Решение № 15232 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15232 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110116573 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 101043/21.03.2025 г. /уточнена с молба с вх. № 125560/09.04.2025 г., молба с вх. № 125587/09.04.2025 г. и молба с вх. № 351452/28.10.2025 г./ на В. В. И., В. Н. И. и А. В. И. срещу „Ю“ АД, с която са предявени при условията на субективно активно и обективно кумулативно съединяване следните искове: отрицателни установителни искове за това, че всеки ищец не дължи на ответника по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ....27.12.2016 г. сумата от по 6 500 лв. – главница, и сумата от по 166.67 лв. – такса ангажимент; осъдителни искове за заплащане от ответника на всеки ищец на сумата от по 5 614.03 лв. – платена без основание сума по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ....27.12.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 21.03.2025 г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че между техния наследодател Д К И. – в качеството на кредитополучател, и „........“ ЕАД, чийто правоприемник е ответникът – в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ....27.12.2016 г. за сумата от 20 000 лв. при посочени ГПР в размер на 18.49 % и фиксиран лихвен процент в размер на 16.40 %, като общата дължима от кредитополучателя сума възлиза на 40 953.60 лв. и подлежи на връщане на 120 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 341.28 лв.

Сочат, че главницата от 20 000 лв. е формирана като сбор от следните суми: 3 237.93 лв., дължима по предходно сключен между същите страни Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна 1 карта № ...../28.10.2015 г., която е прихваната от кредитора; 500 лв. – еднократна такса ангажимент, която е удържана при сключването на договора за кредит от 27.12.2016 г.; 16 262.07 лв. – преведената на кредитополучателя чиста заемна сума. Акцентират, че въпреки наименованието на договора със сключването му между страните не е възникнало правоотношение по издаване и ползване на кредитна карта, доколкото заемната сума не е уговорено да се ползва като револвиращ потребителски кредит. Релевират възражение за нищожност на процесния договор за кредит. Възразяват, че не е изпълнено условието на чл.

10, ал. 1 ЗПК договорът да бъде изготвен с шрифт, не по-малък от 12. Считат, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е посочен неверен размер на ГЛП, не са посочени условията за неговото прилагане и липсва уточнение на базата, върху която се начислява.

Сочат, че договорът е сключен в нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради посочване в него на неверен размер на ГПР и непосочване на допусканията и компонентите, взети предвид при изчисляването му, поради което е неясно дали е отчетен друг разход по кредита освен възнаградителната лихва. Навеждат възражение за нищожност на договора и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, изразяващо се в непосочване на лихвения процент на ден. Оспорват като нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата на чл. 2 от договора, с която е уговорена еднократна такса ангажимент в размер на 500 лв., доколкото със същата се цели заобикаляне на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като таксата касае усвояването на кредита. Считат, че нейната нищожност променя уговорения от страните лихвен процент и от фиксиран го превръща в променлив, от което следва, че са нарушени и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, изискваща в договора да е посочена методиката за изчисление на променливия лихвен процент, и на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК относно погасителния план.

Излагат, че процесният договор е сключен при явна неравнопоставеност между страните по него, израз на която е това, че съгласно приложимите общи условия правото на кредитополучателя да погаси предсрочно задълженията си е предпоставено от отправяне на писмено предизвестие до кредитора и сключване с него на споразумение, в което се определя остатъкът от дължимата сума, а същевременно според общите условия кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на две или повече погасителни вноски, без да е необходимо отправяне на предизвестие до длъжника. С оглед недействителността на договора считат, че съгласно чл. 23 ЗПК дължат единствено чистата стойност на кредита, която според тях възлиза на 16 262.07 лв. В тази връзка възразяват, че сумата от 3 237.93 лв., включена в размера на главницата по договора от 27.12.2016 г., е недължима, защото не е била фактическа предоставена от кредитора на кредитополучателя, като поддържат, че не дължат на ответника и таксата ангажимент в размер на 500 лв.

Твърдят, че са платили по договора сума в общ размер на 33 104.16 лв., представляваща сбор от 97 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 341.28 лв., и по този начин са погасили чрез плащане действително дължимата главница в размер на 16 262.07 лв. Сочат, че като законни наследници на кредитополучателя по процесния договор имат правен интерес от установяването, че всеки от тях не дължи на ответника сумата от по 6 500 лв., представляваща припадаща се на наследствения му дял част от главницата в общ размер на 19 500 лв., както и сумата от по 166.67 лв., представляваща припадаща се на наследствения 2 му дял част от таксата ангажимент в общ размер на 500 лв. Излагат, че сумата от 16 842.09 лв., представляваща разликата между общия размер на платеното по договора от 27.12.2016 г. и действително дължимата главница, подлежи на връщане като платена при начална липса на основание поради нищожността на този договор, като съобразно наследствените им квоти на всеки от тях се дължи сумата от по 5 614.03 лв. Евентуално молят, ако съдът приеме, че сумата от 3 237.93 лв. подлежи на връщане към главницата по договора от 27.12.2016 г., да съобрази, че тя също е погасена чрез плащане, като считат, че в този случай ответникът следва да им върне надплатената сума в общ размер на 13 604.16 лв., представляваща разликата между общия размер на платеното от тях по този договор и дължимата главница от 19 500 лв., респ. съобразно наследствените им дялове на всеки от тях се дължи сумата от по 4 534.72 лв.

Предявени са от В. В. И., В. Н. И. и А. В. И. срещу „Ю“ АД субективно активно съединени инцидентни установителни искове за прогласяване нищожност на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ...../28.10.2015 г. поради противоречие на закона.

Ищците твърдят, че между техния наследодател Д К И. – в качеството на кредитополучател, и „........“ ЕАД, чийто правоприемник е ответникът – в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ...../28.10.2015 г. за сумата от 4 000 лв. при посочени ГПР в размер на 36.56 % и фиксиран лихвен процент в размер на 29.23 %, като общата дължима от кредитополучателя сума възлиза на 7 586.04 лв. и подлежи на връщане на 44 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 172.41 лв. Излагат, че посочената в договора главница от 4 000 лв. представлява сбор от сумата от 2 874.40 лв., която единствено е преведена на кредитополучателя, от застрахователна премия в размер на 985.60 лв. и от такса „ангажимент“ в размер на 140 лв., като последните две са удържани от кредитора още при сключването на договора. Акцентират, че въпреки наименованието на договора със сключването му между страните не е възникнало правоотношение по издаване и ползване на кредитна карта, доколкото отпуснатата по договора сума не е уговорено да се ползва като револвиращ потребителски кредит. Релевират възражение за нищожност на договора. Възразяват, че не е изпълнено условието на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът да бъде изготвен с шрифт, не по-малък от 12. Считат, че изискванията за форма на ЗПК следва да се прилагат и относно свързаните с договора за кредит договори по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗПК, какъвто е застрахователният, доколкото застрахователната премия обезпечава заемното правоотношение. Излагат, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, защото е посочен в договора за кредит неверен размер на ГЛП, не са посочени условията за неговото прилагане и липсва уточнение на базата, върху която се начислява. Считат, че договорът е нищожен и като противоречащ на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради посочване в него на неверен размер на ГПР и непосочване на допусканията и компонентите, взети предвид при изчисляването му. Поддържат, че застрахователната премия представлява разход, който подлежи на включване в ГПР, а невключването му в последния води до противоречие на 3 договора не само с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, но и с тази на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Оспорват като нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата на чл. 2 от договора, с която е уговорена такса ангажимент в размер на 140 лв., доколкото със същата се цели заобикаляне на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото таксата на практика е за действия по усвояване на кредита. Считат, че нищожността на тази клауза превръща фиксирания лихвен процент в променлив такъв, от което следва, че са нарушени и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, изискваща в договора да е посочена методиката за изчисление на променливия лихвен процент, и на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК относно погасителния план. Излагат, че процесният договор е сключен при явна неравнопоставеност между страните по него, израз на която е това, че съгласно приложимите общи условия правото на кредитополучателя да погаси предсрочно задълженията си е предпоставено от отправяне на писмено предизвестие до кредитора и сключване с него на споразумение, в което се определя остатъкът от дължимата сума, а същевременно според общите условия кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на две или повече погасителни вноски, без да е необходимо отправяне на предизвестие до длъжника. Поддържат, че недействителността на договора от 28.10.2015 г. обуславя недължимост на сумата от 3 237.93 лв., претендирана от кредитора по този договор, но начислена от него към главницата по последващо сключения договор от 27.12.2016 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковите молби, с който оспорва всички предявени срещу него искове като неоснователни. Не оспорва сключването между Д К И и „........“ ЕАД на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ...../28.10.2015 г. и на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ....27.12.2016 г. Не оспорва качеството на ищците на наследници по закон на кредитополучателя Д К И. Признава, че е универсален правоприемник на кредитора по договорите. Заявява, че на кредитополучателя е била предоставена чрез СЕФ цялата нормативно изискуема информация относно параметрите на предложените заеми. Оспорва твърденията на ищците за несъответствие на договорите с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Изтъква, че изискването за минимален шрифт е неприложимо към застрахователния сертификат във връзка с договора от 28.10.2015 г. и към общите условия по застраховката. Твърди, че на кредитополучателя е била предоставена пълна, ясна и точна информация за начина на формиране на ГПР по двата договора, като счита размера на ГПР по тях за правилно изчислен. Сочи, че размерът му по двата договора е формиран от размера на възнаградителната лихва и таксата ангажимент въз основа на нормативно установените допускания съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.