Решение № 2547 от 06.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2547 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330105729 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, срещу Н.

К. К., с която се предявяват обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2271,35 лева - главница, дължима по договор за паричен кредит № ** г., и сумата от 111,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2021 г. – 01.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.01.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 612/31.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1264/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХII гр. с-в.

Ищецът твърди в исковата молба, че на **г. между страните е сключен по реда на ЗПФУР договор за паричен кредит № **, по силата на който на ответника била предоставена сумата в размер на 4500 лева, която същият следвало да върне на ищеца на 18 месечни вноски за периода 01.06.2021 г. – 01.11.2022 г. в размер на 286,65 лева всяка. С договора бил определен годишен лихвен процент от 10,70 % и ГПР в размер на 14,48 %. Било предвидено и ответникът да заплати такса ангажимент в размер на 100 лева.

Посочената сума била преведена от ищеца на ответника по банкова сметка, посочена от последния. Първоначално ответникът заплащал дължимите вноски по договора, но преустановил плащанията от 01.12.2021 г. Посочва се, че падежът за изпълнение на всички задължения по договора настъпил на 01.11.2022 г., но вземанията по същия били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 01.01.2022 г. Доколкото липсвало изпълнение на задължението от ответника, ищецът депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение 1 по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1264/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХII гр. с-в, и била издадена Заповед № 612/31.01.2023 г. за процесните суми. Срещу заповедта било депозирано възражение, поради ищецът което обосновава правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника Н. К. К..

С протоколно определение от 29.01.2024 г. на основание чл. 227 ГПК като ищец по делото на мястото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, е конституиран „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, в качеството му на правоприемник на ищеца, предвид извършено прехвърляне на търговското предприе на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и последвалото заличаване на дружеството като търговец. В тази насока е съобразено и приетото в т. 10б от ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1264/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, заявление за издаване на заповед за изпълнение, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № 612/2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Срещу заповедта е постъпило възражение от Н. К. К. по реда на чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу посочения длъжник. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Не се спори, че страните са сключили процесния договор за кредит № ** от дата **г., при който е предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, кредит на ответника Н. К. за сумата от 4500 лева при описаните в исковата молба параметри. Договорът е сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 3ПФУР, което обстоятелство също не се оспорва.

Последното е видно от приложеното копие на договора и на документи, представени и попълнени от ответника К. във връзка с кандидатстването му за кредита и съдържащи негови лични данни. В текста на договора е инкорпориран и погасителен план с падеж на първата вноска на дата 01.06.2021 г. и падежни дати за следващите вноски, изтичащи всеки месец, при краен срок 01.11.2022 г. В тази насока е и приобщеното по делото заключение по допуснатата СТЕ, съгласно което се установява наличие на положени електронни подписи в изследвания от вещото лице документ договор за кредит № ** от дата ** г.

Представени са от ищцовата банка и неоспорени от ответника извлечение по кредит № ** и справка за извършените плащания, видно от които Н. К. е заплатил първите шест вноски, след което е преустановил 2 плащаният по заема и е изпаднал в забава.

По делото са изслушани две заключения по допуснати ССчЕ, неоспорени от страните и кредитирани от съда като пълно и компетентно изготвени. Вещото лице е посочило, че процесния заем в размер от 4500 лева по договор за кредит № ** от дата **г. бил усвоен изцяло. Според вещото лице по ССчЕ размерът на задълженията по кредита е общо 2382,48 лева, от които 2184,17 лева – главница, и 111,13 лева – обезщетение за забава.

Предвид гореизложеното съдът намира иска за доказан по основание и размер. Установи се по делото сключването на процесния договор за кредит № ** от дата **г., както и усвояването на предоставената в заем сума от страна на кредитополучателя Н. К. – ответник по иска. В хода на делото не са въведени възражения за недействителност на кредитното правоотношение, нито се констатират служебно от съда пороци на договора, които да са във връзка с плащане на суми по неравноправни клаузи. Крайният срок на договора пък е изтекъл към датата на депозирана не заявлението. С оглед на приетите по делото заключения по ССчЕ и представени извлечения от банката се констатира, че въпреки настъпилия падеж на вземането по кредита, ответникът – длъжник по кредитното правоотношение не е възстановил дължимата от него главница, като поради настъпилата забава е начислена и мораторна лихва. Следователно претенцията се доказа по основание и по размер. Поради това и исковете ще се уважат изцяло. Като законна последица ще се присъди законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда.

При този изход на спора право на разноски има ищецът – в случая „Юробанк България“ АД, конституиран на основание чл. 227 ГПК. В полза на същия ще се присъдят следните суми, съобразно представения списък по чл.

80 ГПК, а именно: сумата от 800 лева съдебно-деловодни разноски, от които 50,00 лева за държавна такса и 350 лева за внесен депозит за вещо лице по двете ССчЕ, 300 лева за внесен депозит по СТЕ, както и сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ще се присъдят по съразмерност и направените в заповедното производство разноски, от които 47,65 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.

К. К. ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, /конституиран по делото като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, КЧТ, с ЕИК 204915054/, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 2271,35 лева - главница, дължима по договор за паричен кредит № ** г., и сумата от 111,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2021 г. – 01.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.01.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 612/31.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1264/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХII гр. с-в.

ОСЪЖДА Н. К. К. ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, /конституиран по делото като правоприемник 3 на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, КЧТ, с ЕИК 204915054/, сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляваща съдебноделоводни разноски за исковото производство, както и сторените от ищцовото дружество разноски по ч.гр.д. № 1264/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив в размер на 97,65 лева (деветдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки).

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4