Решение № 711 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300500739 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Д. Х. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. **********, чрез пълномощника по делото адвокат Г., против Решение № 4885 от 12.11.2025 г., постановено по гр. д.№ 1893/2025 г. по описа на РСПловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против Д. И.

И., ЕГН **********, за осъждане на последният да заплати сумата за разликата над 1029,08 лева до пълния претендиран размер от 4829,08 лева- главница, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца Д. К., ведно със законна лихва, считано от 26.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. И. И., чрез адвокат И., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. А. А., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото 1 доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД.

В исковата молба ищецът Д. Х. К. твърди, че е зет на ответника- Д. И. И., като до 26-ти март 2021 г. семейството на ищеца е живяло заедно с ответника в жилищна сграда в гр. К. Твърди се, че ответникът заедно с бившата му съпруга Е. С. са сключили с лицето Р. Я. Б. предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил: ********, за сумата от 9000 лева, която била платена от Б. Купувачът Б. не успял да се снабди с документ за собственост на свое име за закупения автомобил, тъй като върху този лек автомобил били наложени запори от ЧСИ за задължения на ответника И. към трети лица. Ответникът предложил на ищеца да му прехвърли колата, срещу което ищецът да заплати задълженията на ответника към лицето Р. Б. в размер на 3800 лева и да изплати задълженията на ответника по изп. дело на ЧСИ ******, по което дело бил наложен запор върху *******, с държавен peг. № *******.

Твърди се, че ищецът платил на Б. сумата от 3800 лева, както и сумата от 1029,08 лева задължения на ответника по изпълнително дело № 1550/2019г по описа на ЧСИ *********, с район на действие - ОС-Пловдив. Твърди се, че ответникът не прехвърлил на ищеца правото на собственост върху автомобила. Ищецът твърди, че е получил автомобила от ответника и започнал да го ползва, но след случилото се домашно насилие през 2021г. , отношенията между страните се влошили, като ответникът си взел обратно колата. Ищецът твърди, че сумата от 3800 лв. е заплатена на лицето Р. Я. Б. през месец февруари 2020 г., като сумата е платена в брой след предаване на автомобила и не може да посочи точна дата. Навежда доводи, че срещу задължението на ответника да прехвърли на ищеца правото на собственост върху гореописания автомобил, К. е поел задължение да изплати задълженията към лицето Р.

Б. и към съдебния изпълнител. Твърди се, че е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, доколкото липсва основание за разместването на блага и съответно за получаване на гореописаните престации чрез погасяване на задължения на ответника.

Ответникът оспорва предявения иск по размер и основание. Не оспорва родствените отношения между ищеца и ответника, както и твърденията за домашно насилие. Оспорват се всички останали изложени твърдения в исковата молба, а именно: че между ищеца и ответника е имало уговорка за продажба на процесния автомобил и уговорка за плащане на задълженията на ответника от ищеца. Твърди се в 2 отговора на исковата молба, че автомобилът е такси, което ищецът е искал да ползва, с цел получаване на доходи, с оглед на което ответникът предоставил на ищеца колата за безвъзмездно ползване. Автомобилът бил ползван от ищеца, докато не се повредил двигателя му, за който ремонт ищецът задлъжнял с 2000 лв. на майстора, който от своя страна пък дължал на ответника дадена му в заем сума, но понеже ищецът отказал да плати ремонта, майсторът заявил, че прихваща вземането си за 2000 лева с това на ответника в размер на 2000 лв. Посочва се, че за по - печеливша експлоатация на автомобила, ответникът предоставил на ищеца в заем 650 лв., за да закупи и монтира газова уредба на същия автомобил, която сума също не била върната от ищеца. Твърди се, че ищецът е отдавал под наем автомобила на таксиметрови шофьори, за което получавал по 20 лв. наем на ден, като така ищецът, ползвайки автомобила на ответника, се бил обогатил със сумата от 7 200 лв. Заявява се възражения за прихващане вземане в размер на 2000 лв. за погасено от ответника задължение за ремонт на процесното МПС; вземане в размер на 650 лв., представляваща предоставена от ответника на ищеца заемна сума за закупуване и монтиране на газова уредба на колата и вземане в размер на 7200 лв., представляващо сбора от получени от ищеца наеми за ползване собствения на ответника таксиметров автомобил, и вземане в размер на 8000 лв., представляваща предоставена от ответника на ищеца заем за ремонт и обзавеждане на обитавано от ищеца жилище в гр. К. Оспорва твърдените като платени от ищеца суми да са послужили за погасяване на дълг на ответника, като сочи, че плащането на сумата от 3800 лв. е с различно от посоченото основание.

Оспорва да е имал дълг в този размер към Р. Б., който да е заплатен отищеца. Посочва наличие на водени граждански и изпълнителни дела срещу него, както НОХД, по което е обвиняем за закана за убийство. Твърди, че споровете се дължат на влошените отношения с ищеца, с дъщерята на ответника и бившата съпруга на ответника.

От приетото по делото удостоверение, издадено от ЧСИ – ****** и район на действие ОС – Пловдив, се установява, че изпълнително дело № 1550/2019 г. е образувано въз основа на молба от Община К. въз основа на АУЗ № 6051/29.12.2017 г. срещу Д. И. По делото на 09.03.2020 г. е постъпила молба от Д. К. – зет на длъжника, като същият е заявил, че лично ще изплаща задължението в условията на разсроченост. Общият размер на сумата, внесена от Д. К. е 1029,08 лв., като основанието е погасяване на задълженията на Д. И. по изпълнително дело № 1550/2019 г. Сумите са внесени лично от Д. К., както следва: сумата от 150 лв. на 09.03.2020 г., сумата от 100 лв. – на 27.05.2020 г. и сумата от 779,08 лв. на 30.07.2020 г.

Видно от удостоверение, което е издадено и заверено нотариално от нотариус ******* и район на действие РС-Асеновград се установява, че на 18.03.2015 г. между Д. И. и Е. С. И. в качеството на продавачи и Р. Я. Б. в качеството на купувач е сключен предварителен договор за покупко продажба на МПС – ********. На същата дата е подписано от продавачите по предварителен договора на купувача по предварителен договор пълномощно за управление на МПС. Представено е и свидетелство за регистрация на МПС, от което е видно, че собственик е Д. И.

По делото са разпитани свидетелите Е. С., Б. С. и М. К. Свидетелката С., която е бивша съпруга на ответника и тъща на ищеца твърди, че същата е собственик на лек автомобил ********, който е закупен през 2011 г. с идеята да се дава като такси.

Твърди, че автомобилът е ползван от Д. И., като такси. Свидетелката посочва, че са се развели през 2015 г., като един месец преди развода Д. помолил Е. да се явят пред нотариус, където тя да заяви, че е съгласна да продадат автомобила, тъй като намерил продавач. Посочва, че Б. платил 4000 лв., като уговорката била да се платят още 5000 3 лв. във времето, за да я изплати на Д.. През 2019 г. дъщеря им М. и зет им Д.а се преместили да живеят в гр. К. в къщата на нейната свекърва. Изтеглили кредит, за да направят ремонт на жилището, като ипотекирали къщата. Един ден М. се похвалила, че баща й е уредил на изгодна цена автомобил от негов шофьор, който иска да заминава в чужбина. Тъй като св. С. знаела, че автомобилите са запорирани, тъй като Д. имал доста дългове и теглил и бързи кредит, тя посъветвала зет си да отиде в КАТ да провери и се оказало, че и колата, която уредил за детето си и зет си е запорирана.

Д. платил запора, като имало уговорка Д. да си плати дълговете и да прехвърли колата на Д.. Колата била предадена на Б. за сумата от 9000 лв., като Д. платил 3800 лв. на Б. за автомобила и колата била предадена на Д.. Д. ползвал колата една година, като имало множество ремонти. Колата била давана под наем за 2 месеца, като след осъществен акт на домашно насилие от Д. против Д. и М. и постановени мерки, Д. свалил шофьорката, на която била предоставена колата и си я прибрал. Св. С. е категорична, че пари за ремонти Д. не е давал, като Д. си имал негови майстори. От показанията на св. С., който е първи братовчед на Д. и кръстник на дъщеря му става ясно, че Д. е помагал на М. и Д. финансово, като платил сватбата, разрешил им да стегнат втория етаж от къщата, докато бил в Англия. Твърди, че Д. е дал около 7500 лв. на децата да стегнат втория етаж от къщата. Св. С. заявява, че със сестра му се отказали от имоти, за да може Д. да ги продаде и да помогне на младото семейство.

Според свидетелката М. К., която е дъщеря на ответника и съпруга на ищеца се установява, че първоначално отношенията между съпруга й и ответника са били добри. Съпругът й решил да се развива в таксиметровия бизнес и да вземе кола, като баща й заявил, че има изгодна оферта за кола от негов сменник- шофьорът Р. Б. Р. търсил бащата на свидетелката и твърдял, че той му дължи пари, като не казал колко пари му дължи. Тогава Д. предложил да му платят 3800 лв., като Д. ги платил на Р. и взел колата. Били щастливи и като отишли на гости при баща си май месец взели кутия бонбони да почерпят. Майка й била много изненадана, тъй като колите на Д. били заложени и посъветвала Д. да се оформи надлежно сделката, като се прехвърли колата. Дала им пари за прехвърлянето на автомобила. В момента, в който отишли да я прехвърлят се установило, че има запор, като се наложило да платят на ЧСИ – ********около 1020- 1030 лв., за да се вдигне запора. Оказало се, че има и други запори и Д. казал да си карат колата, като той ще оправи своите задължения.

Предоставил пълномощно на М. Февруари месец обаче бил осъществен акт на насилие, като те си взели колата и Д. продължил да си я кара. Впоследствие колата била отдадена под наем на една жена, която я карала месец, два, като заплащала по 20 лв. наем на ден. Уведомила ги, че изчезнал малкия талон от жабката, като малко след това, бащата на свидетелката отишъл и си взел колата от наемателката. След това продал колата на трето лице. Търсили Б., за да си вземат парите, които са му дали, но той заявил, че баща й – Д. го е излъгал, като той е взел колата от Д. за 5000 лв. и я е предал на Д. за 3800 лв. Заявява, че уговорката е била да закупят колата за 3800 лв., а за 1000 лв. към съдебния изпълнител нямало уговорка. Твърди, че парите, които й е дал баща й да направи ремонт на банята са му върнати, тъй като са предоставени в заем. Посочва, че Д. ползва имота, а тя заплаща кредита.

Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5e3658e-a451-4418-b213-ffb8c3bb6203