Решение № 375 от 20.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100514525 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника П. И. К. срещу действия на ЧСИ В.М., рег. № 860 КЧСИ, с район на действие СГС, по изпълнително дело № 2024860404027, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот на жалбоподателя - апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. ****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.

Жалбоподателят твърди, че по делото незаконосъобразно било насочено изпълнение върху посочения имот чрез вписване на възбрана и извършване на опис, тъй като същият бил несеквестируем. Посочва, че не притежава други имоти, годни да задоволят жилищните й нужди на лице с 93 % инвалидност, тъй като върху друг неин поземлен имот в гр. Божурище не били изградени жилищни сгради, което обстоятелство било удостоверено с констативен протокол на общината от 12.09.2025 г. Притежаваният от нея апартамент бил преходен, с едно санитарно помещение, а обособяването му в два самостоятелни обекта било технически и юридически невъзможно в рамките на изпълнителното производство. Поддържа искане за отмяна на посочените незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по насочване на изпълнение върху несеквестируем имот, като моли съда да постанови спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК до произнасяне по жалбата.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което оспорва основателността на жалбата, тъй като от документите по делото било видно, че длъжникът притежавал и двуетажна 1 къща в гр. Божурище. Моли съда да остави жалбата без уважение, както и да му присъди разноските.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като от изготвените по делото справки било установено, че процесният апартамент не е несеквестируем.

Освен него длъжникът притежавал и двуетажна къща в гр. Божурище, както и 1/6 идеални части от апартамент № 51, находящ се в гр. ****. Дори и при извод за несъществуване на двуетажната къща, притежаването от длъжника на идеални части от другото жилище, независимо от големината му и възможността за обособяване в дялове на съсобствениците, било достатъчно за отпадане на несеквестируемостта.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на длъжника, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп. дело № 2024860404027, по описа на ЧСИ В.М., намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 18.12.2024 г. на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 12.11.2024 г., издаден по гр. д. № 40592/2024 г. СРС, 33 състав, издаден срещу П. И. К. за парични суми за топлинна енергия и дялово разпределение, дължими за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., за мораторни лихви върху главниците, както и за разноски по делото на взискателя. С молбата за образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и да насочи изпълнението към движимите вещи на длъжника.

Към изпълнителното дело по молби на взискателя от 25.04.2025 г. /л.

103/, от 29.04.2025 г. /л. 107/ и от 19.08.2025 г. /л. 152/ на основание чл. 456 ГПК са били присъединени и вземанията му по изп. дело № 20238600401904 на ЧСИ В.М., по изп. дело № 20238440403869 на ЧСИ С.Я. и по изп. дело № 20248380400452 на ЧСИ М.Б..

След пълно имуществено проучване на длъжника по делото е било установено, че същият притежава недвижими имоти на територията на община София, община Божурище и община Несебър, като с постановления от 03.01.2025 г. /л. 41/, от 04.02.2025 г. /л. 61/ и от 05.02.2025 г. /л. 62/ върху тези имоти са били наложени възбрани.

На 04.09.2025 г. е бил извършен опис на възбранения апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. ****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 86,31 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения /л. 177-179/, като имотът е бил оставен във владение на длъжника, а на 09.09.2025 г. е представена оценка на вещо лице за определяне на пазарната му стойност /л. 187-216/.

На 10.10.2025 г. в отговор за запитване на съдебния изпълнител СО, Дирекция „Общински приходи“, район Надежда/Връбница е представила 2 договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 13.01.1982 г. /л.

260-261/, с който ИК на Софийски Общински Народен Съвет продава на И.К.А. и Д.П.А. (родители на П. К., към момента починали, съгласно представената по делото справка от НБДН) апартамент № 51, находящ се в гр.

****, с площ от 61 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, и обслужващи помещения, както и прилежащото към него мазе № 3 от 2,41 кв. м., заедно с 1,064 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена същата.

По делото е представен договор за дарение на недвижим имот от 08.06.2006 г., обективиран в нотариален акт № 175, том I, рег. № 12256, дело № 151/2006 г./л. 267/, с който Д.А. е дарила поравно на дъщеря си Б. И. К. и на внучката си Д.П.Б. притежаваните от нея 4/6 идеални части от посочения апартамент № 51, находящ се в гр. ****.

Към жалбата на длъжника са представени следните документи:

С договор за покупко-продажба от 06.10.2005 г., обективиран в нотариален акт № 86, том II, рег. № 1033, дело № 249/2005 г., Д.Б. е продала на П. К. неурегулиран поземлен имот с площ от 1000 кв. м., съставляващ 1000/3488 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот № 8 с площ 3488 кв. м., попадащ в околовръстен полигон, находящ се в гр. Божурище, Софийска област, махала „Черна Бара“, кв. „Максим Горки, заедно с построената в имота двуетажна къща със застроена площ от 50 кв. м.

С протоколно определение от 23.11.2020 г., влязло в сила на 01.12.2020 г., постановено по гр. д. № 814/2019 г. на РС - гр. Сливница, V състав, на основание чл. 234, ал. 1 ГПК е одобрена постигната между Й.С.Т. и П. К. съдебна спогодба, съгласно която П. К. става изключителен собственик на УПИ № V-102, кв. 10, по плана на гр. Божурише, Софийска област, местност „Черна Бара“, кв. „Максим Горки, с площ от 983 кв. м.

С констативен протокол от 12.09.2025 г., издаден от Община Божурище е удостоверено, че процесният УПИ № V-102, кв. 10 е разположен в северната част и е идентичен на част от имот № 8, описан в нотариален акт № 86, том II, рег. № 1033, дело № 249/2005 г., съответно на част от ПИ с идентификатор ***, като при проверката на имота на място е посочено, че в същия не съществували сгради.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащо на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК действие на съдебния изпълнител. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения.

С позоваването на несеквестируемост на имота, върху който е наложена възбрана, извършен опис и оценка, жалбоподателят оспорва насочването на изпълнението върху този имот, поради което съдът дължи произнасяне налице ли са предпоставките на чл. 444, т. 7 ГПК.

3

Съгласно тази норма изпълнението не може да бъде насочено върху притежаваното от длъжника-физическо лице жилище, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС. При наличие тези предпоставки имотът е несеквестируем и не подлежи на осребряване, т.е. спрямо него не може да бъде осъществена публична продан.

По отношение на поземления имот в гр. Божурище е удостоверено, че върху същия не съществуват постройки, които да са годни да удовлетворят жилищни нужди. Това удостоверяване е извършено от служители на община Божурище и не е оборено от други представени по делото доказателства, което налага съдът да приеме, че длъжникът по делото не притежава самостоятелно право на собственост върху друго жилище в гр. Божурище.

Не е спорно обаче и че жалбоподателят притежава по наследство и 1/6 идеална част от апартамент № 51 в гр. София, ж.к. “Връбница I“ с площ от 61 кв. м.

Спорен е въпросът дали притежанието на друго жилище като условие за отпадане на несеквестируемостта може да е в съсобственост с трети лица /притежание на идеални части от друг имот/ или е необходимо да е налице друга еднолична собственост.

Разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК е установена в закрила на значими социални блага на длъжника и семейството му, а именно – правото на дом. По въпроса дали при притежание на идеална част от друг жилищен имот, отпада несеквестируемостта на жилището на длъжника, е постановена съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение №104 от 09.03.2011 г. по гр. д. №160/2010 г., Г.К., І Г.О. на ВКС, допуснато по въпроса кога отпада несеквестируемостта, във връзка с преценката по чл. 56, ал. 1 от ЗН. В цитираното решение се посочва, че „Когато длъжникът притежава само жилище в съсобственост с бивш съпруг, независимо от неговата големина и от възможността за обособяването му в два дяла по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗС, неговата собствена идеална част е несеквестируема, докато той не се сдобие с друго жилище или идеална част от друго жилище. “ В преобладаващата практика на окръжните съдилища по жалби срещу насочване на изпълнението върху имот, който длъжникът счита за несеквестируем, съдилищата се позовават именно на решение №104 от 09.03.2011 г. по гр. д. №160/2010 г., Г.К., І Г.О. на ВКС, като приемат, че докато жалбоподателят притежава идеални части от повече от един жилищен имот, несеквестируемостта отпада и длъжникът може да насочи изпълнението върху тях.

Несеквестируемост е налице единствено когато длъжникът и семейството му притежават единствен жилищен имот или идеални части от него.

Ето защо и в настоящия случай, доколкото жалбоподателят е титуляр на 4 право на собственост върху идеални части от жилищен имот, различен от този, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, и двата имота не попадат под закрилата на чл.444, т.7 ГПК и взискателят може да насочи изпълнението върху някой от тях по свой избор, без значение дали това е имотът, в който живеят длъжникът и семейството му. В случай че длъжникът изгуби правото на собственост върху някой от имотите и остане с притежание на собственост само върху един имот или идеални части от него, то този имот по силата на чл.444, т.7 ГПК е несквестируем и изпълнение върху него не може да бъде насочено. Съдебната практика приема, че за да се зачете несеквестируемостта, е необходимо длъжникът въобще да не притежава друго жилище, като няма изрично законово условие другите жилища по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК да са собственост единствено на длъжника или на членовете на семейството му, с които живее заедно. Следователно същите могат да бъдат притежавани от длъжника в съсобственост с други лица, какъвто именно е настоящият случай. В подобен смисъл са Определение № 222 от 29.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3893/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 2868 от 21.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 11007/2022 г., решение № 8113 от 30.11.2017 г. по в. гр. д. № 10079/2017 г. на СГС, решение № 6574 от 19.09.2019 г. по в. гр. д. № 11466/2019 г. на СГС, решение № 184 от 16.06.2023 г. по в. гр. д. № 246/2023 г. на Окръжен съд – Смолян, решение № 6 от 22.01.2016 г. по в. гр. д. № 691/2015 г. на Окръжен съд – Кюстендил и пр.

По изложените съображения съдът приема, че насочването на принудителното изпълнение върху имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. ****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, не противоречи на забраната по чл.444, т.7 ГПК, тъй като вещта не е несеквестируема.