Определение № 1896 от 01.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1896 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500977 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, вр.чл.248 ГПК и е образувано по частната жалба на Е. Я. М. от ***, против Определение per.№ 2205/05.05.2026 г. по гр.д.5957/2025 г. по описа на РС Бургас, с което на основание чл.248 ГПК е изменено решение № 854/02.04.2026 г. по също дело в частта му за разноските, като е намалено адвокатското възнаграждение присъдено на ответницата (частен жалбоподател в настоящото производство) и са увеличени присъдените на разноските на ищцата.

Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно.

По отношение на намаляването като прекомерно на адв.възнаграждение, претендирано от ответницата, са оспорени изводите на първоинстанционния съд, че „делото не представлява фактическа и правна сложност, доколкото същата не надвишава обичайната за дела от този тип“.

Твърди се, че този извод съда е неправилен, тъй като не е отчетено, че:

Адвокатът на ответницата е се е запознал с исковата молба и с доказателствата, изготвил е, подписал е и е депозирал подробен отговор на исковата молба, консултирал е ответницата и е събрал нужните писмени документи - представени като доказателства към ОИМ. Посочено е, че адвокатът на ответницата е придружил вещото лице при първия оглед на процесния имот; лично се е явил на всяко от проведените по делото четири открити съдебни заседания, съотв.се е готвил за всяко от тях. Твърди се, че по делото са изготвени 1 основно и 2 допълнителни заключения на вещото лице, като адвокатът на ответницата е участвал в разпитите на вещото лице в съдебно заседание, т.е.преди това адвокатът се е запознал със заключенията на вещото лице; в предоставения от съда срок, адвокатът на ответницата е изготвил и депозирал по делото подробни писмени бележки с анализ на събраните доказателства, което също отнема време и изисква знания и умения.

Оспорено е изобщо разглеждането на възражението на ищцовата 1 страна за прекомерност на адв.възнаграждение на ответницата по съображения, че в преклузивния срок процесуалният представител на ищцата е заявил проформа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответницата, без същото да е било мотивирано съгласно изискването на чл.78, ал.5 ГПК. В тази връзка се твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел в решението си, че не дължи произнасяне по възражението за прекомерност поради това, че то не е мотивирано. Твърди се, че обстоятелството, че съдът не е дал указания за отстраняване на тази нередовност не санира пропуска на процесуалния представител на ищцата да мотивира възражението за прекомерност, съотв.е неправилно приетото в обжалваното определение, че поради пропуска на съда да даде указания на ответника да мотивира възражението си за прекомерност, изложените в писмените бележки мотиви към възражението за прекомерност следва да бъдат зачетени, съотв.съдът дължи произнасяне по това възражение.

На последно място се твърди, че в обжалваното определение съдът не е спазил разпоредбата на чл.78, ал.5, изр.последно ГПК, съгласно която съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В тази връзка се посочва, че в случая адвокатското възнаграждение, платено от ищцата е 1000 лв равняващи се на 511,29 евро, а БРС е намалил адвокатското възнаграждение, платено от ответницата на 358,09 евро.

По отношение на частта на обжалваното определение, с която БРС е увеличил разноските на ищцата със сумата от 153,39 евро като е осъдил ответницата да ги заплати се твърди, че то също е неправилно и в нарушение на чл.78 , ал.1 ГПК и чл.80 ГПК. Твърди се, че в представения от процесуалния представител на ищцата Списък за разноски по чл.80 ГПК, липсва сумата от 153,39 евро, поради което съгласно чл.80 ГПК тя няма право да иска изменение на решението в тази част и съответно БРС не може да изменя решението. Независимо от това, ако все пак въззивният съд приеме, че БРС правилно е увеличил разноските на ищцата със сума, която не е включена в Списъка по чл.80 ГПК, е направено искане да се съобрази, че предявените от ищцата искове са уважени частично, поради което и разноските на ищцата за възнаграждение на вещото лице, да се уважат съразмерно с уважената част, а не да се присъдят изцяло, както е направил БРС в обжалваното определение.

На последно място е твърди, че ответницата Е. М. е направила прихващане и е заплатила, по сметка на адв.Милев - пълномощник на ищцата дължимия остатък, за което същия е уведомен с електронно писмо от 01.05.2026 г.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и да потвърди първоначалното решение в частта за разноските на страните, както и при уважаване на жалбата, да осъди Д. Г. - Р. да заплати на Е. М. всички разноски за настоящото производство, вкл.заплатеното адв.възнаграждение.

В предоставения й срок ищцата Д. В. Г. (ответник по частната жалба),с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди се, че обжалваното определение е правилно и обосновано.

По отношение на постановеното изменението на решението намаляване претендирания от ответницата размер на адвокатско възнаграждение е посочено, че е необоснован изводът на

2 първоинстанционният съд в решението му, че възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответницата адв.възнаграждение не е мотивирано. Посочва се, че от протокола за проведеното на 10.03.2026 г. съдебно заседание се установява, че веднага след представяне на списък на разноските от ответната страна, процесуалният представител на ищцата адв.Милев е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение, като е поискал да му бъде предоставен срок за писмени бележки, в които да изложи подробно аргументите и становището си по предмета на делото. Посочва се, че съдът е предоставил двуседмичен срок от датата на съдебното заседание за писмени бележки и именно в този документ е мястото да се развият подробни и мотивирани съображения както по предмета на делото, така и по направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което е сторено в случая от ищцата. Излага се, че след като писмените бележки реално заместват устните състезания на страните в откритото съдебно заседание и в тях се излагат всички твърдения, възражения и аргументи по предмета на делото, по аналогия страните имат възможност да реализират в писмените бележки и по-малкото право - за излагане на мотиви относно направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

В тази връзка се твърди, че в предоставения от съда срок процесуалният представител на ищцата е представил писмени бележки, в т.5 от които са изложени мотивите за направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение (претендираният размер от 900 евро възлиза на 50% от цената на иска и липсва значителна фактическа и правна сложност на делото), поради което същото следва да бъде намалено до минималния размер съгласно Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Твърди се, че макар съдът да е приел молбата на ищцата за основателна с различни мотиви, становището на БРС е правилно като краен резултат. Изложени са подробни съображения, с които се оспорва приетото от съда, че мотиви за направеното възражение не могат се излагат с представяне след приключване на устните състезания в съответната инстанция, на писмени бележки.

На второ място се твърди, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимите на ищцата съдебно-деловодни разноски за заплатен депозит за вещо лице, като правилно е изменено решението и разноските в полза на ищцата са увеличени със сумата от 153,39 евро допълнително присъден, довнесен депозит за вещо лице. Твърди се, че ищцата е представила по делото списък по чл.80 от ГПК, което й дава право да иска изменение на решението в частта на разноските, а довнесеният депозит от 153,39 евро се установява от приложените по делото платежни документи.

На последно място се твърди, че заявеното в частната жалба възражение за прихващане на присъдените суми на страните с постановеното по делото решение няма отношение към разрешаване на правния спор, предмет на настоящото частно производство.

Претендира се съдът да остави без уважение като неоснователна частната жалба на Е. Я. М., и да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

3

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:

С решение № 854/02.04.2026 г. по гр.д.5957/2025 г. по описа на РС Бургас, съдът е осъдил ответницата Е. Я. М. да заплати на ищцата Д. В. Г. на основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 571,88 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползването, съответно на притежаваната от ищцата 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху съсобствен на страните апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, за периода от 01.09.2022 г. до 01.08.2025 г., ведно със законна лихва от предявяване на иска, и сумата от 79,80 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2022 г. до 31.07.2025 г., като е отхвърлил исковете за разликата над уважения размер от 571,88 евро и 79,80 евро, до предявените размери съответно от 1712,01 евро и 290,78 евро. Със същото решение ответницата Е. Я. М. е осъдена да заплати на ищцата Д. В. Г. на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 406,30 евро, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, а ищцата Д. В. Г. е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на ответницата Е. Я. М., сумата от 478,90 евро, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.

В мотивите на решението, съдът е посочил, че присъжда разноски на страните, с оглед изхода на делото, своевременно направеното от тях искане и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

По отношение на дължимите на ищцата разноски, съдът е посочил, че съобразява представените по делото доказателства за заплатена държавна такса в размер от 80,27 евро, депозит за вещо лице в размер от 186,64 евро и адвокатско възнаграждение в размер от 511,29 евро. Изрично е посочено, че при изчисляване на дължимите в полза на ищцата разноски следва да бъде съобразено, че част от претендираните суми са платени в хода на процеса, поради което макар исковете да са отхвърлени за тези суми, то разноски съразмерно на тях се полагат на ищцата, доколкото ответницата е дала повод за завеждане на дело за същите. Така, съразмерно на уважената част от исковете е прието, че ответницата следва да заплати на ищцата сумата от 406,30 евро, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.

По отношение на дължимите на ответницата разноски съдът е посочил, че съобразява представените по делото доказателства за заплатен депозит за вещо лице в размер от 102,30 евро и за адвокатско възнаграждение в размер от 900 евро. Съдът е посочил, че доколкото заявеното от процесуалния представител на ищцата в съдебното заседание от 10.03.2026 г. възражение за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение не е било мотивирано, на основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът не дължи произнасяне по същото. Съдът е посочил, че съразмерно на отхвърлената част от исковете /с изключение на сумите платени от ответницата в хода на процеса/ ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата съдебно-деловодни разноски в размер на 478,90 евро.

По повод своевременно подадена от ищцата молба за изменение на решението в частта на разноските чрез: намаляване на присъдените на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение съобразно заявеното от ищцата възражение за прекомерност; и за увеличаване на разноските в полза на ищцата с размера на пълния платен за вещото лице депозит, на основание 4 чл.248 ГПК с обжалваното определение първоинстанционният съд е изменил решението в частта на разноските, като ответницата Е. М. е осъдена да заплати на ищцата Д. Г. съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на 933,52 евро; а ищцата Д. Г. е осъдена да заплати на ответницата Е. М. съдебни разноски в размер на 358,09 евро. В мотивите на обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че макар заявеното от ищцата възражение за прекомерност да не е било мотивирано и мотиви за същото са изложени едва с депозираните писмени бележки (след изтичане на преклузивния срок), поради липсата на дадени от съда указания към ищцата да мотивира възражението си по чл.78, ал.5 ГПК, същото следва да се приеме за редовно заявено и да се разгледа. По същество съдът е посочил, че приема за основателно направеното от ищцата възражение за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение, тъй като делото не представлява висока фактическа и правна сложност, надвишаваща обичайната за дела от този тип. Съдът е посочил, при тези съображения възражението за прекомерност е основателно и адвокатското възнаграждение на ответницата следва да бъде редуцирано до минималния размер, установен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум, която наредба на основание чл.5 ГПК, може да служи за ориентир. Съдът е приел, че са основателни и оплакванията на ищцата, че направените от нея разноски за заплатен депозит за вещо лице са в размер на 340,04 евро, вместо в размера на присъдените 186,64 евро. Съдът е посочил, че неправилно при изчисляване на размера на заплатените от ищцата суми за депозит и възнаграждение на вещо лице, се е съобразил с представения от ищцата списък на разноските, а не с представените от нея доказателства за заплатени суми за СИЕ.