Решение № 5560 от 01.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5560 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Людм. Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100506411 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „НК индустриални зони“ ЕАД, ответник пред СРС, срещу решение № 3985 от 16.03. 2023 г. по гр.д.№ 59591 по описа за 2022 г. на СРС, 113 състав, в частта в която са уважени, предявените срещу него искове по чл.344, ал.1,т.т.1-3 КТ.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение като се сочи, че съдът не бил съобразил събраните по делото доказателства, както и бил допуснал нарушение на процесуалните правила във връзка със събирането им. Нарушен бил материалния закон, както и решението било необосновано. Неправилно СРС бил приел, че е валидно сключена клаузата по трудовия договор за 1-месечен изпитателен срок. Неправилно било прието, че работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение /ТПО/ след изтичането на срока. Затова и неправилен бил извода на СРС, че прекратяването на ТПО е незаконно. Сочи, че от представените по делото снимки на подписания от работодателя договор, но неподписан от служителката Г. Т., било видно, че изпитателния срок е 1 1 месец. Датата върху този договор била 26.05.2022 г. От тази снимка се установявало, че най-ранната дата на която бил подписан трудовия договор била 23.06.2023 г., а не както било посочено в същия – 26.05.2022 г. Това означавало, че трудовия договор е антидатиран, както и била налице симулация. Твърди, че снимките представлявали веществени доказателства, както и, че не били оспорени от ищцата. Неправилно СРС не бил приел като доказателство трудовия договор с дата от 26.05.2022 г. и 1 месец изпитателен срок за сравнение за идентичност на този договор със снимките. Сочи, че работодателят твърдял нищожност на трудовия договор с 1 месечен изпитателен срок на основание чл.74 КТ, но СРС не му указал изрично доказателствената тежест. Действителният трудов договор бил с клауза за изпитване от 6 месеца. А този за 1 месец противоречал на добрите нрави и заобикалял закона защото бил уговорен в полза на служителката, както и препятствал работодателя да прекрати ТПО в първоначално уговорения 6 месечен срок. Като приел, че злоупотребата с права от страна на работника не води до нищожност на трудовия договор, СРС бил постановил неправилно решение. Правилно, обаче, било прието, че трудовия договор с 1 месечен изпитателен срок и дата 25.05.2022 г. е антидатиран като съставен в един последващ момент – 23.06.2022 г. Тези обстоятелства били установени от гласните свидетелски показания. От същите се установявало, че трудовия договор с 1 месечен срок за изпитване е с неистински номер, тъй като му бил поставен номера на първоначалния такъв. Това доказвало и, че страните са действали недобросъвестно. След като действителен трудов договор бил този от 26.05.2022 г. с 6 месечен изпитателен срок, то прекратяването на ТПО с ищцата се явявало законно. След като уволнението било законно, то неоснователни били акцесорните искове по т.2 и 3 на чл.344 КТ, както и за законната лихва и разноските. Относно иска по чл.225, ал.1 КТ сочи, че иска не бил доказан, защото неотбелязването на започване на работа при друг работодател върху трудовата книжка не било достатъчно да обоснове доказаност на претенцията. Неправилно СРС бил приел, че тежестта да докаже започването на работа от страна на ищцата е в тежест на работодателя.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на СРС и да уважи възражението за недействителност на трудовия договор с № ЧР-Н-142 от 26.05.2022 г. и с клауза за уговорен срок в него на 1 месец за изпитване в 2 полза на работодателя, или недействителността само на клаузата за изпитване „изпитателен срок – 1 месец в полза на работодателя“ и да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от Г. И. Т., ищец пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че съдът не е допуснал сочените от въззивника процесуални нарушения. СРС бил разпределил доказателствената тежест между страните. Решенето било правилно и съобразено със събраните по делото доказателства. Сочи, че трудов договор със срок за изпитване от 1 месец не съществувал в правния мир.

Представеното от работодателя копие било оспорено от ищцата и работодателя заявил, че не разполага с оригинал. Затова правилно СРС бил изключил това копие от доказателствения материал по делото. Правилно СРС не бил приел представените снимки; същите не били допустимо доказателствено средство по смисъла на ГПК. Без значение било кога и от кого е заснет някакъв екземпляр, който не съдържа всички подписи. Сочи, че ответника бил представил оригинал на трудовия договор, който по съдържание съответствал на този представен от ищцата. И този трудов договор бил сключен със срок за изпитване от 1 месец. Самият трудов договор бил сключен на 26.05.2022 г., а ищцата била постъпила на 27.05.2022 г. Счита, че волята на страните била доказана убедително и ясно, вкл. от гласните доказателства. Правилно СРС бил приел, че окончателната воля на страните е била изпитателния срок да е 1 месец в полза на работодателя.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза била неотносима, тъй като без значение било кога трудовия договор е отразен в информационната система на работодателя, както и какъв срок е посочен там. Ищцата не можела да влияе на този процес. Следвало да се има предвид, че формата за действителност на трудовия договор е писмена. Възможност да прекрати ТПО за работодателя не съществувала нито на 16.09.2022 г., когато била издадена уволнителната заповед, нито на 19.09.2022 г., когато било прекратено ТПО. Правилно СРС бил уважил претенциите на ищцата по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ. По отношение на претенцията по чл.225, ал.1 КТ се излагат доводи за доказаност на същата, както и за правилно разпределена доказателствена тежест. Сочи, че ответника не се възползвал от възможността 3 да ангажира доказателства, че ищцата е започнала работа при друг работодател. Претендират се разноски.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 27.03.2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 07.04.2023 г., т.е. в срока по чл.259, ал.1 ГПК; от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:

1-по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Безспорно по делото било, че страните по спора са били обвързани от трудово правоотношение за периода от 27.05.2022 г. до 19.09.2022 г. като ищцата заемала длъжността „Главен експерт ОП“.

Спорно по делото било дали страните са били обвързани валидно от трудов договор с клауза за изпитателен срок от 1 месец или за 6 месеца. Дали антидатирането и подписването на втори трудов договор, който се различавал само по краткия изпитателен срок от първоначално уговорения между страните влече до нищожност на този договор, респ. на клаузата по чл.70 КТ поради заобикаляне на закона и злоупотреба с право, нарушение на добрите нрави и нарушение на императивни правни норми на чл.70, ал.1 и ал.5 КТ.

Като се е позовал на съдебна практика на ВКС, СРС е посочил, че трудовия договор се сключва в писмена форма за валидност. След приложението на чл.183, ал.2 ГПК единственият трудов договор в писмена форма между страните, чиято автентичност не се оспорвала, предвиждал едномесечен изпитателен срок. Изключеният от доказателствата препис на трудов договор, предвиждащ 6 месечен изпитателен срок не бил годно доказателствено 4 средство и съдът не можел да обоснове своите фактически и правни изводи въз основа на него. Записът на 6-месечния срок за изпитване в информационната система на работодателя не обвързвала съда, тъй като удостоверявал изгоден за автора му – ответника, факт. От заключението на СТЕ се установило, че в записа в системата е направена редакция, която в темпорално отношение съвпадала с издаването на уволнителната заповед.

Това било още един аргумент в подкрепа на извода за недоказаност на тезата на ответника за уговорен 6 месечен изпитателен срок между страните. По арг. от чл.164, ал.1,т.5 ГПК недопустимо било съдържанието на уговорката за изпитателен срок да се установява със свидетелски показания. Отделно от това от разпита на свидетелките Е.И. и М.П. по делото категорично се установило, че именно трудовия договор с уговорен едномесечен изпитателен срок отразява окончателната воля на сраните като липсвали данни тази воля да е опорочена. От показанията на тези свидетелки се установило, че е основателно единствено оспорването на датата на трудовия договор, но това не водело до неговата недействителност, вкл. и в частта относно уговорения изпитателен срок. В случая приложението намирало разяснението в решение № 92 от 16.06.2020 г. по гр.д.№ 421/2020 г. на ВКС, Четвърто ГО, а именно, че ако работодателят не представи или заяви, че не е сключвал или не пази трудов договор, работникът може да докаже, както съставянето и подписването на договора, така и неговото съдържание с всички доказателствени средства. Ищцата била доказала съществуването на ТПО между страните с твърдените от нея реквизити с трудов договор в писмена форма, в който договор бил предвиден 1 месечен срок за изпитване, отразяващ актуалната воля на страните към 23.06.2022 г., т.е. преди прекратяването на ТПО между тях. Не била налице законова забрана срокът за изпитване да бъде изменен по реда на чл.119 КТ в по-кратък. Без правно значение за спазването на писмената форма при изменението било дали страните ще обективират волята си в друга редакция на трудовия договор или анекс. Съдебната практика на ВКС приемала, че съдържанието на трудовия договор може да се изменя със съгласието на страните. Затова било необходимо съвпадане на волеизявленията на страните. Предмет на изменение можела да бъде всяка клауза, вкл. тази за изпитателния срок.

Промяната действала от момента на постигане на съгласие. Основният трудов договор продължавал да действа, но при уговореното ново съдържание.

5

Възражението на ответника за недействителност на трудовия договор е било прието за неоснователно. Не било налице заобикаляне на закона защото се уговаряло по-благоприятно условие на труд за работника. Цитираните от ответника разпоредби на чл.70, ал.1 и ал.5 КТ въвеждали защита на послабата страна в ТПО поради което тезата на ответника била лишена от правна логика. Липсвала злоупотреба с право от страна на работника. С трудовия договор не се преследвал забранен резултат.

Затова искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ бил основателен; прекратяването на ТПО било незаконно поради което е отменено.

2- по иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ – с оглед уважаването на иска по т.1 КТ, СРС е уважил иска за възстановяване на ищцата на заеманата преди прекратяването на ТПО длъжност- „Главен експерт, ОП “.

3 – по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ – СРС е приел, че обезщетение по чл.225, ал.1 КТ се следва. Налице били трите кумулативни предпоставки за уважаване на този иск. В о.с.з. ищцата била представила за констатация оригинала на трудовата книжка, от който се установявало, че същата не е започнала работа при друг работодател след прекратяване на ТПО от страна на ищеца. Ответникът не представил доказателства във връзка с издаденото му удостоверение за това ищцата да е полагала труд при друг работодател.