Определение № 175 от 21.02.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 21.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Ал. Тасев като разгледа докладваното от В. Ал. Тасев Частно наказателно дело № 20255330200859 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.

Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 29.01.2025 г. за частично прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 199/2023г. по описа на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив, образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК на 23.03.2023 г., за престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 и чл.144, ал.З, вр.ал.1 НК, извършени на 19.03.2023г.

Срещу това постановление е постъпила жалба от С. А., чрез адв. Кр. Е., срещу цитирания прокурорски акт, с която предлага цитираното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано в частта му , касаеща прекратяването му по отношение на извършено престъпление по чл.144, ал.З, вр.ал.1 НК, и същото да бъде върнато на РП със задължителни указания относно прилагането на закона. без да се посочват конкретни допълнителни процесуално следствени действия.

Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно производство № 199/2023г. по описа на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив, доказателства, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същността си - неоснователна.

Съображенията за това са следните:

В хода на воденото разследване към наказателна отговорност е 1 привлечено лицето И. И. З. за това, че на 19.03.2023г. в гр. Пловдив, е причинил другиму - С. В. А., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясна раменна област, контузия на главата и на лицето с оток на носа и отоци и кръвонасядания на дясната половина на главата в окосмената част; кръвонасядане в областта на дясното рамо и оток в областта на корема; охлузване по левия горен крайник, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, както и за това , че на същата дата в гр. Пловдив се е заканил на другиго - С. В. А., ЕГН: ********** с престъпление против неговата личност - убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.З, вр. ал.1 от НК.

Тъй като жалбата , активирала настоящото производство е срещу постановление за частично прекратяване на наказателно производство за извършено престъпление по чл. 144, ал.З, вр. ал.1 от НК е по реда на чл. 243 , ал.4 НПК, Съдът следва да обсъди доводите както на прокуратурата , така и на жалбоподателя единствено за това престъпление, без да се обсъждат наведените в жалбата основания за изясняване всички факти и обстоятелства около квалификацията на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като това не е предмет на настоящото производство.

От проведеното разследване се установява, че на 19.03.2023г. късно вечерта св. С. А. и неговите приятели св. И. П. и св. М. Н. посетили дискотека „С.“, намираща се в хотел „Санкт Петербург“ в гр. Пловдив. Когато пристигнали в дискотеката видели, че тя е пълна и няма никакви места за настаняване, а компанията на св. А. нямали направена предварителна резервация за заведението. Тогава св. П. забелязал неговия познат - св. В. Д., който бил настанен на сепаре с още шест души, сред които съпругата на Д., св. С. Ш., обв. И. З. и жена му - св. М. З.а, св. И. К. и св. Е. Т.. Св. И. П. се бил чул по телефона по-рано вечерта със св. В. Д. и двамата се разбрали компанията на св. П. да седнат на запазеното сепаре на компанията на св. Д.. Така двете компании си поделили сепарето, като малко по-късно към компанията на св.

П. се присъединили св. К. Г., която се познавала със св. С. А. и нейната приятелка св. А. К.. Около 02:00 часа, св. В. Д. и приятелката му Н. си тръгнали, като до този момент всичко било нормално, а хората на сепарето 2 консумирали алкохол, забавлявали се и танцували. Около десетина минути покъсно, когато хората от сепарето се били пръснали из дискотеката, св. С. А. забелязал, че св. М. З.а е останала сама в сепарето и я заговорил като се надвесил над масата към нея и я попитал къде са отишли приятелите й и дали ще се върнат. В този момент св. А. усетил, че някой го сграбчил в дясната страна под мишницата и го дърпал за ризата. Той се обърнал към нападателя си и видял обв. З., който бил застанал зад него в дясно. Обв. З. изглеждал разгневен и агресивен. Същия изкрещял на св. А. със заплашителен тон „какво искаш, бее ....искаш да я вземеш ли....майка ти ша еба..“ Св. А. се опитал да му обясни, че само е попитал св. З.а къде е компанията й, но обв. З. го блъснал силно към сепарето. Св. С. А. политнал назад и паднал на сепарето. Обв. И. З. се нахвърлил върху него и започнал да го удря с ръце по главата и по торса. Тогава св. С. А. го отблъснал с крак в областта на гърдите, за да се защити и да го отдели от себе си. След това св. С. А. успял да се изправи, но обв. И. З., който имал опит в тренировките по смесени бойни изкуства набързо преодолял съпротивата на св. С. А. и започнал да го удря в областта на гръдния кош, отдясно в областта на бъбреците, както и по главата, докато не го извадил от равновесие и св. А. не паднал на земята. Св. А. се опитвал основно да предпази главата си, където били съсредоточени повечето от ударите на обв. З.. Докато бил на земята обв. З. му нанесъл нова порция удари тялото, главата и дясното рамо, като обв. З. го удрял с ръце и отделно от това го ритал силно. Близкостоящите хора се намесили и ги разтървали. Обв.

З. не спрял с агресията си, като се стремял да достигне до св. А. и да продължи да го бие, като през цялото време псувал вулгарно. Хората, които държали обв. З. едва успявали да го удържат да не достигне до св. А.. Св. А. побързал да напусне дискотеката, защото се чувствал зашеметен от ударите и изплашен, защото обвиняемият го превъзхождал значително физически и отделно от това демонстрирал, че нямало да има никакъв проблем да се саморазправи с него, както вече му бил показал нагледно. Когато стигнал до изхода на заведението св. А. се обърнал към св. Ч. Д. - охранител, с думите „какво си мисли тоя, сега ще взема един пистолет“. Св. Д. му отвърнал:

„хайде, брат, тръгвай си“. В този момент, св. И. Д. - охранител, възприел обв.

З., който вървял към пострадалия и крещял към него „ела тука да ти кажа, ела да видиш“. Св. А. се притеснил и излязъл пред заведнието. При излизането навън обв. И. З. последвал св. С. А. в желанието си да продължи да се 3 саморазправя с него. От охраната на дискотеката се опитали да върнат обв. И.

З. обратно заведението, но той вече бил решил да се саморазправи със св. А. и нямал намерение да спира. На стълбите пред дискотеката обв. З. ударил с лявата си ръка в дясната част на главата св. А.. Той се уплашил и побързал да се отдалечи тичайки до близката бензиностанция „OMV“, където искал да се скрие и същевременно да повика полиция, но когато стигнал до входа на бензиностанцията вратата била в заключено положение. Св. А. заблъскал по вратата, целейки да провокира внимание от страна на служителите в бензиностанцията с идеята те да му помогнат, но обв. З. го връхлетял в гръб, прихванал го здраво в областта на кръста, вдигнал го във въздуха и го хвърлил назад на земята, падайки заедно с него, като ръцете му останали под св. А. и били пристиснати към земята. В това време се намесили няколко човека, които държали обв. З. и го избутвали да е на разстояние от св. А., който използвал ситуацията да се изправи и побягнал, за да се отдалечи и потърси помощ от полицията. Тъкмо св. А. успял да се обади за помощ на телефон 112., но тогава обв. И. З. го настигнал и му извил лявата ръка и го стиснал за врата, след което го ударил отново с ръка в областта на лицето. През това време приятелите на обв. И. З. св. И. К., св. С. Ш. и св. Е. Т., отново го били настигнали и се опитвали да го спрат, за да не удря повече св. А.. В крайна сметка, след като обв. З. бил отведен обратно към дискотеката от своите приятели, а св. А. се свързал с телефон 112, за да се оплаче от нанесения му от св. З. побой и да поиска съдействие от полицията. В тази връзка било образувано настоящето наказателно производство срещу обв. И. З..

На 21.03.2023 г. св. З. посетил УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където бил прегледан, диагностициран и освободен още на същия ден с диагноза „Контузия на гръдния кош. Контузия на друга и неуточнена част на предмишницата. Оток на дорзалната повърхност на лявата гривнена става.

Контузия на лявата гривнена става“.

Относно събраните по делото доказателства в насока извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК от страна на обв. И. З., правилно представителят на РП-Пловдив в атакуваното постановление е посочил , че не могат да се споделят твърденията на св. С. А. за отправени спрямо него, от страна на обв. З., закани с убийство - „ела тука ще те убия от 4 бой, ела тука ще те убия“.

Правилно е преценено , че в хода на проведеното досъдебно производство не са били събрани доказателства на св. А. да са били отправени конкретни закани с убийство, каквото е изискването на горепосочената разпоредба, и които да са били от естество да предизвикат основателен страх от осъществяването им. В показанията си жалб. С. А. е посочил, че когато стигнал до изхода на заведението чул, че обв. З. крещи след него „Ела тука, ще те убия от бой... Ела тука, ще те убия..“ Обвиняемият крещял тези думи многократно и бил като озверял. Св. А. се притеснил, че обв. З. ще го настигне навън и ще изпълни заканите си. Но от разпитаните като свидетели множество лица, които са присъствали на инцидента в дискотеката през онази нощ,както и от проведените очни ставки се установява , че никой от приятелското обкръжение на обв. З. не го е чул да се заканва или заплашва св. С. А., че ще го убие. На диаметрално противоположно виждане за събитията от инкриминираната дата обаче са свидетелите - приятели на св. А., а именно св.

М. Н. и св. К. Г., които пък са споделят, че ясно са чули заканите на обв. З., че ще убие жалб. А..

Констатираните противоречия между двете групи свидетелски показания, касаещи обстоятелствата, подлежащи на доказване в хода на разследването по настоящето досъдебно производство не са могли да бъдат преодолени и чрез проведените очни ставки по реда на чл. 143 от НПК между св. М. Н. от една страна и св. М. З.а от друга, както и между св. М. Н. и св. Е. Т., между св. С. А. и св. М. З.а, между св. А. и св. Е.

Т., между св. С. А. и св. С. Ш., между св. С. А. и св. В. Д., между св. К. Г. и св. М. З.а, между св. С. А. и св. И. К., св. М. Н. и И. К., между кв. К. Г. и св.

И. К., между св. К. Г. и Е. Т., между св. К. Г. и св. С. Ш., между М. Н. и св. С.

Ш..

По делото са разпитани лица, очевидци на събитията от 19.03.2023г. свидетелите И. Д., П. К., Й. Г., Б. Р., Ч. Д., Б. С., Л. Л. и С. П. - всички работещи като охранители в дискотеката. В показанията си св. И. Д. посочва, че когато отишъл до входа на заведението, пострадалият се обърнал към св. Ч.

Д. с думите „сега ще взема един пистолет“. Св. Д. дори си помислил, че пострадалият заплашвал неговия колега. Св. П. К. пък посочил, че обв. З. отивайки към пострадаля казал: „ела тука да ти кажа, ела да видиш“.

5

Твърденията на двамата свидетели, които са незаинтересовани от изхода на делото, са логични последователни, подкрпеят се от останалите доказателства по делото /относно мястото на свидетелите и възможността да възприемат твърдяното от тях/, поради щкоето и представителят на РП-Пловдив в атакувания акт им е дал пълно доверие, а и същите категорично опровергават твърденията на пострадалия и неговите приятели.

Правилно прокурорът е приел , че от всички събрани доказателства не се установява по безспорен начин обвиняемият И. З. да е отправил по адрес на жалбоподателя С. А. думите„Ела тука, ще те убия от бой... Ела тука, ще те убия..“,поради което и съвсем обосновано е приел, че липсват данни за извършено престъпление по чл.144, ал.З НК.