Решение № 230 от 26.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Бургас, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20242000500374 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 270 от 18.03.2024 година, постановено по гражд. дело № 1036/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище град София и адрес на управление район „Изгрев“, ж. к.

„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински е осъдено за заплати на С. Д. А., ЕГН **********, от град С. със съдебен адрес: град Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис № 6, по банкова сметка *, сума в размер на 520 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 12.10.2022 година ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2022 година до окончателното изплащане и сума в размер на 16 370.30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба - 07.06.2023 година до окончателното изплащане, като са отхвърлени претенциите за горницата над присъдената сума до увеличената в хода на производството на делото такава от 700 000 лева, заявена като частичен иск от такъв в общ размер 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и телесни увреди, настъпили в резултат на осъществен на 12.10.2022 година деликт от Д.Р.О. при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, с рег. № *, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на уведомяване на ответника - 22.11.2022 година до окончателното и 1 плащане, както и за горницата над присъдената сума до претендираната такава от 20 462.88 лева, представляваща претърпени от нея имуществени вреди, настъпили в резултат на посоченото по-горе непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно плащане.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве“ АД, процесуалния му пълномощник адв. Д. С. - САК, със съдебен адрес: град София, бул. „Г. М. Димитров“ в частта, в която същото е осъдено да заплати на С. Д. А., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди над размера от 100 000 лева до присъдения такъв от 520 000 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от 22.11.2022 година до окончателното й плащане и в частта за присъдените разходи за лечение в размер на 16 370 лева. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части като неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, необоснованост, евентуално да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. За така влязлата в сила част от съдебното решение ответникът е представил платежен документ за извършено плащане на сумата от 100 000 лева в полза на ищцата.

Въззивното дружество навежда съображения, че неправилно в нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД приносът на пострадалата за причиняването на вредата е занижен, като е определен само на 20 %, вместо на 50%. Обосновава се с механизма на получаване на увреждането и изводите на съдебно-медицинската и авто-техническата експертизи, които според въззивника съдът е пренебрегнал. Навеждат се доводи, че според комплексната съдебно-медицинска експертиза предпазният колан би подобрил безопасността на А., разпределяйки действащите сили към други, по-здрави части на тялото. Сочи се, че пострадалата не е използвала предпазен колан, въпреки, че автомобилът е бил фабрично оборудван с триточков такъв от инерционен тип. Цитира се приетата по делото САТЕ, в която се сочи, че тялото на пострадалата най-вероятно е контактувало с всички интериорни части, намиращи се в задната част на купето на автомобила, а след достигане на тялото до страничните му стени, го е напуснало, като най-вероятно това се е случило през задния прозорец, след удара на автомобила в задната дясна част. Изтъква се, че вещото лице изрично е посочило, че предпазните колани са най-ефективни освен при челен удар, също и при преобръщане на автомобила по таван, тъй като не позволяват на тялото да го напусне.

Сочи се още, че отговорността на застрахователя е функционална, като е обусловена от основанията за отговорност на самия застрахован, а съдът не е установил обективния принос във вредите на пострадалата и собственото й поведение, нарушаващо ЗДвП. В подкрепа на претенциите на въззивното дружество за намаляване на обезщетението се цитира съдебна практика. Навеждат се и оплаквания, че определеният за справедлив размер обезщетение на С. А. не е съотносим с обичайно присъжданите и значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди от съдилищата за компенсиране на жертвите към датата на ПТП 2022 година. Същото било несъобразено и със социално-икономическата обстановка в 2 страната към датата на деликта и с икономическите индикатори към момента на ПТП - ниво на инфлация, темп на икономически растеж, средна работна заплата в страната и други.

Изразяват се аргументи, че болката и страданието не могат да бъдат възмездени с определена парична сума и каквото и обезщетение да бъде присъдено, същото никога не би могло да компенсира положението на С. А., но в определения от Окръжен съд - Бургас размер от 520 000 лева то се превръщало в самоцелен източник на материално благополучие на ищцата. Сочи се, че обезщетението от загубата трябва да има някакъв разумен таван и всякакви диспропорции, при които на пострадалите се присъждат извънредно високи по размер обезщетения, поставя останалите жертви на ПТП, очакващи обезщетения от застрахователя, в по-неблагоприятно положение с оглед разполагаемия му ресурс. Твърди се, че приетото от съда за справедливо обезщетение е прекомерно завишено и изобщо не може да бъде съотнесено към средно-статистическите приходи на глава от населението.

Претендират се разноски.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от С. Д. А., ЕГН **********, чрез адв. П. В.АК - Бургас. Навеждат се доводи за нейната неоснователност и се моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части. Набляга се върху фактите по делото - възрастта на пострадалата - 18 години, получената от нея тежка телесна повреда - парализа от кръста надолу, включително двата долни крайника и нейната необратимост след изчерпването на всички методи на лечение. Посочва се, че пострадалата продължава назначената й рехабилитация и в момента, но състоянието й не е променено. Изтъква се, че според вещото лице парализата е равносилна на пълна липса на долни крайници, като пострадалата не може да контролира тазовите си резервоари. Придвижва се единствено с инвалидна количка и носи памперс, което води и до различни полови инфекции. Набляга се на факта, че уврежданията са необратими и С. ще бъде прикована в инвалидна количка до края на живота си, нуждаейки се от постоянна помощ в ежедневието си. Сочи се, че тя е в изолация, безпомощна и изцяло зависима от помощ за елементарни човешки потребности. Оспорват се наведените във въззивната жалба доводи за определяне на по-голям размер на съпричиняване. Настоява се, че същото е останало недоказано, а решението на окръжния съд е неправилно в тази му част. Сочи се, че приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела и не може да почива на предположения, каквито са изказани от експертите.

Изтъква се, че механизмът на ПТП е свързан с преобръщане на МПС през таван най-малко два пъти, а според вещото лице получаването на гръбначно-мозъчна травма може да се получи и при поставен предпазен колан при такова преобръщане. Намира част от съдебната практика посочена от въззивника за неотносима, тъй като се отнася до лична трагедия на родители, загубили децата си и навежда съдебна практика, включително от 2020 година досежно определения от Окръжен съд - Бургас размер на обезщетението. Страната счита присъдената сума за занижена и сочи, че е подала насрещна въззивна жалба. Излагат се аргументи, че животът на здрав, работоспособен, учащ и трудещ се в социално активна възраст, отговорен ученик и бъдещ студент, бъдеща майка е разрушен необратимо и изцяло.

3

С оглед общоизвестните факти за обществената реакция, последвала увреждането на С. през 2022 година изтъква, че в обществената представа състояние, при което физиологично жив човек, който поради внезапно травматично събитие е приведен в инвалидно състояние загуба на два долни крайника, загуба на усет за уриниране и дефекация, нарушена чревна перисталтика, липса на усет на кожата, се приравнява на засягащо в най-тежка степен правото на живот на претърпяващия го субект. Сочи, че премиите на въззивното дружество към края на третото тримесечие на 2023 година е 200 375 468 лева, а всяко МПС на територията на Р България, което не е спряно от движение задължително трябва да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Срещу така постановеното решение е постъпила и насрещна въззивна жалба от С. Д.

А., чрез адв. П. В. - БАК в частта му, с която предявените от нея искове против „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 520 000 лева до предявения размер от 700 000 лева и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 16 370 лева до общо претендираната такава от 20 642.88 лева са отхвърлени, както и в частта на приетото за доказано възражение за съпричиняване. Навеждат се доводите, изразени в подадения отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество. Изразява се позиция, че определеният от съда размер на обезщетение е занижен. Сочи се, че пострадалата се е превърнала в инвалид само на 18 години и въпреки, че е спазила всяка медицинска препоръка, ще остане в същото положение до края на живота си. Налице е атрофия на долните крайници, на мускулатурата на корема.

Тя се изпуска неволно и спонтанно, без никаква възможност за задържане, при което я грозят и полови инфекции от непрекъснато носения памперс. Лишена е от личен живот, живее между 4 стени и в инвалидна количка. Посочва се, че сумата, определена от съда не е малка по размер, но отнесена към вредите, които пострадалата търпи и ще продължава да търпи е незначителна. Изказват се съображения, че релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД е обусловено от съобразяване на указанията на Постановление № 4/23.12.1968 година на Пленума на ВС, а доколкото обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, то винаги се явява детерминирано и от икономическата конюнктура в страната и нормативно определените лимити на застрахователя. Изразява се позиция, че в съдебната практика е утвърден подход, съобразно който при преценката за тежестта на моралните страдания се извършва съпоставка между характеристиките и начина на живот на пострадалия преди деликта и след увреждането, който в случая не е правен в достатъчна степен. Според въззивника не е придадено пълно значение на обстоятелството, че в резултат от процесното ПТП животът на млад, здрав, работоспособен, учащ и трудещ се човек е 4 напълно унищожен. Сочи се, че средната продължителност на живота в Р България е 75.5 години и се набляга на неясното бъдеще на С. с оглед необходимостта от постоянни грижи за нея, които в момента полага майка й. Оспорва се направеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване и се поддържа, че същото не е било доказано.