Решение № 2370 от 13.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2370 гр. Бургас, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120104397 по описа за 2024 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Й. Т. И., от с. ...., против „Топметал Комерс“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. Бургас, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 933 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение на ищеца за м. май 2024 год., дължимо на основание Трудов договор № ..... год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавеното й плащане, начиная от подаване на исковата молба – 28.06.2024 год., до окончателното й изплащане.

Главният иск е пояснен с писмена молба от 11.10.2024 год.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 15.02.2022 год. между страните е бил сключен писмен трудов договор, изменен с допълнителни споразумения от 31.03.2022 год., 30.12.2022 год. и 29.12.2023 год., по силата на който ищецът е заел длъжност „..., ...“ в предприятието на ответника, с уговорено месечно възнаграждение в размер от 933 лева, платимо на 25-о число на месеца, следващ месеца на полагане на труд; ищецът е изпълнявал непрекъснато трудовите си задължения, но не е получил възнаграждение за м. май 2024 год.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 128, КТ.

С писмения си отговор по чл. 131, ГПК ответникът е оспорил главния иск като неоснователен и е изложил следните насрещни твърдения: не е ясно дали между страните съществува трудово правоотношение; оспорена е автентичността на 1 подписите в представените от ищеца трудов договор, анекси и длъжностна характеристика към него; главницата е погасена чрез плащане в брой.

Ответникът е направил искания по доказателствата.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от писмените данни по делото, страните са били обвързани с трудово правоотношение, възникнало на основание Трудов договор № ..... год., изменен с писмени допълнителни споразумения, с последното от които – от 29.12.2023 год., размерът на брутното месечно трудово възнаграждение на служителя Й. И. е увеличен до 933 лева.

Ищецът твърди, че е престирал надлежно и е изпълнявал трудовите си задължения, но не е получил плащане на възнаграждението за м. май 2024 год.

По делото е представена справка от НАП, в която е отразено изпратеното от ответника уведомление по чл. 62, ал. 3 и 5, КТ, за сключения с Й. И. трудов договор.

Според представения от НОИ регистър на трудовите договори, за ищеца Й. И. е отразен сключеният между страните на 15.02.2022 год. договор, прекратен на 31.05.2024 год.

По делото е разпитан свидетелят М..Д.., без родство с ищеца, който твърди, че е била колежка на Й. И. при ответника-работодател; сочи, че Й. работел на началническа длъжност и през целия м. май 2024 год. е изпълнявал трудовите си задължения към ответника, при спазване на работното време.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за основателен. По делото е установена валидно възникналата трудово-правна обвързаност между страните по сключения в писмена форма договор от 15.02.2022 год. Според показанията на свидетеля, неопровергани с насрещно доказване, ищецът е изпълнявал трудовите си задължения към ответното ЕООД през м. май 2024 год. Работодателят е изпълнил задължението си по чл. 62, ал. 3, КТ, а данни за трудовото правоотношение между страните се съдържа и в регистъра на НОИ, поради което е правно ирелевантно дали подписите в договора са автентични, тъй като е налице обвързваща страните трудово-правна връзка – в тази насока е и съдебната практика, съгл. Решение № 467 от 31.01.2014 год. по гр. д. № 2392/2013 год. на IV ГО на ВКС и Решение № 1284 от 23.12.2015 год. по възз. гр. д. № 1202/2015 год. на БсОС.

Дължимостта на трудовото възнаграждение от 933 лева произтича от сключения между страните трудов договор, изменен с допълнителни споразумения, като съдът взема предвид и легитимацията на ищеца като изправна страна по 2 съглашението. От показанията на разпитания свидетел се установява, че ищецът е престирал работната си сила през целия м. май 2024 год., поради което работодателят следва да заплати дължимото възнаграждение в брутен размер. Делото не съдържа доказателства за извършено от ответника плащане, съгласно носената от тази страна доказателствена тежест, за опровергаване на твърдения от ищеца отрицателен факт, или за друг валиден способ за погасяване на паричното задължение, поради което съдът приема, че главният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва за забава, начиная от подаване на исковата молба.

Уважаването на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени и направените деловодни разноски от 500 лева – адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал.

1, ГПК).

Предвид дължимостта на главницата, в тежест на ответника следва да бъде възложена държавната такса от 50 лева, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал.

1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Топметал Комерс“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., да заплати на Й. Т. И., ЕГН **********, с адрес с. ...., сума в размер от 933 лева, представляваща брутното трудово възнаграждение на ищеца Й. Т. И. за м. май 2024 год., дължимо на основание Трудово договор № .... год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 28.06.2024 год., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Топметал Комерс“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ... на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Й. Т. И., ЕГН **********, с адрес с. ...... деловодни разноски в размер от 500 лева.

ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца – .....

ОСЪЖДА „Топметал Комерс“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Районен съд – Бургас държавна такса в размер от 50 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 13.11.2024 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4