Решение № 261120 от 03.11.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18307/2019
- Вид
- Решение № 261120
- Подписан
- 03.11.2020
- В сила
- 05.05.2022
- Състав
- КАТЯ РУДЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 358 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл. 134 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И
Е № 261120 гр. Пловдив, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18307 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците
Н.Н.П. и С.С.П. са предявили срещу „СК Експресстрой” АД субективно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за осъждане на ответника на заплати на ищцата Н.Н.П., ЕГН: **********, сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, от ****** – В.С.П., ЕГН: **********, настъпила при трудова злополука на ****** г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, и 2) за осъждане на ответника на заплати на ищцата С.С.П., ЕГН: **********, сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, от ****** – В.С.П., ЕГН: **********, настъпила при трудова злополука на ****** г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищците твърдят, че на ****** г. В.П. е изпълнявал трудовите си задължения като „*****” по трудов договор от ***** г., сключен с ответника. Същият извършвал служебните си задължения по ремонтна работа в обект – магазин „***”, находящ се в *********.
П. взел стълба и започнал да монтира *************. Около 22:50 часа бил върху алуминиева стълба, поставена в близост до отвора на преградна плъзгаща се врата на складовото помещение на магазина. Той бил стъпил с двата крака върху шестото стъпало на едно от рамената на стълбата. В момента, в който си преместил десния крак върху седмото стъпало, стълбата се наклонила и другият му крак останал във въздуха. П. политнал надолу и паднал на пода на помещението, където си ударил главата и гърба. Така бил открит от друг работник в безпомощно състояние. Бил извикан екип на спешна помощ, който откарал П. в УМБАЛ „Св. Георги” АД. Там същият бил хоспитализиран с тежка ***** след падане от височина. Било проведено спешно оперативно лечение, но след прогресивно влошаване на неговото състояние, същият починал на ***** г. Като причина за смъртта била посочена *****.
На ***** г. ответникът подал декларация за трудова злополука, по която било извършено разследване. С разпореждане на ТП на НОИ от ***** г., което влязло в сила, злополуката била призната за трудова. Като причина за настъпване на същата било прието: приплъзване на стълбата по пода или разклащането и под тежестта на тялото на пострадалия, при което той загубил равновесие и паднал от нея.
Излагат се съображения за претърпени неимуществени вреди от ищеците, доколкото В.П. бил здрав и неговата смърт настъпила внезапно, като изненадала всички. Отношенията между него и двете ищци били близки, като неговата смърт предизвикала шок и променила начина на живот на ищците.
Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски по чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се излагат съображения за недопустимост на предявените искове, при условията на евентуалност – за тяхната неоснователност. Недопустимостта на исковите претенции се обуславя с липсата на активна процесуална легитимации на ищците, доколкото същите не са призовани към наследяване. Относно фактите, изложени в исковата молба, се признава, че на ****** г. е реализирана трудова злополука с В.П.
– работник при ответника, но се възразява, че същият е допуснал нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, което било констатирано с Постановление на Окръжна прокуратура Пловдив, потвърдено от Апелативна прокуратура Пловдив.
Във връзка с неоснователността на исковите претенции се прави възражение, че същите са погасени по давност, доколкото вземането е станало изискуемо от датата на трудовата злополука – ******* г., а исковата молба е депозирана на 12.11.2019 г.
На следващо място се възразява, че от страна на работника е проявена груба небрежност, като същият, със собственото си поведение, е станал причина за настъпването на трудовата злополука. Излагат се доводи, че работата не му е изрично възлагане, не е избрал правилното оборудване, както и че е използвал необезопасена стълба. Според ответника е налице съпричиняване от негова страна, доколкото работата е извършена по негова лична преценка в нарушение на правилата за безопасност на труда, поради което е проявена груба небрежност.
Възразява се и срещу претендирания размер на обезщетенията за неимуществените вреди, доколкото според ответника същият не съответства на критерия „справедливост” по чл. 52 ЗЗД.
Поради изложеното моли претенциите на ищците да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По отношение на направеното възражение за недопустимост на предявените искове, съдът се е произнесъл с Определение № 493/10.01.2020 г., постановено по делото, като намира, че аргументите в него не следва да бъдат преповтаряни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения трудов договор № 53/04.09.2015 г. /л.30 от делото/ и допълнително споразумение към него /л.31 от делото/ се установява, че между страните е имало учредено валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „*****“. Със Заповед № ***** г. на ***** на ответното дружество /л.35/, същият бил определен за ***** на обект *****.
От представеното по делото разпореждане № *****/***** г. /л.6-7, 129/, влязло в сила видно от известия за доставяне /л.130/ се установява, че процесната злополука, осъществена на ****** г., при която е починал В.С.П., е призната за трудова. Разпореждането е издадено въз основа на Протокол № ***** г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на ****** г. /л.131 – 142/ и приложената по делото преписка по декларираната трудова злополука /л.117- 214/.
Видно от Удостоверения за родствени връзки на С.П. и
Н.П. /л.8-9/, починалият работник В.П. се намира в родствени връзка с ищците, както следва: *** на С.П. и *** на Н.П..
Установява се от приложената застрахователна полица
„трудова злополука” /л.38-39/, че между ответника и ЗК „Олимпик” е учредено застрахователно правоотношение по повод задължителна застраховка „трудова злополука” на работниците за периода 13.07.2016 г. – 12.07.2017 г., като между застрахованите бил и работникът В.П.. От приложеното по делото Заявление от ищците до ЗК „Олимпик” /л.124/ се установява, че от същите е отправена претенция за заплащане на обезщетение по договор за застраховка, но не са представени доказателства за произнасяне на застрахователната компания.
По делото е приобщено и Досъдебно производство № ***** г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив, което е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.03.2019 г., с което е констатирано от наблюдаващия *****, че не е налице престъпление по чл. 134 ал.1 т.1 НК. Постановлението е потвърдено с Постановление от **** г. на ***** от Апелативна прокуратура Пловдив. Досежно същите следва да се посочи, че макар и съставени от длъжностно лице, обвързват съда единствено досежно обстоятелство налице ли е или не престъпление, но неговите правните и фактическите изводи, макар и да са обективирани в официални документи, не обвързват съда, доколкото в тази част представляват диспозитивен документ.
По делото е изготвено заключение по допусната съдебномедицинска експертиза /л.230 – 231/. Вещото лице констатира, че от представената документация се установява, че причината за смъртта на В.П. е тежка *****, изразяваща се в счупване на покрива и основата на черепа, контузия на мозъка, вътречерепен кръвоизлив и настъпилите в резултат на това оток на мозъка и вклиняване на мозъчните структури, което е и непосредствената причина за смъртта, тъй като е състояние, несъвместимо с живота. Описаните увреждания са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, отговарят по време и начин да са причинени, както сочат данните по делото – при падане от височина и са в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент и е последвала смърт. Съдът кредитира изготвената по делото експертиза като компетентно изготвена, с необходимите знания и умения. В тази връзка следва да се посочи, че основното оспорване от страна на ответника е във връзка с твърдения за настъпил инфаркт или инсулт, който да е провокирал липсата на реакции от работника. Съдът намира наведеното възражение за неоснователно, доколкото в своя непосредствен разпит пред съдебния състав вещото лице многократно посочи, че ако би имало такава хипотеза, то несъмнено същото би било отразено в документацията от бърза помощ и тази при престоя в болничното заведение, а такива данни в същите не са налице. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установено, че не инфаркт или инсулт са причината за настъпване на злополуката, които възражения е следвало да бъдат наведени в производството по установяване на трудова злополука, доколкото към настоящия момент е налице влязъл в сила административен акт, който установява причините за настъпване на смъртта.
Доколкото същият е подлежал на пряк съдебен контрол, то съдът е в невъзможност да осъществи преценка за неговата законосъобразност.
По делото е приета и съдебна строително-техническа експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че пострадалият е извършвал работа на височина, без да използва колективно предпазно средство - строително скеле, работна площадка, подвижна платформа, както и средства за индивидуална защита – каска, специално работно облекло и обувки, защитен колан.
Използвал е неподходящо оборудване - двураменна преносима стълба, поставена върху гладка и хлъзгава основа, нестабилна или неподходяща за работа на височина. Същият по своя инициатива е започнал работа, при която не му е била възложена за изпълнение от работодателя. Предприел е действия по извършване на СМР без да притежава необходимата квалификация и необходимия документ за правоспособност, разрешаващ да упражнява такава дейност. Не е преустановил незабавно работата и не е уведомил непосредствения си ръководител или неговите заместници за ситуацията, която има основателна причина да счита, че има опасност за неговия живот и здраве. Не се е погрижил за здравето и безопасността си в съответствие с квалификацията си и инструкциите за работа.
Вещото лице е посочило, че работникът е длъжен да извършва тази работа, която му е възложена и за която е инструктиран. Пострадалият е изпълнявал работа извън обхвата на задълженията му по длъжностна характеристика, отклонил се от работата си на „*****” и в момента на злополуката е изпълнявал длъжността на „*****”.
Пострадалият е предприел действия по монтаж на окачен таван в складово помещение на магазин *** ***, които не влизат в трудовите задължения на ***** на обекта и без да има изрично разпореждане за това от работодателя си. Техническото ръководство на обекта съгласно нормативната уредба и длъжностната му характеристика изискват дейност по организацията, реализацията и контрола на извършваните СМР при спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, но не и осъществяване лично от него на конкретни специални операции. Посочва, че е забранено изпълнението на СМР на височина по начин, неосигуряващ безопасността срещу падане от височина на извършващите тези работи лица. Допустимо е да се използват за работа на височина преносими стълби, само за извършване на леки краткотрайни операции от застанало на стълбище лице. Стълбите се използват само тогава, когато при правилното им използване е изключено падането или изместването им. При хлъзгав под двураменните стълби допълнително се осигуряват с помощта на втори човек чрез ръчно придържане на някои от рамената на стълбата.
Разпечатката съдържа 35 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5e6d7b3-b260-48be-ab0c-ff14472a3892