Определение № 844 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 844 гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20248002902157 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Община Габрово, гр. Габрово против решение № 213 от 29.05.2024 г. по т.дело № 182/2024 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касация - „К. Екоконсулт 2018“, гр. Пловдив поддържа становище за неоснователност на изложените от Община Габрово доводи за допускане на касационен контрол.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

С решението, предмет на обжалване е потвърдено решение № 33 от 22.01.2024 г. по т. дело № 661/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на иска на Община Габрово против „К. Екоконсулт 2018“, гр. Пловдив за присъждане на сумата 46000 лв., обезщетение за недобросъвестно водене на преговори за сключване на договор с предмет: „Предоставяне на услуга по „Предварително третиране/сепариране на битови отпадъци, генерирани на територията на Регион Габрово“ и съставляващи 1% от прогнозната стойност, съгласно Раздел ІV от Указанията, решение за публикуване по чл. 22, ал. 1 от Закон за обществени поръчки /ЗОП/ и Раздел ІІ.1.5 от Обявлението за поръчка, в съответствие със заложения в Предложението ред за определяне на 1 стойността, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателното изплащане, както и на сумата 462.27 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 20.06.2023 г. - 18.07.2023 г., вкл.За да постанови този резултат, съдът е приел, че квалификацията на иска произтича от претенция, третираща преддоговорна отговорност на ответника, регламентирана в чл. 12 ЗЗД. За извеждането на този фактически състав апелативният съд разглежда обстоятелствата, очертани в исковата молба – открита обществена поръчка с посочения по- горе предмет, условия за участие в процедурата /техническа спецификация, проект на договор, срок на валидност на офертите, изисквания към тяхното съдържание и обхват/, въвеждането на правни последици /имуществена отговорност/ при несключване на договор с участник, класиран на първо място, които възложителят обосновава с чл. 112, ал. 2, т. 1 ЗОП и определя като обезщетение за недобросъвестно водене на преговори в размер на 1% от прогнозната стойност на поръчката. Квалифицирането на иска по чл.

12 ЗЗД е резултат и на съобразяване от състава на останалата част от въведените в исковата молба твърдения и по- конкретно-развитието на правоотношението между страните, а именно- класирането на „К. Екоконсулт 2018“, гр. Пловдив на първо място и обявяването му за изпълнител, след решение на назначената в общината комисия и решение на кмета от 20.03.2023 г., покана от 31.03.2023 г. до ответника по иска за подписване на договор и отказ от 03.04.2023 г. на същия да сключи договора, сключване на договор с „МИТ и КО“ ЕООД като втори добросъвестен участник. Съставът констатира, че оттеглянето на офертата за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка е направено на 14.03.2023 г. в 14.17 ч., един ден след изтичане на срока за подаване на оферти, след началния час на заседанието на комисията по отваряне на постъпилите оферти. Решаващият за изхода на делото мотив е, че ЗОП не предвижда възможност, възложителят да включва като условия за участие в процедурата потенциално обезщетение при несключен договор с избрания участник. Този мотив е развит въз основа на тълкуване, в което се проследява отмяната на чл. 59 ЗОП и въвеждането на чл.

111 ЗОП, като диспозитивна норма, в аспекта на тенденциите да не се създават допълнителни административни тежести в процедурите по чл. 18 ЗОП. Съдът приема, че класиралият си на първо или второ място участник може да откаже да сключи договор и излага разбирането, че законодателят не предвижда 2 санкционни последици за участника, отказал се да сключи договор. Прието е още, че между страните не са възникнали договорни отношения, въз основа на които да се претендира отговорност от ответника, въпреки заложеното в указанията и подписано от ответника условие за участие в обществената поръчка, очертаващо последиците от недобросъвестно водене на преговорите.

С приложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По първото е поставен въпросът:

“Свободни ли са страните да определят неустойки/обезщетения за недобросъвестно водене на преговори по чл. 12 и чл. 13 ЗЗД, съответно чл. 290 и чл. 291 ТЗ или отговорността е императивно регламентирана до реално претърпени вреди от страната?“ и се твърди, че обжалвания акт е в противоречие с решение № 148 от 30.06.2014 г. по гр. дело № 5698/2013 г. на Върховен касационен съд. Поддържа се още, че „постановеното решение е мотивирало своя извод по поставения спор в противоречие с Решение № 5323 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1085/2021 г., Решение № 7976 от 01.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2021 г.“. Страната е посочила, че в съдебната практика е непротиворечиво разбирането, че ТЗ и ЗЗД се прилагат субсидиарно по отношение на всички етапи от развитието на правоотношението, доколкото не е уредено в специалния закон. Затова счита, че възложителите могат да определят съответни правила, ако не противоречат на принципите на ЗОП, включително допълнителни административни тежести. Изводът, че възложителят няма право да поставя изисквания при несъобразяване с офертата за определен срок според касатора е направен, без да се изясни в какво се изразява нейната обвързваща сила. Във връзка с приетото от въззивната инстанция разбиране, че гражданскоправни последици не се предвиждат в ЗОП при липсата на сключен в процедурата по възлагане на обществена поръчка договор е поставен въпросът: „Допустимо ли е в рамките на субсидиарното прилагане на ТЗ и ЗЗД в документацията на обществената поръчка да се предвижда обезщетение при сключване на договор, тоест при неизпълнение и несъобразяване с декларираното обвързване на Участника с предоставената оферта ?“. В приложението са отразени съображения за това, че решението формира изводи, решава материалноправен въпрос и има потенциал да доведе до недобросъвестност на участниците в преговорите, а изходът от спора ще определи в каква посока 3 ще се развива правото – в спазване принципите на добросъвестност или в посока недобронамереност. Според касатора, спорът има значение за развитие на правото. В заключение е поставен процесуалноправният въпрос: „След препращане на спор по компетентност, поради промяна правната квалификация на иска, обвързан ли е с тази правна квалификация съда, към който е препратен иска? При отрицателен отговор на този въпрос, как това се отразява на последващото развитие на делото, когато от правната квалификация се определя и местната подсъдност – следва ли да се повдигне спор за местна подсъдност на иска и ако да от кого ?“. Становището на жалбоподателя е, че окръжният съд е квалифицирал иска по чл. 92 ЗЗД , а съставите, които решили спора не се съобразили с направения от ищеца избор на подсъдността.

Предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формирани в изложението по първия и втория поставени въпроси. С оглед разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС за възможността да бъде конкретизиран и уточнен в контекста на развитите от касатора съображения, общият въпрос, съобразен с поставените два релевантни въпроса следва да се формулира така: „При оттегляне на офертата за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка след изтичане на срока по чл. 101, ал. 7 ЗОП от участника, който е класиран на първо място, обявен е за изпълнител, но е отказал да сключи предложения от възложителя договор за обществена поръчка, свободни ли са страните да определят неустойки/обезщетения за недобросъвестно водене на преговори по чл. 12 и чл. 13 ЗЗД, съответно чл. 290 и чл. 291 ТЗ или е недопустимо понасянето на такава отговорност, поради липсата на предвидени в ЗОП санкционни последици?“

Въпросът е релевантен, с оглед решаващите изводи на въззивния съд, съгласно които ЗОП допуска оттегляне на офертата по чл. 101, ал. 7 ЗОП, дори след неспазване на срока от участника в процедурата за възлагане на обществена поръчка, каквито са фактите, установени по спора, но без последният да носи отговорност за недобросъвестност по реда на чл. 12 ЗЗД, тъй като според състава специалната правна уредба, съдържаща се в ЗОП не предвижда санкционни последици за участника, отказал се да сключи договор. Мотивите, третиращи правната уредба засягат разпоредбите на чл.

101, ал. 7 ЗОП, чл. 110, ал.1, т. 4 ЗОП, чл. 112, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, като съдът 4 приема, че чл. 101, ал. 7 ЗОП урежда възможност за оттегляне/изменение на офертата, а чл. 110 и чл. 112 ЗОП съдържат възможност за отказ от сключване на договор от участника в процедурата, определен за изпълнител. Виждането на въззивната инстанция е, че отразеното в указанията на възложителя условие за носенето на отговорност при несключване на договор от класиран на първо или второ място участник е в противоречие с общия дух на закона, тъй като само с разписаните в същия закон условия участникът следва да се съобразява. Поставеният правен въпрос, удовлетворява изискванията за общо основание, предвид значението, което има неговото разрешаване за изясняване точния смисъл на закона - нормата на чл. 101, ал. 7 ЗОП. Същата носи характеристиките на повелителна разпоредба /императивна правна норма/, тъй като въвежда конкретен срок за изпълнение на задължението за оттегляне на офертата, предложена от участник в процедурата за обществена поръчка, без обаче да предвижда правни последици при неизпълнение. Тази непълнота на разпоредбата, поражда въпроса за точният й смисъл и за приложението на чл. 12 ЗЗД въз основа на препращането към ЗЗД от чл.120 ЗОП. По дефиниция императивните правни норми винаги имат хипотезис и диспозиция, поради което отговорът на поставения въпрос е свързан с определянето на правните последици, които се пораждат при наличието на очертан в хипотезиса фактически състав. Налице е и допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК доколкото не е налице практика на съда, която да дава отговор на възникналия по тълкуването на закона въпрос за непълнотата на правната уредба. Изложената съдебна практика по първия въпрос, на ВКС, както и посочената практика на ВАС се отнасят до въпроси, които не са идентични с формулирания по-горе общ въпрос и в този смисъл не пораждат общи предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Цитираните решения не обосновават допълнителни предпоставки и спрямо формулирания от касатора първи въпрос, а относно втория въпрос страната поддържа основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Ето защо настоящата инстанция счита, че съдържанието на формулирания след конкретизация и уточнение на формулировката въпрос като общ, обединяващ първия, който засяга обема на отговорността и втория в частта за субсидираното приложение на чл.12 ЗЗД спрямо нормата на чл. 101, ал. 7 ЗОП има своята релевантност единствено в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.

Третият въпрос не обосновава приложно поле на предпоставки за 5 допускане на касационно обжалване, тъй като не е подкрепен с допълнителни основания. Касаторът не е изложил такива.

Касаторът дължи заплащане на държавна такса на основание чл.18, ал.

2, т. 2 от Тарифата за държавни такси, които се събират по реда на ГПК в размер на сумата 929.24 лв. по сметка на Върховния касационен съд.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 29.05.2024 г. по т.дело № 182/2024 г. на Пловдивски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора- Община Габрово, гр. Габрово в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на сумата 929.24 лв., като при неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено.