Решение № 22585 от 09.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12347/2025
- Вид
- Решение № 22585
- Подписан
- 09.12.2025
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 111, б. в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т.9 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 22585 гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110112347 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 75446/04.03.2025г., с която ищците - останалите етажни собственици на етажна собственост в сграда на адрес: *********, са предявили срещу ответника К. И. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т.9 от ЗУЕС, вр. с чл.50 ЗУЕС за сумата в общ размер от 681.60 лева, включваща следните суми: сумата от 345.60 лева, представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г., за сумата от 336.00 лева, представляваща неплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.03.2022г. до 31.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 04.03.2025г., до изплащане на вземанията.
Ищците твърдят, че с решение от 01.02.2010г. на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в *********, е прието решение, с което е създаден фонд „Ремонт и обновяване“ и е определена месечна вноска в размер на 2 лева за всеки 1% ид.ч. Посочват, че с решение от 26.04.2017 г. на общото събрание определената месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ е увеличена на 3 лева за всеки 1% ид.ч. Твърдят, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата - магазин, поради което следвало да заплати такси за фонд „Ремонт и обновяване“ по силата на приетите от етажната собственост решение от 01.02.2010г. и решение от 26.04.2017 г., с които е определен размерът на дължимите вноски. Задълженията на ответника възлизали на сума в общ размер от 681.60 лева, включваща сумата от 345.60 лева, представляваща неплатени 36 вноски, всяка от по 9.60 лева за фонд „Ремонт и обновяване“ - за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г., както и сумата от 336.00 лева, представляваща неплатени 35 вноски, всяка от по 9.60 лева, за фонд „Ремонт и обновяване“ - за периода от 01.03.2022г. до 31.01.2025г. Подържат, че давността по отношение на процесните вземания е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 116825/30.12.2021г., въз основа на което е образувано производството по ч.гр.д. № 74424/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, по което е издадена Заповед № 15954 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължимата сума от 345.60 лв. за процесния период. Образуваното във връзка със същото гр.д. № 1618/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е било прекратено с определение № 31274 от 01.08.2024 г., 1 влязло в сила на 24.08.2024 г., поради допуснати процесуални нарушения. Излагат, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. давността за предявените в настоящия процес вземания не е текла, с оглед висящността на посоченото производство, като нова давност започва да тече с влизане в сила на определението за прекратяване на делото. С решение на ОС на ЕС от 13.02.2025 г. управлението на ЕС е възложено на управител - Б.С.Н, което обстоятелство е вписано в Столична община, район „******, въз основа на заявление с вх.
№ ******* от 25.02.2025 г. Молят искът да бъде уважен, като в полза на ищците бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който ответникът излага съображения за нередовност на исковата молба, както и за частична неоснователност на предявения иск. Оспорва активната процесуална легитимация на ищците с довод, че не са представени доказателства за взето решение на етажните собственици, с което последните да са констатирали, че ответникът не е изпълнил определени решения на общото събрание и да са упълномощили управителя Б.С.Н с правата да заведе настоящия иск, както и да упълномощи адвокат, който да представлява ищците пред съда. Оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че липсват данни и доказателства за начина на определяне на претендираните вземания. Твърди, че на 28.08.2023г. е извършил плащане за задължения по фонд „Ремонт и обновяване“ в общ размер на 150.00 лева, с които са покрити част от претендирани с исковата молба суми за фонд „Ремонт и обновяване”, но плащането не било отразено в годишния отчет на етажната собственост. При условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност, като оспорва твърденията на ищеца, че за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. давностният срок е бил прекъснат, тъй като производството по гр.дело № 1618/2023г. по описа на СРС, 155 състав, е било прекратено и издадената заповед за изпълнение – обезсилена. Оспорва валидното вземане на решения от 01.01.2010г. и от 26.04.2017г. от ОС на ЕС, предвид липсата на изискуемия за това кворум и липсата на подпис на явилите се на събранието лица, като освен това липсвали и пълномощни за всички лица. Моли да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски в производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:
На първо място следва да се посочи, че искът е предявен от управителя на ЕС, който съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС представлява етажните собственици пред съда по искове, предявени срещу тях във връзка с общите части и по искове, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на ОС или задълженията си по ЗУЕС, като в случая е налице представителство, което възниква по силата на закона, поради което доводите на ответника за недопустимост се явяват неоснователни. Изрично е посочено в обсъжданата разпоредба на ЗУЕС, че е нужно упълномощаване на управителя от общото събрание само по исковете срещу трети лица, във връзка с общите части, като настоящият случай не е такъв. В случая в исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, както и че същият не е изпълнил решенията на ОС на ЕС, с които е определена дължимата от него вноска за фонд „Ремонт и обновяване“. По делото е представен протокол от общо събрание от 13.02.2025г., на което е взето решение са избор на Б.Н като управител, както и служебна бележка от СО – район „****“ за подадено уведомление за избор на посоченото лице като управител на сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: *********.
Поради това, съдът приема, че в случая етажните собственици са надлежно представлявани при установена активна процесуална легитимация.
По същество съдът намира, че е сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т.9 от ЗУЕС, вр. с чл.50 от ЗУЕС.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9, етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за 2 ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Основателността на предявения иск е предпоставена от доказването от страна на ищеца на следните факти: 1) че ответникът е собственик на процесния обект в сграда в режим на етажната собственост;
2) че за процесния период е взето решение на ЕС за конкретен размер на вноските за фонд "Ремонт и обновяване" съразмерно с притежаваните идеални части и 3) размерът на претендираните задължения. Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на задълженията по давност в тежест на ищците е да докажат настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже заплащането, т.е. плащане от 28.08.2023г., с което са били покрити част от претендираните с исковата молба суми.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС, общото събрание на собствениците определя размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване”. Създаването и поддържането от общото събрание на специален фонд „Ремонт и обновяване”, средствата в които се набират от вноски на собствениците, е въведено с разпоредбата на чл. 50 от ЗЕУЕС.
Всички собственици са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване”, както и разходите за управление и поддържане на общите части на сградата – чл. 6, ал. 1, т.
8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС. Разходите на етажните собственици за набиране на средства във фонд „Ремонт и обновяване“ по чл. 50 ЗУЕС, който се създава по решение на Общото събрание на собствениците, се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната и от други източници – чл.50, ал.2 ЗУЕС. Тяхната дължимост не зависи от реалното ползване от етажния собственик на неговия самостоятелен обект.
Вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ са свързани със самото право на собственост, тъй като служат за покриване на разходи от трайно значение спрямо сградата и нейните общи части от конструктивна страна.
Принадлежността на правото на собственост върху обект в сграда в режим на етажна собственост към патримониума на ответника К. И. Б. се установява от приетия по делото нотариален акт № 093, том II, рег. № 5559, дело № 258/2004г., видно от който на 08.07.2004г. ответникът е придобил правото на собственост върху магазин, находящ се в ******* Това обстоятелство не е оспорено от ответника, като с обявения за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно, че К. И. Б. е собственик на магазин, съставляващ самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост на адрес: *********.
Установява се от представения по делото протокол от провело се на 01.02.2010г. общо събрание на етажната собственост, че е взето решение /т.6 от дневния ред/ за създаване на фонд „Ремонт и обновяване”, като е определена месечна вноска от 2 лева за всеки процент идеална част от общите части на сградата, притежавани от всеки собственик.
Представен е и протокол от общото събрание на етажната собственост, находяща се *********, провело се на 26.04.2017г., от което се установява, че е взето решение за увеличаване на вноската за фонд „Ремонт и обновяване” от 2 лева на 3 лева за всеки процент идеална част за обект.
Предвид изложеното, съдът намира, че за процесния период е взето решение на ЕС за конкретен размер на вноските за фонд "Ремонт и обновяване" съразмерно с притежаваните идеални части. Тук е мястото да се посочи, че не следва да се обсъждат наведените в отговора на исковата молба от ответника доводи за незаконосъобразно вземане на решенията на общото събрание от 02.10.2010г. и от 26.04.2017г., тъй като редът за атакуването на решенията на ОС е уреден в чл. 40 от ЗУЕС – чрез провеждане на специално исково 3 производство пред районния съд при спазване на преклузивния срок по чл.40 ал.2 ЗУЕС, като неупражняването на правото да се предяви иска в срок води до погасяване на правото на иск, включително и чрез възражения за незаконосъобразност на приетите от ОС на ЕС решения по висящо производство за изпълнението им, каквото е настоящото. Когато решенията на са обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като инцидентен контрол на тези решения в рамките на водени процеси срещу етажните собственици за изпълнение на произтичащите от решенията на ОС техни задължения, е недопустим. По делото не са представени доказателства, а и липсват твърдения, за наличие на провело се или висящо производство за отмяна на решенията на общото събрание от 02.10.2010г. и от 26.04.2017г., по време на които е взето решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване” и за увеличаване на вноската по него от 2 лева на 3 лева, поради което тези решения са влезли в сила и етажните собственици дължат изпълнение по тях. Възраженията срещу законосъобразността на общото събрание са преклудирани и не могат да се въвеждат в настоящото производство по предявен от етажната собственост иск за изпълнение на решенията на ОС. Те биха били предмет на обсъждане при предявен иск по реда на чл.40 ЗУЕС, но не и предмет на инцидентно разглеждане в настоящото производство, в което се претендират имуществените последици от взетите решения на ОС на ЕС.