Решение № 666 от 22.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000502807 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение от 13.08.2024 г. по гр.д. 8409/2022 г. на СГС е осъден „Привиа” АД, ЕИК:

205022294 със седалище в гр. София да заплати на ищеца в първата инстанция С. В. М. с ЕГН: ********** с постоянен адрес в гр. София на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата 27 947,83 лева, представляваща заплатена сума с преводно нареждане от 14.09.2020г., като в платежното нареждане като основание е вписано - проформа 286, заедно със законната лихва от 09.08.2022г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 817,91 лв. Без разглеждане е оставен евентуален иск с правно основание чл.

55, ал.1, предл. 2 ЗЗД за сумата 27 947,83 лева, представляваща заплатена сума на „Привиа“ АД от С. В. М. с преводно нареждане от 14.09.2020г., като в платежното нареждане като основание е вписано - проформа 286. Решението е постановено при участието на трето лицепомагач (ТЛП) на страната на ищеца – „Фри Енерджи Медия’ ЕАД, ЕИК: 201260412 със седалище в гр. София.

Против така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „Привиа” АД с доводи за неправилност на съдебното решение, поради което желае отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове като неоснователни по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира разноски.

Подадени са отговори на въззивната жалба от Ст. М. и третото лице-помагач, с които жалбата се оспорва като неоснователна и се счита, че първоинстанционното решение 1 следвало да се потвърди. Въззиваемият претендира разноски.

Не са искани и не са събирани допълнителни доказателства пред въззивния съд.

С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от материалите по делото следното:

Ищецът М. твърди, че през месец септември 2020г. между него и ответното дружество започнали преговори за сключване на договор за наем на два броя автомобили. Ответното дружество издало фактура за сумата от 27 947, 83 лева и на 14.09.2020г. ищецът заплатил сумата по банкова сметка на ответното дружество. Посочва още, че между страните не е сключен договор за наем на автомобили, преговорите са преустановени. Ищецът твърди, че не са предоставяни автомобили под наем, нито получавани, нито ползване. Твърди още, че с определение № 6598/11.07.2022г., постановено по гр.д. № 7265/2022 по описа на СГС е допуснато обезпечение на бъдещ иск и е издадена заповед за обезпечение. Образувано е изп.дело № 326 по описа на ЧСИ Б. Я. с рег. № ***. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца - 27 947, 83 лева, представляваща недължимо получена сума, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 09.08.2022г. до окончателното изплащане.

Ответникът „Привиа“ АД в законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор. В него се оспорва твърдението, че с ищеца да са водили преговори за сключване на договор за наем на автомобили, както и такъв изобщо да е сключван. Ответникът посочва, че има облигационно правоотношение с предмет договор за наем на три броя автомобили с „Фри Енерджи Медиа“ ЕАД /в качеството на наемател/, като твърди, че е изпълнил точно и качествено задълженията си, за което е получил плащане от ищеца. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск.

Доказателствата в първата инстанция са били само писмени.

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, при валидно и допустимо първоинстанционно решение (каквото е и обжалваното), въззивният съд следва да се произнесе само по оплакванията, релевирани във въззивната жалба.

Първият въззивен довод е за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения. Но не е посочено нито едно конкретно нарушение на конкретна процесуална норма, което да е довело до незаконосъобразно съдебно решение. Твърди се още неправилно приложение на материалния закон, без да се посочи в какво се изразява то. Направено е бланкетно възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания, но то не е направено нито с отговора на исковата молба, нито до обявяване на доклада по делото на първоинстанционния съд за окончателен, поради което то е и преклудирано.

Същевременно, доколкото е разгледан иск, основан на базата на неоснователното обогатяване (чл. 55 ЗЗД), то ищцовата страна следва да докаже единствено даването на съответната сума пари и намаляването на имуществената си сфера, докато ответното дружество дължи доказване на основанието за получаване на имущественото благо.

В конкретния случай, ищецът М. е доказал извършване на превод от лична банкова сметка 2 в такава на „Привиа” АД. Обратно – дружеството-ответник не доказва основанието да задържи процесната парична сума. Твърденията за договорни и преддоговорни отношения с третото лице-помагач в процеса - за отдаване под наем на автомобили - което било причина М. да плати по банков път парите, остават изцяло недоказани, доколкото всички документи, представени в тази връзка пред СГС, не носят подписа на лице, което да представлява третото лице-помагач и да го обвърже валидно по твърдените сделки, сочени като основание за плащането на М. към „Привиа” АД по представената проформа-фактура. Липсват и доказателства за предаване владението на цитираните движими вещи и ползването им под наем, който да е бил заплащан от ищеца.

При всички изложени по-горе съображения, обжалваното решение на СГС ще следва да се потвърди изцяло с препращане към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

При този изход в спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дружеството-въззивник дължи сторените разноски за настояшата инстанция от въззиваемия, а именно – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2700 (две хиляди и седемстотин) лева, за което не е налице възражение за прекомерност. Ето защо, сумата следва да се възложи в тежест на „Привиа” АД.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.08.2024 г. по гр.д. 8409/2022 г. на СГС.

ОСЪЖДА „Привиа” АД, ЕИК: 205022294, София, бул. „С.ско шосе” 93В, ет. 1 да заплати на С. В. М., ЕГН: **********, съдебен адрес – София, бул. „Дойран” 23, адв. Л. К. от САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин) лева разноски за настоящата инстанция.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на С.

В. М. – „Фри Енерджи Медия” ЕАД, ЕИК: 201260412, София, бул. „Черни връх” 26, ет. 1, офис 1.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3