Определение № 3599 от 09.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3599 гр. София, 09.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20248002102939 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. С., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 73 от 22.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 447/2023 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 1 състав, с което е обезсилено решение № 634/12.05.2023 г., постановено по гр. д. № 2491/2021г. по описа на ОС - Пловдив в частта, в която са отхвърлени предявените от М. А. С. против Д. М. К., С. С. В. и Д. Г. В. /в качеството на наследник на С. Г. Б./ искове за прогласяване нищожността на договора, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 160, том I, рег. № 2383, дело № 132/14.06.2016г., по общия регистър на нотариус Н. Х.-С., с рег. № 229 на НК и район на действие РС-Пловдив, вписан в СВ - Пловдив към АВ под Акт № 15, т. 49, по силата на който С. Г. Б. е продала на Д. М. К. своя собствен недвижим имот, на основание противоречие със закона, заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет, като е прекратено производството по горепосочените искове. С решението Апелативен съд-Пловдив, 1 състав е потвърдил решение № 634/12.05.2023 г., постановено по гр. д. № 2491/2021г. по описа на ОС - Пловдив в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. А. С. против Д. М. К. и С. С. В. иск за осъждането на ответниците да възстановят съществуващото фактическо положение, като премахнат зидовете и вратата, монтирана на имот [№], и обособят входа, осигуряващ достъп до южната част на терасата, представляваща СОС с идентификатор [№], както и да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват достъпа на ищеца М. А. С. до всички общи части на таванския етаж, така че същият да може да ги използва в пълен обем и съобразно правата му на собственик на самостоятелни обекти в сградата с идентификатори [№], [№] и [№].

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано, постановено 1 при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие със закона и съдебната практика – отменителни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Релевира се възражение, че са неправилни изводите на съда относно недопустимостта на предявения иск, с който ищецът атакува сделката като нищожна поради липса на годен предмет. Сочи се, че съдът не е разгледал изложените по делото многобройни доводи и възражения, подкрепени от съдебната практика, че липсва правно основание в таванския етаж да се обособи жилищен обект, което съставлява допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Излага се становище, че съдът е извършил и друго процесуално нарушение, отказвайки да допусне поисканата с въззивната жалба техническа експертиза от вещо лице-конструктор. Касаторът представя изложение по чл. 280, ал.1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

I. От процесуална страна, се поставят следните въпроси:

1. Допустим ли е иск за обявяване нищожността на сделка, с твърдението, че същата има негоден /невъзможен/ предмет /съгл. чл. 26, ал. 2 ЗЗД/, ако последица от прогласяване на такава нищожност са вещни права на ищеца върху общи части на сградата, които са включени в обхвата на атакувания обект /в случая, става въпрос за жилище, представляващо част от тавански етаж на сграда в етажна собственост/.

2.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по нищожността на правна сделка, свързана с годността на предмета на сделката, ако това е от значение за решаване на правния спор и ако нищожността произтича пряко от сделката.

3. Длъжен ли е съдът, при предявен вещен иск за собственост, или такъв по чл. 109 от ЗС, с който се търси защита на нарушени вещни права върху общи части, дори и без възражение, да се произнесе по действителността, респ. нищожността на сделката, с която се противопоставят насрещни вещни права;

4. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, които са съществени за изясняване характера на спорния предмет, респ. за правилното решаване на делото.

II. От материалноправна гледна точка, въпросите, които се поставят са следните:

1.Жилището, обособено като самостоятелен обект в част от таванския етаж на сградата, представлява ли годен обект на вещни права, от гл. точка изискванията, установени в закона и съдебната практика за промяна на предназначението на обща част по предназначение, каквато е таванският етаж на сградата;

2. Длъжен ли е съдът, при преценката на това дали от фактическа страна, обектът, заснет в КК като жилище, е възникнал законно, и дали са налице нормативно предвидените изисквания за съществуването на подобен обект в тавански етаж от сградата.

3. Към кой момент съдът следва да прецени тези изисквания - към възникване на обекта, като такъв, или към момента на сключване на разпоредителната сделка, която се атакува.

4. При предявен иск за защита правата върху общи части, съдът длъжен ли е да се произнесе по законността на извършените преустройства в общата част, респ. дали с тях се пречи на притежателя на вещни права да упражнява правата си и върху тези общи части.

5. Основателен ли е иск по чл.109 от ЗС и срещу този, който се ползва и подържа едно създадено фактическо положение на извършено преустройство в обща част на сградата.

2

Във връзка с поставените въпроси се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Д. М. К., чрез процесуалния му представител, в подадения по реда на чл. 287 ГПК отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения.

Ответникът по касационната жалба – Д. Г. В., чрез процесуалните си представители, в подадения по реда на чл. 287 ГПК отговор изразява становище, с което моли да не бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение, тъй като не са налице предпоставки за допускането му. При условията на евентуалност, в случай че бъде допуснато касационното обжалване на процесното въззивно решение, то отправя искане касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено решението на въззивния съд като правилно. Предявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – С. С. В., чрез процесуалния си представител, в подадения по реда на чл. 287 ГПК отговор изразява становище, с което моли да не бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение, тъй като не са налице предпоставки за допускането му. Изразява подробно становище по същество на жалбата, с което моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно. Предявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и 2 ГПК.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта по предявените от М. С. искове за прогласяване нищожността на договор за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № [№], том I, рег. № 2383, дело № [№]/14.06.2016 г., по общия регистър на нотариус Н. Х.-С., поради липса на правен интерес.

С оглед на това е приел, че постановеното решение по същество, с което тези искове са отхвърлени, се явява недопустимо. За да достигне до този правен извод, въззивният съд е посочил, че въведените фактически твърдения, от които се извлича правния интерес от воденето на установителните искове, са в посока, че ответниците фактически са завзели части от общите части на тавана и неправомерно са ги приобщили към придобития от тях самостоятелен обект на собственост, за да го обособят като жилище, като са изградили зидове и врата, монтирана на имот [№], с които действия не осигуряват достъп на ищеца до южната част на терасата, представляваща СОС с идентификатор [№], както и препятстват достъпа на ищеца до всички общи части на таванския етаж, с които действия накърняват собственическите права на ищеца и му пречат да ги упражнява. Отбелязал е, че тези фактически твърдения обуславят правен интерес от предявения от М. С. негаторен иск, но не и правен интерес от предявените установителни искове за нищожност на сделката.

Допълнил е, че така предявените установителни искове не биха удовлетворили целения от ищеца правен резултат, доколкото евентуалната нищожност на процесния договор по 3 никакъв начин не би рефлектирала в правната му сфера в желаната от него посока, а именно за защита на твърдяното накърнено негово право на собственост, защитимо съобразно въведените твърдения посредством негаторния иск по чл. 109 от ЗС.

По предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС е приел, че същият е допустим, но неоснователен.

От фактическа страна съдът е приел, че по делото не се спори, а и се установява от представените от страните писмени доказателства и изисканото от Районен съд-Пловдив гр. д. № 321/1962г., че с влязло в сила решение от 23.10.1962 г., постановено от Пловдивския народен съд по това дело, е допусната съдебна делба между ГНС /Жилфонд/ - Пловдив и П.

П. К. на следния недвижим имот: тавански етаж от сградата, находяща се в [населено място] на [улица], при квоти - 45/112 ид. части за ГНС и 67/112 идеални части - за П. К.. Посочил е, че с решение № 153/01.11.1962 г. по същото дело е утвърден разделителен протокол от 01.11.1962г., с който допуснатият до делба тавански етаж е поделен реално между страните, като дял I-ви, предоставен в изключителна собственост на ГНС, се състои от: а/ първите две тавански стаи в югозападната част от тавана, ляво от входната врата; б/ от южната част на терасата, като за обособяването на тази част се извършват следните преустройства съгласно архитектурния проект, неразделна част от разделителния протокол, а именно-направа на антре пред входните врати на стаите, отваряне на нова врата откъм стълбището за това антре, направа на нова площадка над стълбата, отваряне на вход за южната част на терасата, преграждане на южната част на терасата, дял II-ри включва: а/двете тавански стаи в северозападната част на тавана с прозорци към главната [улица], б/ общо /непреградено в отделни стаи/ таванско помещение, в/ североизточната част на терасата, като за обособяването на тази част се извършат съобразно архитектурния проект, съставляващ неразделна част от разделителния протокол, преустройствата, описани в дял I, и които преустройства да се извършат за сметка на собственика на дял II. Посочил е, че съгласно констативен нотариален акт № [№]/30.06.1966 г. П. К. е признат за собственик на четвърти жилищен етаж, състоящ се от антре, хол, две стаи, готварна, баня, клозет, килер и тераса, в жилищната сграда на [улица]. Посочил е, че в обстоятелствената част на цитирания нотариален акт, нотариусът е удостоверил, че от представените документи за собственост, както и от удостоверение от 28.06.1966 г. на Пловдивски градски народен съвет е видно, че П. К. е построил „ново нормално жилище на IV етаж в посочената жилищна сграда“. Съдът е приел, че с договор за покупко-продажба от 11.10.1968 г., обективиран в нотариален акт № [№], том 12, дело № 3454/1968г., С. Г. П., по баща Б., е закупила от П. К. следния имот - един жилищен апартамент, застроен на около 136 кв.м, заемащи северната по-голяма част от четвъртия надмагазинен полутавански етаж на сградата в [населено място], на [улица] който жилищно- обособен и самостоятелно узаконен апартамент се състои от две лицеви стаи към [улица], голям хол, антре, кухня, баня, клозет, килер и тераса, заедно със самостоятелно избено помещение, заедно със съответните по чл.38 от ЗС общи части от цялата сграда и терена. С нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот с № [№], том I, рег. № 2383, дело № [№]/14.06.2016г. С. Б. е учредила право на пожизнено ползване в полза на С. В. и е продала на ответника Д. К. недвижим имот, 4 представляващ СОС с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], район „Централен”, [улица], етаж 5, с площ от 136 кв.м, с предназначение- жилище, апартамент, с прилежащи части: 11,45 % идеални части от ПИ с идентификатор [№], избено помещение второто отдясно на входа /средното/ в източната част на сградата, с декларирана площ от 12 кв.м. По отношение легитимацията на ищеца е приел, че по делото не се спори, че въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № [№], том 31, дело № [№]/12.11.1992 г. на нотариус при ПРС, същият е придобил собствеността върху двете тавански стаи в югозападната част на тавански етаж, вляво от входната врата, южната част от терасата и входно антре, със застроена площ от 55.40 кв.м., находящ се в четириетажната с магазини жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, която сграда се намира в парцел XII- 847, в кв. 50-нов по регулационния план на [населено място] - ЦГЧ- [улица] - бивша „В. К.“ /СОС с идентификатор [№]/. От изслушаното заключение на СТЕ, въззивният съд е посочил, че се установява, че действителното състояние на СОС, собственост на ответника Д. К., съответства на архитектурното разпределение - графична част, неразделна част от разделителен протокол от 01.11.1962 г. – II дял. Посочил е, че от приетата СТЕ се установява, че процесният имот на ответника представлява жилище, отговарящо напълно на техническите изисквания на ЗУТ и раздел III от Наредба № 7/22.12.2003 г. към него за самостоятелен обект и жилище. Възприел е изводите на вещото лице – инженер от приетата СТЕ, че имотът на ищеца с идентификатор [№] е със самостоятелна врата, имотът на ответника с идентификатор [№] е също със самостоятелна врата, разположени са съответно в дясно и ляво от стълбището, не са налице препятствия, които да ограничават ползването на имота, собственост на ищеца, налице е обособен вход, който осигурява достъп на ищеца до южната част на терасата, представляваща СОС с идентификатор [№]. Съдът, въз основа на заключението на СТЕ, е приел, че обща част на етажа (и на сградата) е стълбищната клетка, по която са достъпни и са обособени със самостоятелни входове и трите обекта с идентификатори [№], [№]; [№]; при извършения оглед експертизата не е констатирала съществуването на зидове и врата, монтирана на имот [№], които да препятстват достъпа му до южната част на терасата.

Разпечатката съдържа 36 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5e56154-c273-4064-b629-71d06d8192c7