Решение № 382 от 21.03.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Пазарджик, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220102229 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът А. Д. Д., ЕГН ********** от с. В., общ. Септември, ул. „****** чрез пълномощника си адвокат П. е предявил против „Хебър Кооп“ АД, ЕИК 130150569, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „******, представлявано от изпълнителния директор В. С Н., иск за заплащане на сума в размер на 7 000 лв., представляваща невърната заемна сума по договор за паричен заем от 16.08.2021 г., и сума в размер на 6 000 лв., представляваща невърната заемна сума по договор за паричен заем от 13.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното събиране на вземането. Претендира присъждане на разноските по настоящото дело, както и разноските в производството по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № 1694/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Хебър Кооп“ АД оспорва иска като неоснователен. Оспорва датата на сключване на договорите за заем, като твърди, че това се е случило през 2022 г., когато И. И. Ш. вече не е представлявал дружеството. В тази насока се позовава на счетоводните документи в дружеството, съставения ГФО и извършената на дружеството ревизия, които не съдържат данни за задължения по договори за заем. Твърди също така, че ищецът не е разполагал със заемната сума към датата на сключване на договорите за заем. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

1

На основание чл. 219 от ГПК по искане на ответника като трето лице помагач е конституиран И. И. Ш., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.

„****** с оглед възможността за предявяване на обратен иск против него при уважаване на иска против ответника. Становището на третото лице помагач, заявено на 02.10.2023 г., е за основателност на предявения иск. Същият признава сключването на процесния договор за заем и получаването на заемната сума от ищеца. Твърди, че сумата била използвана за закупуване на хранителни стоки от доставчици на дружеството, за което представя фактури, ведно с фискални бонове. Сочи, че заемът не бил върнат поради това, че основните контрагенти на дружеството – Община Септември и Община Пазарджик, не изпълнявали в срок задълженията си за заплащане на доставени от дружеството хранителни стоки. За това допринесла и пандемията от Ковид-19.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

По делото са представени два договора за паричен заем – в заверен препис и в оригинал, сключени между А. Д. Д. в качеството на заемодател и „Хебър Кооп“ АД в качеството на заемател, първият от които сключен на 13.07.2021 г. за сумата от 6 000 лв. със срок на връщане 13.08.2021 г., а вторият сключен на 16.08.2021 г. за сумата от 7 000 лв. със срок на връщане 16.09.2021 г. Съгласно чл. 3 от договорите за заем същите служат като разписка, с която се удостоверява, че заемодателят е предал лично и в брой заемната сума, а заемателят я е получил.

За периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2021 г. на „Хебър Кооп“ АД е извършена финансова ревизия от Централен кооперативен съюз, приключила с ревизионен доклад, изготвен на 03.08.2021 г. и връчен на изпълнителния директор И. Ш..

На 06.04.2022 г. е проведено общо събрание на акционерите на „Хебър Кооп“ АД, на което е взето решение за освобождаване от длъжност на Съвета на директорите, в т.ч. на изпълнителния директор И. Ш., както и за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2021 г., в т.ч. и на И. Ш. като член на Съвета на директорите.

От третото лице помагач са представени в заверен препис и в оригинал 68 броя фактури, издадени през периода от 14.07.2021 г. до 27.09.2021 г. с получател „Хебър Кооп“ АД на обща стойност 13 786.96 лв.

Съгласно основното и допълнително заключение на съдебноикономическата експертиза по оборотна ведомост за периода от 01.01.2021 г. до 30.12.2021 г. по сметка 499 „Други кредитори“ „Хебър Кооп“ АД отчита задължения в размер на 3 600 лв. към Кооперативен съюз Пазарджик по предоставена финансова помощ на 05.03.2021 г. На 17.12.2021 г. по сметката е отчетена вноска в полза на кооперацията от И. Ш. в размер на 1 000 лв., внесени в ОББ АД. На 17.12.2021 г. по сметката е отчетена възстановена 2 вноска от 1 000 лв. в полза на И. Ш.. Към 31.12.2021 г. „Хебър Кооп“ АД отчита следните задължения: задължения към доставчици – 524 951,82 лв., задължения към персонала – 36 789,25 лв., задължения по неизползвани отпуски – 15 195,74 лв., ДДС за внасяне – 1 998,38 лв., ДОД за внасяне – 1 109,89 лв., задължения към НОИ – 3 790,04 лв., задължения по социално осигуряване за неползвани отпуски – 2 814,25 лв., други задължения към бюджета – 366,09 лв. Същите задължения са отразени в Справка за вземанията и задълженията, разпределени по институционални сектори към 31.12.2021 г., която представлява част от ГФО. В Справка за заемите и начислените лихви по институционални сектори и подсектори към 31.12.2021 г., която представлява част от ГФО, няма отразени, както предоставени, така и дължими заеми. В сметка 501 „Каса в левове“ на „Хебър Кооп“ АД за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. има отразени приходи от физически лица – И.

Ш., в общ размер на 70 380 лв., като основание за внасянето е теглене на сумите от ОББ АД или ЦКБ АД. По сметка 503 „Разплащателна сметка в ЦКБ АД“ няма отчетени приходи от физически лица за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. По сметка 503 „Разплащателна сметка в ОББ АД“ за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. са отчетени приходи от физически лица – И. Ш., в общ размер на 3 610 лв., които са изтеглени от касовата наличност и са внесени в банката от И. Ш.. Процесните парични заеми от 6 000 лв. и 7 000 лв. не са осчетоводени като задължения на дружеството към А. Д. Д.. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. „Хебър Кооп“ АД е получил следните парични средства: на 05.03.2021 г. временна финансова помощ от Кооперативен съюз Пазарджик в размер на 2 400 лв., на 05.03.2021 г. временна финансова помощ от Кооперативен съюз Пазарджик в размер на 1 200 лв., на 17.12.2021 г. вноска в полза на кооперацията от И. Ш. в размер на 1 000 лв., внесени в ОББ АД. На 17.12.2021 г. сумата е възстановена на И.

Ш.. По счетоводните записвания на дружеството освен описаните счетоводни операции, липсват други данни за постъпили други суми от физически и юридически лица, с които да са извършвани разходи за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. От И. Ш. са представени фактури за закупени стоки, консумативи и гориво от доставчиците: „И. и синове“ ООД, „А1 България“ ЕАД, „Вам Петрол“ ЕООД, „Нени-Ан“ ООД, „Кауфланд България“ ЕООД, „Елит Кар“ ООД, „Национална стокова борса“ АД, „Фреш сток“ ЕООД, ЕТ „Баланс П. А.“, „КАМ 2014“ ЕООД, „Лидл България“ ЕООД на обща стойност 11 925,84 лв. Фактурите са отразени в счетоводството на „Хебър Кооп“ АД, но към момента на проверката по тях няма отразено плащане. С фактурите са закупувани хранителни стоки, гориво, консумативи и текущи ремонти. Към всички представени фактури има прикрепен касов бон за извършено плащане в брой, издаден на датата на издаване на фактурата. Това означава погасяване на задълженията по фактурите чрез плащане в брой.

Фактурите са отразени в счетоводството на „Хебър Кооп“ АД като получени доставки и задължение към съответния доставчик. Получените стоки са заприхождавани като доставки в склада на дружеството, след което са 3 продавани на клиентите. Към 31.01.2021 г. наличността в касата на дружеството е била 539,82 лв., към 28.02.2021 г. – 977,46 лв., към 31.03.2021 г.

– 1 103,53 лв., към 30.04.2021 г. – 2 145,16 лв., към 31.05.2021 г. – 2 252,12 лв., към 01.07.2021 г. – 37,11 лв., към 31.07.2021 г. – 131,34 лв., към 31.08.2021 г. – 83,73 лв., към 30.09.2021 г. – 1 209,01 лв. Към 31.01.2021 г. наличността в сметката на дружеството в ОББ АД е била 2 102,19 лв., към 20.05.2021 г. – 2 721,69 лв., към 14.06.2021 г. – 636,46 лв., към 25.06.2021 г. – 2 305,54 лв., към 22.07.2021 г. – 6 488,05 лв. Наличните средства (салдото) в касата на дружеството и в сметката в ОББ АД към първо и последно число за всеки от 9-те месеца, са както следва: по каса – към 01.01.2021 г. – 58,92 лв., към 31.01.2021 г. – 539,82 лв.; към 01.02.2021 г. – 539,82 лв., към 28.02.2021 г. – 977,46 лв.; към 01.03.2021 г. – 977,46 лв., към 31.03.2021 г. – 1 103,53 лв.; към 01.04.2023 г. – 1 103,53 лв., към 30.04.2021 г. – 2 145,16 лв.; към 01.05.2021 г.

– 2 145,16 лв., към 31.05.2021 г. – 2 252,12 лв.; към 01.06.2021 г. – 2 252,12 лв., към 30.06.2021 г. – 37,11 лв.; към 01.07.2021 г. – 37,11 лв., към 31.07.2021 г. – 131,34 лв.; към 01.08.2021 г. – 131,34 лв., към 31.08.2021 г. – 83,73 лв.; към 01.09.2021 г. – 83,73 лв., към 30.09.2021 г. – 1209,01 лв.; по сметка в ОББ АД – към 01.01.2021 г. – 279,95 лв., към 31.01.2021 г. – 2102,19 лв.; към 01.02.2021 г. – 2 102,19 лв., към 28.02.2021 г. – 2 233,79 лв.; към 01.03.2021 г. – 2 233,79 лв., към 31.03.2021 г. – 7 088,75 лв.; към 01.04.2023 г. – 7 088,75 лв., към 30.04.2021 г. – 11 694,45 лв.; към 01.05.2021 г. – 11 694,45 лв., към 31.05.2021 г. – 1 663,05 лв.; към 01.06.2021 г. – 1 663,05 лв., към 30.06.2021 г. – 4 223,41 лв.; към 01.07.2021 г. – 4 223,41 лв., към 31.07.2021 г. – 307.31 лв.; към 01.08.2021 г. – 307.31 лв., към 31.08.2021 г. – 2 134,92 лв.; към 01.09.2021 г. – 2 134,92 лв., към 30.09.2021 г. – 1 408,54 лв.

Изслушан по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК третото лице помагач И. Ш. заяви, че договорите за заем са подписани на датите, посочени в тях, като това се случило в дома на заемодателя. Договорите били съставени на предварително разпечатани бланки, с които същият разполагал отпреди, тъй като след Ковид-пандемията се налагало няколко пъти да бъдат ползвани краткосрочни финансирания. Заемните суми били написани в договорите на ръка. Сумите били получени срещу попълнените бланки на договорите, а печатът на дружеството бил положен в момента на получаване на сумите.

Бланките на договорите били предоставени на третото лице помагач от консултантска фирма, с която работели в предходен период. Печатът на дружеството бил предаден след вписване на новия съвет на директорите.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на предоставени по договори за заем суми. За уважаване на всеки от исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото, че на 13.07.2021 г. е предоставил на ответника сумата от 6 000 лв. на основание договор за заем, а на 16.08.2021 г. – сумата от 7 000 лв. също на основание 4 договор за заем. В тежест на ответника е да установи възражението си, че договорът за заем е съставен през 2022 г. след освобождаването на изпълнителния директор И. Ш..

По делото няма спор, че процесните договори за паричен заем, съставени в писмена форма, са подписани от И. Ш., който към датите, сочени за дати на съставяне на документите, е бил изпълнителен директор на ответното дружество. Предоставянето на заемните сума се установява от съдържанието на договорните клаузи, че договорите служат за разписка за предаване на заемната сума.

Спорът по делото касае достоверността на датата на договора за заем.

Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. „Трети лица“ по смисъла на тази разпоредба са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите му и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че показаната в частния автентичен документ дата има доказателствена сила между страните.