частен правоприемник се легитимира настоящия взискател, “Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД въз основа на договор цесия.

В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени 1 изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

По отношение на жалбата в частта, с която се твърди, че съдебният изпълнител е наложил незаконосъобразен запор върху инвалидната пенсия, отпусната на длъжника от ТП на НОИ гр.Разград, въз основа на съответно ЕР на ТЕЛК от 07.05.2025г., настоящият състав, тълкувайки волята на жалбоподателката, намира, че се касае за обжалване на действия, изразяващи се в налагането на запор върху ищущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

В този смисъл жалбата се явява процесуално допустима, като подадена срещу действия, попадащи в приложното поле на чл. 435, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Разгледана по същество обаче същата, се явява неоснователна по следните съображения:

В случая длъжникът обжалва насочването на принудителното изпълнение върху имущество – инвалидна пенсия, което смята за несеквестируемо.

Нормата на чл. 446 ГПК регламентира размера на удръжките, които могат да се правят от пенсия на длъжника, като е направено разграничение в зависимост от получаваната пенсия. С оглед на това следва да се приеме, че пенсията е частично секвестируема и наложеният върху нея запор може да обхваща само секвестируемата част.