Решение № 4708 от 07.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4708 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110205965 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Х. Х., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № F373173/20.04.2018 г., издадено от Димитър Спасов Тумбев – директор на офис „Младост“ при ТД на НАП-София, с което на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. в ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДДС.

В депозираната въззивна жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Христо Коцев от САК, преупълномощен от адв. Д. Францов от САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и 1 изложените в нея съображения. Представени са писмени бележи от адв.

Францов. Претендират се и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк.

Гергана Бонева, с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и деволутивен ефект.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение № F373173/14.02.2018 г., съставен против жалбоподателя Х. за извършено на 15.06.2017 г. в гр. София административно нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДДС.

Впоследствие, отговорността на въззивника е ангажирана с наказателно постановление № F373173/20.04.2018 г., издадено от Димитър Спасов Тумбев – директор на офис „Младост“ при ТД на НАП-София.

По делото липсват данни препис от оспореното наказателно постановление да е бил връчен лично на Х., респективно при условията на чл.

58, ал. 2 ЗАНН, който алтернативен способ за връчване е приложим при наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки - нарушителят да не е бил намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен, като е необходимо наказващият орган да отбележи посоченото обстоятелство върху санкционния акт и същият ще се счита връчен от деня на самото отбелязване. За отсъствието на посочените условия съдът е изложил 2 подробни съображения в проведеното на 27.06.2022 г. о.с.з., в което искането на процесуалния представител на наказващия орган за прекратяване на съдебното производство е оставено без уважение и поради това не намира за необходимо да изтъква същите повторно.

При така установените фактически положения, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, с оглед наличието на формално основание за това, а именно – изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателна отговорност /АНО/ на жалбоподателя с влязъл в законна сила правораздавателен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: ” По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са пречка не само за възникване, но и за реализиране на АНО. Последната е вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно правоотношение, породено от извършването на административно нарушение като в нейното съдържание са включени правомощията на държавата да наложи определено административно наказание на нарушителя, да изпълни така наложеното наказание и на последно място – да третира нарушителя като наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар. “специален рецидив”/.

В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да държавата да ангажира АНО се реализират по принудителен ред, то наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в материална законна сила правораздавателен акт, представлява своеобразна пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така, защото давността се определя като продължителен период от време на 3 бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на АНО и същата следва да се приложи “ex officio” като тези права на държавата не остават да съществуват в някакъв естествен, латентен вид.

Съобразно константната съдебна практика на СРС и

Административен съд София-град, не съществува пречка давността за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно чл. 11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в ЗАНН /в този смисъл и т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II-ра колегия на ВАС, докладчици-съдиите Лозан Панов и Румен Петков/.

Солиден аргумент в тази насока е и обстоятелството, че извършителите на престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно положение от лица, който нарушават “установения ред на държавно управление” /чл. 6 ЗАНН/.

Безспорно установено е, че твърдяното нарушение е извършено на 15.06.2017 г., а абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК от четири години и шест месеца е изтекъл на 15.12.2021 г., след която дата всички правомощия на държавата, досежно този вид юридическа отговорност, са прескрибирани

“ex lege” /т.е. по силата на самия закон/.

По изложените съображения съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, поради наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника с влязъл в законна сила правораздавателен акт, а административнонаказателното производство – прекратено. Посоченото обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от страните доводи и възражения, както и въпросът за правилността на атакувания санкционен акт.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното искане в очертаната насока. Предвид изхода на делото, съобразявайки представеното пълномощно, от което е видно, че въззивникът е заплатил в 4 брой сумата от 300,00 лв. за процесуално представителство от адвокат Д.

Францов от САК, НАП следва да бъде осъдена да заплати процесната сума.

От страна на наказващия орган не е било релевирано възражение за прекомерност, поради което не следва да се преценяват условията за евентуално прилагане на разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 6 във вр. ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 11 ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.

334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Софийски районен съд, НО, 106 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №

F373173/20.04.2018 г. , издадено от Димитър Спасов Тумбев – директор на офис „Младост“ при ТД на НАП-София, с което на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. в ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на жалбоподателя Д. Х. Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДДС, поради наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност с влязъл в законна сила правораздавателен акт.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД № 5965/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Национална агенция за приходите да заплати на жалбоподателя Д. Х. Х., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

5

Административен съд София - град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6