Решение № 578 от 03.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330205841 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 36-0000601/26.09.2022 г., издадено от и.д. началник на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.

Пловдив, с което на К. В. И. с ЕГН ********** от **** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 31, ал. 1 т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министъра на транспорта (нататък Наредбата).

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументира становището си с възражения за неправилно описание на нарушението, неправилно ангажиране на отговорността на водача, неправилно посочване на нарушената правна норма, както и се моли да се приложи чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. В писмено становище до съда моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно, съобразено с процесуалния и материални закон. Счита, че не е налице маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.01.2022 г. Община Пловдив издала Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 01122 на основание чл. 24, ал. 1 от Наредба 34 на МТИТС на „Нова 2021“ ЕООД за лек автомобил ****, собственост на Н. Н. М., който било валидно до 30.06.2022 г.

1

На 25.08.2022 г. жалбоподателката К. В. И. управлявала таксиметров автомобил марка Шевролет, Нубира с рег. № **** по бул. Христо Ботев в гр. Пловдив, като носила горецитираното разрешително.

Около 16:15 ч. двама служители на РД АА Пловдив, между които и свид. К. извършвали контрол на движението по булеварда в района на Централна автогара, до № 56. Там спрели за проверка таксиметров автомобил марка Шевролет, Нубира с рег.

№ **** и установили че жалбоподателката била водач на автомобила, която представила разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, което било с изтекъл срок на валидност. Проверяващите поискали касов бон за упражняваната за деня дейност, както и копие от пътната книжка на автомобила.

След като установили, че разрешителното за извършване на таксиметров превоз било с изтекъл срок на валидност длъжностните лица я поканили в централата на РД АА Пловдив, където й бил съставен акт за установяване на административно нарушение, където било записано че същата не притежава валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз и това било нарушение по чл. 31, ал. 1 т. 1 от Наредба № 34.

За извършеното нарушение било издадено НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушението по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредбата на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля К.

К. - ***, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, фискален бон 25.08.2022 г., ведно с дневен финансов отчет от фискална памет от 25.08.2022 г., разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 01122 на Община Пловдив, валидно до 30.06.2022 копие на пътна книжка, копия на пътни листове, заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Допълнително посочва, че е спрял таксиметровия автомобил и установил, че същият е управляван от жалбоподателката, същата имала неизрядни и други документи. Посочва също, че при извършена справка в базата данни на автомобилната администрация, се установило, че лицето не притежавало валидно разрешително за извършване на таксиметров превоз. Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

Съдът приема за установено именно от показанията на ***я че именно жалбоподателката е управлявала автомобила в момента на проверката, а фактът че същата е извършвала таксиметрова дейност се установява от фискалния отчет за деня.

Фактът дали в момента е имало пътници в автомобила е ирелевантен за документираното нарушение.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно описаните в наказателното постановление факти ***ят и наказващият орган е квалифицирал като нарушение на чл. 31, ал.1, т. 1 от Наредбата и е определил като субект на нарушението именно водача на автомобила.

Съгласно описаните факти, срещу които жалбоподателят се е защитавал, е прието че К. В. И. не притежавала разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници издадено валидно за Община Пловдив .

Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба 34 на МТИТС Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници се издава не на водача на автомобила, а на юридическото лице-търговец, което предоставя таксиметровите услуги и

2 осчетоводява приходите от тях както и упражнява контрол върху водачите и тяхната дейност. Това разрешение е различно от удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил" по чл. 18 от Наредба 34 на МИТС, което водачът трябва да притежава, защото се издава именно на него след полагане на изпит и преценка дали отговаря на критериите за водач на таксиметров автомобил.

Като са наказали К. И. за нещо която тя няма задължение да изпълни, а именно тя да притежава Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници валидно за Община Пловдив същите са издали незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежи на отмяна.

Действително правилно е било квалифицирано като нарушение на жалбоподателката по чл. 31, ал.1, т. 1 от Наредбата, което регламентира задължението на водача на таксиметровия автомобил при поискване от контролните органи да представи документите, предоставени му от търговеца, а именно: разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на съответната община.

Такива факти обаче не са изложени. Видно е, че за да е нарушение по посочената норма, то водачът на автомоблила следва да не представи издаденото на търговеца Разрешение, а не да не притежава такова. Според константната съдебна практика е недопустимо след издаването на наказателното постановление да бъдат въвеждани нови факти (на непредставянето в случая) едва от въззивната инстанция, каквато се явява настоящия съд. По същия начин е недопустимо да се заменят твърдените за осъществени в АУАН и НП факти с други, които да пасват по-добре на нарушението или да се извършват поправки на фактическите положения приети за осъществени с АУАН. Не може и да се достига до идентичност на посочената в АУАН квалификация на деянието и изложените факти чрез тълкуване.

Няма изложени факти за непредставяне на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. Изложените факти кореспондират единствено с отговорността на жалбоподателката, че не притежава валидно такова, което от своя страна не е нейно задължение, а такова на търговеца „Нова 2021“ ЕООД.

Непосочването на релевантните за нарушението факти също така представлява и съществено процесуално нарушение годно да доведе до отмяната на атакуваното постановление, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателката.

Вписаните в АУАН и НП факти не отговарят на посоченото нарушение, а такива които отговарят на правната квалификация не са вписани в тях.

Двата акта не могат да се санират от настоящата инстанция, защото от една страна е недопустимо нови факти да се въвеждат в тази фаза на процеса, а от друга описаното като нарушение не може да бъде преквалифицирано, защото посоченото лице не може да бъде адресат на неизпълненото задължение посочено по фактите.

Поради гореизложеното издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000601/26.09.2022 г., издадено от и.д. началник на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на К. В. И. с ЕГН ********** от **** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 31, ал. 1 т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министъра на транспорта.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на 3 съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4