Разпореждане № 2988 от 05.08.2025, Районен съд - Шумен

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2988 гр. Шумен, 05.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Частно гражданско дело № 20253630102183 по описа за 2025 година

Производство по чл.411 и сл. от ГПК.

На 30.07.2025г. е постъпило заявление за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от “Би енд Джи Кредит” ООД с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр.София срещу А. З. З., ЕГН:**********, от гр. Трън, обл. Перник.

Заявлението, съдържа искане за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата от 1000.00 лв. главница по Договор за кредит № 300902494 от 09.01.2025 г., ведно със законната лихва от 09.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 125.50 лв. за периода от 09.01.2025 г. до 08.06.2025 г.; експресно обслужване в размер на 584.75 лв.; разходи за просрочени вземания 60.00 лв.; законна лихва 34.20 лв. за периода от 09.01.2025 г. до 08.06.2025 г., както и присъждане на извършените разходи за процесуалното представителство в размер на 200.00 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение, както и държавна такса от 30.68 лв.

При разглеждане основателността на заявлението, съдът намира следното:

В чл.411, ал.2, т.1- т.5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение.

Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), служебна проверка се дължи на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП.

Заявителят сочи, че се дължи възнаграждение за закупените допълнителни услуги – експресно обслужване, като е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита и формира общата сума по кредита.

Съдържанието на клаузата за експресно обслужване и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето естество така посочената "допълнителна услуга" (съответно приоритетно 1 разглеждане и изплащане на потребителския кредит), за която е предвидено отделно възнаграждение е свързана с усвояване и управление на кредита и като такава, за нея кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за "допълнителна услуга". Последната забрана е императивно уредена в чл.10а, ал.2 от ЗПК. Разходите за тази услуга представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тази услуга представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираната клауза се явява уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК и до прилагане на последиците по чл.23 от ЗПК, според които длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата, но не дължи лихва или други разходи по него.

Съдът не намира основание да не съобрази с Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, в което е прието, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Противоречието с изискването на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК влече недействителност на сключения договор за потребителски кредит съгласно чл.22 от ЗПК, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 от ЗПК. В останалата си част заявлението е редовно и следва да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Направено е искане и за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Съгласно тази разпоредба в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ се предвижда, че за защита по заповедни производства възнаграждението е от 50 до 180 лв. В настоящия случай, предвид това, че в производството не е налице сложност или друга специфика в производството, то възнаграждението следва да бъде определено в минимума предвиден в нормативния акт, а именно 50 лв., като в останалата му част до пълния му предявен размер от 200 лв. искането следва да бъде отхвърлено.

2

Водим от горното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на “Би енд Джи Кредит” ООД с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 представлявано от юриск.

В. Р. П., срещу А. З. З., ЕГН: **********, от гр.Трън, общ. Трън, обл. Перник, ул. Мосаловска № 16, вх. Б, ет.1, ап.14 за сумата 1000.00 лв. /хиляда лева / главница по Договор № 300902494 от 09.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението - 30.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ заявлението по чл.410 от ГПК на “Би енд Джи Кредит” ООД с ЕИК 201513004 подадено срещу А. З. З., **********, от гр.Трън, общ.

Трън, обл. Перник, ул. Мосаловска № 16, вх. Б, ет.1, ап.14 в останалите му части, като основаващи се на неравноправни клаузи и поради противоречие със закона.

УВАЖАВА искането на “Би енд Джи Кредит” ООД с ЕИК 201513004,за присъждане на деловодни разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет лева), като ОТХВЪРЛЯ искането до пълния размер.

Разпореждането подлежи на обжалване в отхвърлителната си част от заявителя пред Окръжен съд Шумен с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 3