Решение № 2463 от 16.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2463 гр. София, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20211100511626 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №20137064 от 11.06.2021г., постановено по гр.дело №11647/2021г. по описа на СРС, ГО, 162 с-в, ответникът П. на РБ. е осъден да заплати на ищеца М. В. АНГ. с ЕГН********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 6000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди (психически стрес), настъпили в резултат от наказателно преследване, приключило с влязла в сила на 03.01.2019г. оправдателна присъда по н.о.х.д.

№4320/2017г. по описа на СГС, НО, 5 състав, ведно със законната лихва от 03.01.2019г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 160лв. разноски в производството съобразно уважената част от иска, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 6000лв. до пълния предявен размер от 20000лв.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца М. В. АНГ..

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е занижил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът- уважен изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответника по делото ПРБ срещу решението на СРС в осъдителната му част. Поддържа се, че ищецът не е установил с представените по делото доказателства твърдените от него неимуществени вреди, или те са в много по-малък размер. Ответникът претендира отмяна на решението на 1

СРС в тази част изцяло или намаляване на присъденото обезщетение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 20000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва върху главниците за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По жалбата на ищеца:

В мотивите към обжалваното решение първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, включително продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, характера и тежестта на повдигнатото обвинение, взетата мярка за неотклонение, интензитета и вида на претърпените негативни емоции. Наказателното производство е продължило 12 години и 9 месеца, като ищецът с цялостното си поведение не е станал причина за забавяне на производството и действително е надхвърлен разумния срок за разглеждане на делото. От друга страна, на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение- „подписка“, а повдигнатото обвинение е за тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК-квалифицирани състави на кражба и грабеж по чл.195, ал. 2. вр. с ал. 1, т.

3, пр. 1, т. 4, пр. 1, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 199 и чл. 198, ал. 1 НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, по делото е установено, че срещу ищеца са водени осем други наказателни производства в периода от 2006г. до 2010г., част от които са прекратени, а други са приключили с осъдителни присъди или сключени споразумения с П., като по някои от тях ищецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“, по други му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66

НК, а със споразумение

2 по н.о.х.д.№170/2010г. по описа на PC- Елин Пелин, в сила от 05.10.2010г. му е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок 3 месеца, като след извършена кумулация наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ от 6 месеца е било приведено в изпълнение при строг режим. По време на пребиваването му в Германия през 2012г.-2017г. ищецът е бил осъден за кражба и е изтърпявал наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 4 месеца, като е освободен на 18.08.2017г. Следователно описаните от разпитаните по делото свидетели негативни преживявания на ищеца не са в причинна връзка единствено с процесното наказателно производство, а са резултат и от останалите водени срещу него дела, по две от които е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“ и неимуществени вреди трудно биха могли да бъдат разграничени.

Настоящият състав споделя и извода на първоинстанционния съд, че съдебното му минало характеризира ищеца като личност, която емоционално възприема повдигнатото му обвинение по-леко от лице, спрямо което никога не е било осъществявано наказателно преследване, предвид неизбежното от житейска гледна точка повишаване на резистентността му към подобни стресови фактори и съответно- намаляване интензивността на негативните емоционални преживявания. Не на последно място, от събраните по делото доказателства не се установява да е налице причинно-следствена връзка между воденото срещу него наказателно производство от една страна и влошено здравословно състояние от друга. Макар да е безспорно установено, че ищецът през 2016г.- 2018г. е диагностициран с хронична бъбречна недостатъчност с необходимост от хемодиализно лечение, захарен диабет, артериална хипертония, вторична анемия и бъбречно- костна болест, както и че с решение на ТЕЛК му е определена 100% трайно намалена работоспособност, липсват данни тези заболявания да са възникнали вследствие на действията на служители на ответника по процесното наказателно производство. Ето защо определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева, предвид така изложените факти и обстоятелства, е справедливо и според настоящия състав, и изцяло съответства на изискванията на чл.52 от ЗЗД.

По жалбата на ответника:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на всички елементи от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ- ищецът е бил обвинен в извършване на умишлено престъпление по чл.195, ал. 2. вр. с ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1, т. 5, вр. с чл.

194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 199 и чл. 198, ал. 1 НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Наказателното производство е приключило с влязла в сила на 03.01.2019г. оправдателна присъда и следователно както повдигнатото обвинение, така и всички извършени от представители на ответника действия по наказателното производство са незаконни по смисъла на горепосочената разпоредба от ЗОДОВ. Налице е основание за ангажиране имуществената отговорност на държавата в лицето на ПРБ за претърпените от ищеца вреди, които са в пряка причинно- следствена връзка с незаконното обвинение. От събраните доказателства се установява вида и размера 3 на претърпените от ищеца неимуществени вреди, а първостепенният съд е взел предвид всички изложени във въззивната жалба доводи на ответника при определяне размера на дължимото обезщетение.

Предвид гореизложеното въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС– потвърдено изцяло като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20137064 от 11.06.2021г., постановено по гр.дело №11647/2021г. по описа на СРС, ГО, 162 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.

280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4