Решение № 89 от 16.05.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 422/2023
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 16.05.2024
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 36, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 47 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 47, т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. П., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора М. В. Б. като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20235000500422 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 11268/05.04.2023 г. от „С.“ ЕООД, ЕИК ..... против решение № 338/15.03.2023 г. , постановено по г. д. № 1256/2021 г. по описа на ОС – П., с което са отхвърлени исковете за осъждане на Н.с. на РБ да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ..... сумите, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС, както следва:
78 022.51 лева - недължим ДДС, установен с ревизионен акт № Р16001615005442-091-001/07.12.2015 г., ведно с прилежащите лихви до окончателното погасяване на задължението по ревизионния акт;
- 3 720.93 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;
- 2 790.70 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на ВАС;
- 50.00 лева - държавна такса за обжалване на ревизионния акт;
- 9 900.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;
-
740.00 лева - депозити за вещо лице в производството в производството по 1 адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;
- 25.00 лева - държавна такса за обжалване на решението, постановено по адм. д.
№ 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;
- 3 700.00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на ВАС;
- 954 690.33 лева - нереализирани приходи от таксиметрова дейност за периода 2016 г. - 13.03.2019 г.;
- 480 582.00 лева - нереализирани приходи от извършвани застрахователни услуги за периода от издаването на ревизионния акт ( 07.12.2015 г. ) до изменението на чл.
47 от ЗДДС (01.01.2021 г.);
100 000.00 лева - нереализирани приходи от увеличената стойност на застрахователните премии по застраховките, при сключването, на които ищецът получава комисионна за периода 2016 г. – 2020 г.;
-
1 075 028.15 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.Т.П.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);
- 715 996.00 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.Т.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);
- 562 155.65 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.В.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);
- 620 047.20 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на ЗАД „А.Б.“ за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.); както и за сумата от 10 000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на исковата молба (12.05.2021 г.) до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови други, с което да уважи предявените искове в пълните размери. Претендира разноски.
Ответникът Н.с. на РБ счита, че жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.
Предявени от „С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.Б.“ № 11, ЕИК ..... против Н.с. на РБ, ЕИК по БУЛСТАТ ...... и адрес: гр. С., пл. „Н.с.“ № 2.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати 2 да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ..... сумите, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС, както следва:
78 022.51 лева - недължим ДДС, установен с ревизионен акт № Р16001615005442-091-001/07.12.2015 г., ведно с прилежащите лихви до окончателното погасяване на задължението по ревизионния акт;
- 3 720.93 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;
- 2 790.70 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на ВАС;
- 50.00 лева - държавна такса за обжалване на ревизионния акт;
- 9 900.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;
- 740.00 лева - депозити за вещо лице в производството в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;
- 25.00 лева - държавна такса за обжалване на решението, постановено по адм. д.
№ 540/2016 г. по описа на Административен съд - П.;
- 3 700.00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на ВАС;
- 954 690.33 лева - нереализирани приходи от таксиметрова дейност за периода 2016 г. - 13.03.2019 г.;
- 480 582.00 лева - нереализирани приходи от извършвани застрахователни услуги за периода от издаването на ревизионния акт ( 07.12.2015 г. ) до изменението на чл.
47 от ЗДДС (01.01.2021 г.);
100 000.00 лева - нереализирани приходи от увеличената стойност на застрахователните премии по застраховките, при сключването, на които ищецът получава комисионна за периода 2016 г. – 2020 г.;
- 1 075 028.15 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.Т.П.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);
- 715 996.00 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.Т.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);
- 562 155.65 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т.В.“ ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);
- 620 047.20 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на ЗАД „А.Б.“ за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.); както и за сумата от 10 000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на исковата молба 3
(12.05.2021 г.) до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.