Решение № 272 от 26.02.2020, Районен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.Пазарджик,26.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия

Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№62 по описа за

2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

В исковата си молба срещу А.С.К. с ЕГН ********** *** ищецът „АКПЗ“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., ул.“П.

В.“№29, ет.3, представлявано от Т. Я. К. твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК , въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на ответника в хипотезата на чл.410 от ГПК, в резултат на което за него е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск. Твърди се, че на 10.05.2017г между „И.

А. М.“АД в качеството на заемодател и ответника А.К. в качеството на заемополучател е сключен договор за паричен заем №2807740, по силата на който заемодателят се е задължил да отпусне на заемателя паричен заем в общ размер от 1 500лв.Ответникът се е задължил да върне сума в размер на 1 630.23лв., ведно с договорна лихва на 21 седмични погасителни вноски , всяка в размер на 77.63лв./ включваща главница и договорна лихва/.Твърди се, че по този договор ответницата е извършила частични плащания в общ размер на 974лв. Към настоящия размер дължимата главница е в размер на 956.82лв. За ползване на предоставената заемна сума ответникът дължи договорна лихва в размер на 52.21лв. за периода от 19.05.2017г / датата на първата вноска/ до 06.10.2017г датата на настъпване на падежа на договора. Страните са уговорили в тридневен срок от усвояване на сумата заемополучателят да предостави на заемодателя едно от обезпеченията , посочени изчерпателно в договора като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение дължи неустойка . Неустойката се начислява еднократно след 3 дни от датата на сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка погасителна вноска. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 446.40лв. Разпоредбите предвиждат, че съгласно Тарифа на „И. А. М.“АД при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни се начисляват разходи за събиране , представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. на всеки 30 дневен период, до максималния размер от 45лв. Твърди се, че ответникът дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 27 лв.Твърди се, че ответникът е следвало да изплати целия заем на 06.10.2017г , последната падежна дата, като от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и настоящата искова молба сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски отдавна са настъпили, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си ,поради което същият дължи обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 57.22лв. за периода от 07.10.2017г. до датата на подаване на заявлението -19.04.2018г.

Твърди се, че вземането по горевизирания договор е прехвърлено от „И. А. М.“АД в полза на ищеца по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/ цесия/ и Приложение № 1 към него от 01.03.2018г. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 956.82лв., договорна лихва в размер на 52.21лв. за периода от 19.05.2017г до 06.10.2017г, неустойка аз неизпълнение на договорно задължение в размер на 446.40лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения размер на 27 лв., лихва за забава върху непогасената главница в размер на 57.22 лв.за периода от 07.10.2017г. до 19.04.2018г, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.Претендират се сторените в исковото и в заповедното производство разноски.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаде писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че ответницата не е уведомена за извършената цесия, поради което ищецът не е неин кредитор.Оспорва се Приложение№ 1 от 01.03.2018г към Рамковия договор като се възразява, че същият в частта, с която се договаря прехвърляне на бъдещи вземания е нищожен , тъй като предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, като неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията. В процесният рамков договор е посочено „ следващи вземания“, които щели да се индивидуализират от страните с ново Приложение №1 със съответната дата, същият е нищожен поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД . Вземането на „И. А. М.“ АД спрямо ответницата е възникнало много време след сключване на рамковия договор за цесия , поради което същият има характер на бъдещо вземане относно договора за цесия. Приложение №1 е недействително, тъй като не е посочено между кои страни то е сключено, не става ясно кой е продавач на вземанията, нито на кого принадлежат подписите , поставени върху документа, както и дали лицата, положили подписите си върху този документ имат представителна власт относно действията си. На следващо място се твърди ,че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7, 10 и т.11 от ЗПК . Не става ясно върху каква база се изчислява ГПК по заема, както дали тези разходи са включени в общата сума по кредита и ако да, то в какъв обем.Твърди се ,че уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойка в размер на 781.20лв. за заем в размер на 1 500лв., респективно претендираната от ищеца 446.40лв. за остатъчен дълг в размер на 955.82лв., тоест неустойка от 47% е прекомерно висока, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции и е нищожна като накърняваща добрите нрави.Касае се за мораторна неустойка , предназначена да обезщети вредите от забавено изпълнение на парично задължение за връщане на цялата заета сума, а не за компенсаторна такава, като очакваните от неточното изпълнение вреди принципно се съизмерват със законната лихва съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради това уговорената неустойка драстично надвишава законоустановените норми. Твърди се, че заложените в договора фиксиран ГПР в размер на 47.61% и фиксиран ГЛП в размер на 40% са довели до прекомерно оскъпяване на кредита и тези клаузи не са индивидуално уговорени , а са изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието им.Клаузата за ГЛП надвишава трикратния размер на на законната лихва , поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което се поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.

Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1778/2018г. по описа на РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 10.05.2018г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №949/16.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.С.К. / ответника по делото/ да заплати на „АКПЗ“ООД/ ищец по делото/ следните суми: главница в размер на 956.82лв., договорна лихва в размер на 52.21лв. за периода 19.05.2017г. до 06.10.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 446.40лв., разходи за извънсъдебно събиране на задължението -27.00лв., законна лихва в размер на 57.22лв. за периода от 07.10.2017г до 19.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 08.05.2018г до изплащане на вземането. Видно от т.12 на заявлението вземането произтича от договор за паричен заем№ 2807740, сключен на 11.05.2017г между А.К. като заемател и „И. А. М.“АД като заемодател, вземането по който договор е прехвърлено от „И. А. М.“АД на ищеца на 01.03.2018г. с Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/ цесия/ от 30.10.2017г.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК . С разпореждане №14653 от 14.11.2018г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 05.12.2018г. и в едномесечния преклузивен срок,а именно на 04.01.2019г. заявителят е предявил настоящия иск

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 10.05.2017г между „И. А. М.“АД с ЕИК .... в качеството на заемодател и А.с.К. с ЕГН ********** в качеството на заемател е сключен договор за паричен заем №2807740, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 1500лв.Заемателят се е задължил да върне заетата сума на 21 седмични погасителни вноски всяка вноска в размер на 77.63лв. като в чл.5 от договора са фиксирани падежните дати на всяка вноска. Първата вноска е с падеж 19.05.2017г, а последната вноска е с падеж 06.10.2017г. Уговорен е годишен лихвен процент – 40%, ГПР -47.61% Заемателят се е задължил да върне общо сумата от 1630.23лв. Съгласно чл.3 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни , считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1/ поръчителство на две физически лица, всяко от които да е с нетен осигурителен доход в размер над 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор , да не е заемател или поръчител по друг договор за заем , сключен с „И. А. М.“АД, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401“Редовен“ или 2/ банкова гаранция . Според алинея 2 от същата клауза при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 781.20лв. Неустойката се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска като към размера на погасителната вноска , посочен в чл.2,т.2 се добавя сума в размер на 37.20лв. Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „И. А. М.“АД при забава на плащане на погасителни вноски с повече от 30 календарни дни се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за всеки 30 дневен период до максималния размер от 45лв.

От приложения по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/ цесия/ се установява, че на 30.01.2017г между „И. А. М.“АД в качеството на цедент и ищцовото дружество в качеството на цесионер е сключен договор със следния предмет съгласно чл.2 , а именно – страните се споразумяват, че продавачът ще прехвърля на купувача свои изискуеми вземания , произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, които същият е отпуснал на свои клиенти като вземанията ще се индивидуализират в Приложение 01 към този договор, като Приложение №1 ще бъде съставено на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни Съгласно чл.2.2 от договора страните изразяват воля да прехвърлят вземанията си при спазване условията на този договор на месечна база. Вземанията се индивидуализират от страните в съответно Приложение №1 със съответна нова дата , като с неговото съставяне , подписване и подпечатване то става неразделна част от договора. Видно от съдържащото се на лист 13 и 14 от делото Приложение № 1 от 01.03.2018г към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. под №401 е прехвърлено вземането по договор за паричен заем №2807740 от 10.05.2017, обсъден по- горе за следните суми: остатък от главница в размер на 956.82лв., остатък от договорна лихва в размер на 52.21лв., неустойка за забава в размер на 473 лв. лихва за забава в размер на 48.65лв лв.или общо 1531.08лв.

Разпечатката съдържа 22 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5e3eb41-3536-4b64-a963-b8ab2c388117