Решение № 71 от 13.12.2021, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Елин Пелин, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20211820100443 по описа за 2021 година за следното: да се произнесе, взе предвид

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..............със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”Ястребец” № 23Б, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ц. П. срещу Л. ИВ. П., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „.....“ бл. №..., вх.А, ет.9, ап.26 за установяване вземането на ищеца за следните суми: 245,31 лева главница представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г. за топлоснабден имот находящ се в гр.С., ж.к. „............“ бл...., вх.А, ет.9, ап.26, ведно със законната лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 57,86 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г., както и суми за дялово разпределение - 2,40 лева лихва за периода от 31.12.2017 г. до 01.07.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 192/2021 г. по описа на РС Елин Пелин.

1

Длъжникът Л.ИВ. П. е възразила срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане постановено по ч.гр.д. № 192/2011 г. по описа на РС Елин Пелин на заявителя „Топлофикация – София“ ЕАД е указано, че следва да предяви иск относно вземанията си, с оглед на което в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск срещу ответницата П..

В исковата молба се сочи, че ответницата П., като собственик на топлоснабден имот находящ се в гр.С., ж.к. „......“ бл..., вх.А, ет.9, ап.26 с абонатен №........... е битов клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. В този смисъл ответницата е клиент на топлинна енергия и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал.1 от закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна 2 енергия на Потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.. В раздел IХ от Общите условия „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, в чл.31, ал.1 е определен редът и срокът по които купувачите на ТЕ са задължени да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен, считано от датата на публикуването им на интернет страниците на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневения срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислена и законна лихва. С ОУ от 2016 г. е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация – София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2015 г.

/влизането в сила на ОУ от 2016 г./ дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация – София“ ЕАД.

Ответницата не е погасила задължението си за процесния период.

На основание чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а. Сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответниците е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Тахем сървисиз“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от Закона за енергетиката.

3

Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „Топлофикация – София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - „Тахем сървисиз“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Л.ИВ. П. чрез пълномощника си адв.М. депозира писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди се, че ищцовото дружество не е доставяло топлинна енергия в процесния период в апартамент № 26, тъй като топлоподаването в апартамента е преустановено чрез сваляне на всички отоплителни тела в имота, заедно с монтираните на тях контролно-измервателни уреди. За това обстоятелство е съставен Протокол относно пълен отказ от парно отопление с дата 15.06.2004 г. от председателя и касиера на етажната собственост на бл.30, вх.А, където се намира процесния апартамент № 26. Този протокол е предоставен на „Тахем сървисис“ ЕООД. Водомера за топла вода също е пломбиран и това се установява от талон за пломбиране на водомери/санитарен кран – 3012577/25.05.2016 г.. Извършвани са реални отчети на 30.04.2018 г. и на 04.05.2019 г., при които са отчетени нулево потребление на топлинна енегрия и това е удостоверено с протоколи подписани от представител на „Тахем сървисис“ ЕООД.

В процесния имот преминава единствено щранг-лира, служеща за разреждане на резервоара в подпокривното пространство със студена вода и за обезвъздушаването му, като не преминава друга обратна тръба, по която да тече гореща вода, поради което не може да се приеме, че това е отоплителен уред, на който да се изчислява топлинна енергия на база и при липса на монтиран уред за отчитане.

Липсата на доставка и потребление на топлинна енергия в апартамент № 26 е било предмет и на друго дело пред Софийски районен съд но за предходен период от месец 05.2015 г. до месец 04.2017 г., за което било образувано гр.д. № 69880/2018 г. и искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като не е установено ответницата да е потребявала топлинна енергия за отопление и топла вода. Тези фактически констатации не са променени и към 4 настоящия момент и касаят и процесния период.

Недължима е и претендираната такса „сградна инсталация“, тъй като от протокол на Общо събрание на етажната собственост, проведено на 13.08.2002 г., етажната собственост се е съгласила да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Тахем сървисис“ ЕООД, като по силата на т.3 от дневния ред е взето решение за определяне на относителния дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации в размер на 20 % от общото количество топлинна енергия за отопление, както и „да бъдат освободени от такса сградна инсталация апартаменти № 25,26 и 27 на последния етаж“.

Вследствие това решение е бил сключен договор № 31868/28.08.2002 г. за дялово разпределение между „Тахем сървисис“ ЕООД и процесната етажна собственост, към който протоколът от общото събрание е неразделна част.

Това решение на Общото събрание на етажната собственост е влязло в сила и е задължително за всички етажни собственици и за топлофикационното дружество, както и дружеството осъществяващо дялово разпределение в етажната собственост. Чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката предвижда, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, поради това какви суми ще се заплащат за общи части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято граница на собственост е абонатната станция към която е присъединена сградата. Това също обуславя извод, че за ответницата не следва да се разпределят и начисляват суми за топлинна енергия отдадена за сградната инсталация.

Неоснователно е искането за заплащане на сумата от 2,40 лева лихва за периода от 31.12.2017 г. до 01.07.2020 г., тъй като ищецът не претендира главница, за да може да бъде установено дължима ли е претендираната лихва.

Прави се възражение за давност, в случай, че съдът приеме, че е налице доставена топлинна енергия и потребена от ответницата за периода от месец 05.2017 г. до месец 11.2017 г. включително, тъй като се касае за периодични плащания, които се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност съгласно чл.111 буква „в“ от ЗЗД.

Ответната страна се позовава и на недействителност на Общите условия прилагани от ищеца, тъй като съгласно нормата на чл.143 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор сключен с 5 потребител е всяка уговорена в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Такава клауза е нищожна. Позовава се и на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Общите условия в случая са изготвени в противоречие с директива 93813/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е въведена във вътрешното право на Република България с пар.13 от допълнителните разпоредби на ЗЗП, тъй като нарушават изискването за добросъвестност, провъзгласено в нея. Заложените норми в Общите условия съставляват пречка за потребителя да има пряка възможност да повлияе на съдържанието им. ЗЗП предвижда при сключване на договор при Общи условия, последните изрично да са представени на потребителя, той да се е запознал с тях и да ги е подписал. В случая това не е спазено, поради което ответницата не е обвързана от Общите условия приети едностранно от „Топлофикация – София“ ЕАД.

Неоснователна се явява и претенцията за лихви за забава, с оглед неоснователността на главния дълг, тъй като ищецът не се легитимира по дълг за главно вземане срещу ответницата, за да претендира заплащане на лихва за забава.

Разпечатката съдържа 29 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5e56084-a40c-4012-8e3b-b884bf07c104