Решение № 4 от 23.01.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№4 гр. К., 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20221850200032 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Е. О. М., ЕГН ********** от гр. С., подадена чрез упълномощен представител – адвокат В. Н. от САК, против Електронен фиш серия К № 3653716, издаден от ОД на МВР С., с който на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като счита че е издаден неправилно и незаконосъобразно, а така също че наказанието не отговаря на тежестта на извършеното и е прекалено тежко. Счита, че е нарушено правото на защита, след като в ЕФ не е посочено дали подлежи на обжалване и пред кой съд. Счита, че за района важи общото ограничение от 90 км.ч. след като в ЕФ не е посочено че е поставен такъв в участъка. Счита, че е нарушено правото на защита и предвид беглото описание на участъка. Изтъква липса на GPS координати на автомобила и на техническото средство, липса на данни дали е изготвен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., липса на информация в интернет страницата на МВР за мястото, на което се извършва контрол с технически средства в съответствие с изискванията на чл. 7 от наредбата, както и изискването за означаването му с пътен знак Е24, ведно с табела за разстоянието на контролирания участък. Твърди липса в протокола на обозначаване на начало и край на контролирания участък и неспазване на изискването за снимка на уреда. Твърди несъответствие с инструкция за ползване на мобилна система за видеоконтрол – липса на видеоклип с продължителност 1-15 секунди, както и че снимката няма индивидуален идентификационен номер.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и упълномощения 1 представител. Претендира разноски.

АНО – ОД на МВР С. не изпраща представител. Със съпроводителното писмо са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ. Прави се възражение за прекомерност на насрещно искане за разноски. Допълнително писмено становище е представено в хода на производството, подадено чрез упълномощен представител, в което не са изложени конкретни аргументи. Прави се искане за присъждане на разноски в минимален размер според Наредба № 1/09.07.2004 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения ЕФ, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. ЕФ е връчен на жалбоподателя на 17.01.2022 г. /според приложена разписка/, докато жалбата е заведена в регистратура на съда на 25.01.2022 г., тоест в цитирани срок.

По същество е неоснователна.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая модел TFR1-M-550, на 25.05.2020 г. в 16.47 часа, в гр. К., ул. „Л. 1В /фирма С./ с посока от гр. С. към гр. М., при ограничение на скоростта от 50 км.ч. /населено място/ е заснет автомобил марка/модел „Пежо 207“ с рег. № СВ 0345 ВХ, докато същият се е движил със скорост от 84 км.ч.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено административно наказание „глоба в размер на 400 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 34 км.ч., при което са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно протокола за последваща проверка на АТСС.

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ.

2

Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство/система, преминало необходимия последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства.

Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, от който се установява, конкретното място от републиканската пътна мрежа, където е заснето нарушението.

Неоснователни са възраженията относно изисквания за обозначаване на местата в интернет, поставяне на знак за осъществяван видеоконтрол и за точния размер на участъка за такъв контрол, след като заснемането е през м.май 2020 г., докато изискванията за този вид обозначаване и налична интернет информация са отменени с изменения в цитираната наредба през 2018 г. Няма изискване в цитираната наредба и за посочване на данни за съставен протокол. Такъв е съставен и приложен по преписката и видно от него именно на посочената в ЕФ дата и място е извършен контрол за спазване правилата за движение, при което е бил заснет автомобила, собственост на жалбоподателката.

Няма основания за извод, че е нарушено правото на защита доколкото в ЕФ действително няма данни за правото на обжалване и пред кой съд. Тези права обаче са част от законови разпоредби, което следва да са известни на всеки член на обществото, в частност и водачите на МПС, като именно тези разпоредби са в основата и на настоящото производство, чрез което се реализира правото на защита за оспорване на действията на контролните органи по ангажиране на административно-наказателната отговорност.

Неоснователно е възражението за липса на означаване на контролирания участък в протокола. Това изискване се отнася до контрол, извършван в движение, какъвто не е случая. Техническото средство е било мобилно, но е извършвало измерването в стационарен режим – отбелязано е в протокола, като конкретния тип система е монтирана в автомобил – видно от контролните снимки на участъка, направени с конкретното АТСС. Видно е означаване на конкретното място по надлежен начин в протокола, идентифициране на начина на установяване на забраната за движение със скорост над 50 км.ч. с пътен знак Д11, като в протокола е отбелязано отстояние на АТСС от 150 метра от мястото на което поставен знака, поради което е неоснователно и твърдението в жалбата, че за района е разрешена скорост на движение до 90 км.ч.

Снимката има признаци/данни, което я индивидуализират по несъмнен и уникален начин чрез обозначаване на координати, точна дата и час, вид на техническото модел и фабричен номер на АТСС, както и на данните за настройката му, поради което няма нужда 3 от допълнителна идентификация. Самата снимка съдържа и съществената информация за случая, а именно време и място на движението на автомобила и неговата скорост, като собствеността над конкретното превозно средство дава законовото основание за ангажиране отговорността на неговия собственик за движението му на конкретното място в в нарушение на превилата за движение.

Неоснователно е твърдението за бегло описание на мястото в протокола, след като е посочено населеното място и административния адрес, което дава възможност за несъмнено и безпротиворечиво обозначаване на точното място, а освен това и координатите са достатъчни за идентифициране на мястото и по друг несъмнен начин.

При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка /неправилно приобщена от съда като писмено доказателство, а не като веществено/, протокол за използване на АТСС, справка регистрация на МПС съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде потвърден обжалвания ЕФ.

Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан собственик на конкретното ПС - автомобил марка/модел „Пежо 207“ с рег. № СВ 0345 ВХ, заснето при движение на 25.05.2020 г., в 16.47 часа в гр. К. ул. „Л. 1В, с посока на движение към от гр. С. към гр. М., със скорост превишаваща с 34 км.ч., максимално разрешената от 50 км.ч. за движение в населено място, като посочените обстоятелства са установени по несъмнен начин и осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение да превишава стойността от 50 км.ч. при движение в населено място.

Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва с глоба 400 лв. за превишаване от 31 до 40 км.ч. В тази насока няма никакво основание за споделяне оплакването на жалбоподателя за прекомерност на наказанието, след като размера на санкцията е определен без минимална и максимална стойност, като законът е определил съответствието на така определеното наказание с конкретната обществена опасност – движение в нарушение на превилата за максимално разрешената скорост, конкретно в населено място.

Предвид изхода от делото е основателно искането на АНО за присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3653716, съставен от ОД на МВР 4

С., с който на Е. О. М., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. О. М., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР С. сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя чрез адвокат Н. и на АНО.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5