Решение № 196 от 29.12.2020, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Ш. , 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Ш., СЪСТАВ II в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Г. Моллов

Зара Е. Иванова

Соня А. Стефанова като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20203600500290 по описа за 2020 година

При секретаря Галина Георгиева като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 290 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 88/ 10.04.2020 год. по гр.д. № 1639 по описа на Районен съд – Н.п. за 2018 год. е отхвърлен предявеният от наследодателя на ищците С. И. С., Д. С. С. и Д. С. С. - С.Д.С. срещу Министерство на правосъдието иск с пр. осн. чл. 441, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1440 лева, представляваща имуществени вреди, нанесени на наследодателя на ищците С.Д.С. вследствие незаконосъобразни действия на С.М.С., ДСИ при РС – Ш. в периода 01.06.2014 год. – 01.07.2015 год. В тежест на ищеца са присъдени сторените от ответника в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателите изтъкват, че не са доволни от постановеното съдебно решение. Считат същото за неправилно и незаконосъобразно. Излагат, че образувайки изпълнителното дело ДСИ е нарушила правилата за местна компетентност, уредени в чл. 427 от ГПК и компетентен е бил държавен или частен съдебен изпълнител с район на действие съответно Районен или Окръжен съд – Т.. Навеждат твърдение, че в молбата за образуване на изпълнително производство взискателят не е посочил конкретен изпълнителен способ, поради което същата се явява нередовна и е подлежала на връщане от ДСИ. Сочат, че вторият запор, наложен от ДСИ на 19.05.2014 год. е незаконосъобразен и в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК, тъй като по гр. д. № 382/2013 год. по описа на ШРС е била издадена обезпечителна заповед спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20113630400154, която към тази дата не била все още отменена. Излагат, че направените удръжки от пенсията на 1 наследодателя им са били над определения секвестируем доход, което е накърнило правата му.

Намират за неправилни изводите на съда, че в тяхна тежест следва да се присъдят всички разноски за пътуване, нещувки и командировъчните на юрисконсулта на ответната страна. Считат, че тези разноски не подлежат на възстановяване от ищците. Твърдят, че приложима е разпоредбата на чл.

78, ал. 8 от ГПК, а размерът на юрисконсултското възнаграждение не следва да надвишава 300 лева. Считат, че доколкото съдията докладчик от РС Н.п. не се е отвел от разглеждане на делото, въпреки че са били налице предпоставките за това, е нарушено процесуалното право на справедлив процес, което само по себе си води до незаконосъобразност на постановеното решението. Молят атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Министерство на правосъдието е депозирала отговор, в който взема становище по неоснователността на жалбата. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор и от С.М.С., ДСИ при РС – Ш. в качеството й на трето лице помагач на въззиваемата страна, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лица, имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК , въззивният съд намери, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 28-00-208/ 03.04.2019 год. ищецът С.Д.С. е починал на 12.07.2018 год. като по делото са конституирани неговите наследници, жалбоподатели в настоящото производство – С. И. С., Д. С. С. и Д. С. С..

Приложеното изпълнително дело № 20113630400154 по описа на СИС при РС – Ш. е образувано по молба рег. № 2917 от 05.07.2011 г. на „Топлофикация-Ш.„ ЕАД гр. Ш., с приложен към нея изпълнителен лист от 23.09.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2273/2010 г. на ШРС, съгласно който длъжникът С.Д.С. следва да заплати на кредитора „Топлофикация-Ш.„ ЕАД гр. Ш. сумата от 2334,07 лева, от която 1654,67 лева – главница от м. 01.2007 год. до м. 06.2007 год., 679,40 лева – лихва за периода от 01.03.2007 год. до 09.06.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 58.09 лв., представляваща разноски по делото.

Съдебният изпълнител е изискал поисканите от взискателя справки от НАП-Шумен за 2 декларирани недвижими имоти, движими вещи, търговски обекти, банкови сметки на името на длъжника и от РУСО за размера на пенсията на последния. За образуване на изпълнително дело взискателят надлежно е заплатил дължимата такса (л. 7 и 8 от ИД).

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му лично на 11.07.2011 год.

С молба рег. № 479/ 29.01.2013 год., депозирана от пълномощник на взискателя, е поискано налагането на запор върху пенсията на длъжника (л. 22, 23 от ИД), като е заплатена съответната държавна такса за извършване на изпълнителното действие. На осн. чл. 450 от ГПК на 30.03.2013 год. е наложен запор на пенсията на длъжника, а съобщението за запора е връчено на сина на ищеца адв. Д. С. на 08.02.2013 год. (л.29 от ИД).

От приложеното към първоинстанционното производство гр. д. № 382/ 2013 год. по описа на ШРС се установява, че на 12.02.2013 год. длъжникът С.Д. С. е сезирал съда с искове с пр. осн. чл.

424 от ГПК и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Видно от материалите по приложеното дело с определение № 636/ 18.02.2013 год. по гр. д. № 382 по описа за 2013 год. на ШРС е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по ИД № 20113630400154 по описа на СИС при РС – Шумен срещу парична гаранция в размер на 160 лева. Издадена е обезпечителна заповед от 19.02.2013 год. (л. 35 от ИД).

С Постановление от 20.02.2013 год. ДСИ на база представената обезпечителна заповед е спрял изпълнението по процесното изпълнително дело и е отказал вдигане на наложения преди спиране на изпълнението запор. Разпоредил е постъпилите парични суми от запора по ИД да не се изплащат на взискателя до представяне на влязло в сила решение по гр.д. № 382 по описа за 2013 год. на ШРС.

Срещу постановлението от 30.01.2013 год., с което е наложен запор, е постъпила частна жалба от длъжника, която е уважена с Решение от 11.03.2013 год., постановено по в.гр. д. № 119 по описа за 2013 год. на ШОС, а атакуваното постановление е отменено с мотив, че по изпълнително дело липсват доказателства ДСИ да е изпълнил задълженията си да се снабди с актуална информация относно размера на пенсията на длъжника. Посочено е още, че секвестируемият размер на заплатата, респ. пенсията на длъжника се определя от съдебния изпълнител и е незаконосъобразно последният да възлага тези свои функции на трети лица, в случая РУСО – Т..

Със свое постановление от 18.03.2013 год. ДСИ е вдигнала наложения запор на длъжника по запорно съобщение от 30.01.2013 год. и е разпоредила взискателят да бъде уведомен за размера на дължимата държавна такса, която следва да внесе в случай, че желае да бъде наложен нов запор.

От представените вносни бележки е видно, че държавната такса е внесена (л. 50-53 от ИД).

Видно от писмо изх. № 91-ИП-374/ 02.04.2013 год. от РУОС – гр. Т., към тази дата длъжникът получава пенсия в размер на 359,98 лева.

С Решение № 734/ 01.10.2013 год., постановено по гр. д. № 382/ 2013 год. по описа на ШРС, потвърдено с Решение от 29.04.2014 год. по в.гр.д. № 4 по описа за 2014 год. на ШОС, е отхвърлена исковата претенция с пр. осн. чл. 424 от ГПК и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД на С.Д. С. срещу „Топлофикация - Ш.„ ЕАД гр. Ш. за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 3

1654,67 лева – главница, представляваща неплатена топлоенергия за периода от м. 01.2007 год. до м. 06.2007 год., за която сума е издаден изпълнителен лист от 23.09.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2273/2010 г. на ШРС и е образувано ИД № 20113630400154 по описа на СИС при РС – Шумен.

Ответникът е депозирал молба рег. №7384/ 22.05.2014 год. за отмяна на допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението по ИД. По молбата съдът се е произнесъл с определение № 1837/ 09.06.2014 год., потвърдено с определение № 435/ 14.10.2014 год. по в.ч.гр.д. № 500/2014 год. на ШОС, като е отменил допуснатото обезпечение.

С оглед резултата от гр. д. № 382/ 2013 год. по описа на ШРС, взискателят е депозирал молба рег. № 1674/ 19.05.2014 год., с която е поискал от ДСИ да възобнови изпълнителното дело и да наложи запор върху пенсията на длъжника. ДСИ е възобновил изпълнителното дело и на осн. чл.

450, ал. 3 от ГПК е наложил запор върху пенсията на длъжника до размера на задължението, като е определил, че ежемесечно трябва да му се удържа сумата от 119,99 лева, която да се превежда по сметка на ДСИ.

Постановлението, с което е наложен запорът, е обжалвано от длъжника, като с Решение №152 от 27.06.2014г. по в.гр.д. № 318 по описа за 2014г. на ШОС жалбата е оставена без уважение.

Съдът е приел, че ДСИ е съобразил разпоредбата на чл. 446 от ГПК и аритметично точно е изчислил сумата, която следва да се удържа от пенсията на длъжника.

Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която уточнява, че по процесното изпълнително дело за периода от 01.06.2014 год. – 30.06.2015 год. от пенсията на длъжника са правени удръжки в размер на 119,99 лева месечно или общо 1559,87 лева. Посочено е още, че за 2014 год. размерът на МРЗ съгласно ПМС № 249/ 31.10.2013 год. е 340 лева, а за периода 01.01.2015 год. – 30.06.2015 год. размерът на МРЗ съгласно ПМС № 419/ 17.12.2014 год. е 360 лева. При тези данни вещото лице е достигнало до извода, че за периода 06.2014 год. -06.2015 год. правилно и в съответствие с чл. 466, ал.1 от ГПК е удържана сумата в размер на 1/3 част от пенсията – 119,99 лева. Вещото лице е изяснило още, че тъй като съгласно ПМС № 139/ 04.06.2015 год. размерът на МРЗ за периода 01.07.2015 год. – 31.12.2015 год. е 380 лева, а размерът на пенсията е под този размер (същата е 376,72 лева), удръжка от нея не може да се прави. Посочено е още, че сумата на МРЗ за исковия период е 4540 лева, а направените удръжки са в размер на 1559,87 лева, т.е. остатъкът от пенсията след удръжките е по малък от МРЗ за периода с 1303,49 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с пр. осн. чл. 441, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 49 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 441, ал. 1 от ГПК предвижда, че частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите .

В мотивите на т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3/ 2004 год. е посочено, че отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 ЗЗД в областта на ЗОДВПГ и тази отговорност е също 4 гаранционно обезпечителна. Прието е, че по исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения - Министерство на правосъдието .

Разпечатката съдържа 44 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5e8789a-3ca8-4549-a931-c98296e0ddf3