Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 493 от 26.02.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 275/2024
Вид
Определение № 493
Подписан
26.02.2024
В сила
26.02.2024
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл.220 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.223 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. София, 22.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500275 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.220 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Бул Ер“ ЕООД против протоколно определение № 233 от 19.12.2023 г., постановено по т.д.

№98/2023 г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която съдът е отменил свое определение № 363 от 15.09.2023 г., в частта, с която „Луфтханза Техник София“ ООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника „БУЛ ЕР“-ЕООД и е оставил молбата на последния за това без уважение.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на определението в обжалваната му част поради нарушение на процесуалните правила. Твърди, че ответникът имал право на регресен иск в случай на неблагоприятен изход за него от производството по делото пред окръжния съд. Отделно от това, твърди липса на идентичност между основанието и размера на претендираното обезщетение в производството пред окръжния съд и това пред арбитражния такъв.

Моли определение № 233 от 19.12.2023 г. в обжалваната му част да бъде отменено.

Редовно уведомено, третото лице – помагач е депозирало отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивният съд в настоящия му състав, след като провери обжалваното определение във връзка с оплакванията в частната жалба, представените доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е 1 процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Обжалваното определение на Софийски окръжен съд е правилно и съобразено със закона.

Производството по т.д. № 98/2023 г. на окръжния съд е образувано по искова молба на „Лизинг Финанс“ ЕАД, с която ищецът е предявил частични обективно кумулативно съединени искове против „Бул Ер“ ЕООД с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вредите, нанесени на собствените на ищеца самолети. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е закупил и в качеството си на Лизингодател е предоставил на „Бул Ер“ ЕООД в качеството му на Лизингополучател, по силата на Договори за сух лизинг, 2 броя самолети B o e i n g 737-300, индивидуализирани подробно от ищеца, срещу задължението на ответника за привеждане в летателна годност на самолетите, както и за заплащане на лизингови вноски.

Възстановяването на летателната годност на самолетите било възложено на „Луфтханза Техник София“ ООД, което поддържало и обслужвало целия флот на „Бул Ер“ ЕООД. По време на извършените работи третото лице – помагач не спазило предписанията на производителя на препарати за сваляне на боята на двата самолета, вследствие на което се появила точкова корозия по фюселажа, довела до негодност за употреба на въздухоплавателните средства.

Заявени са претенции за претърпени вреди от тоталната щета на двата самолета, разноски за възстановяване летателната способност на последните, възстановени на ответника, разлика между уговорените и реално получените лизингови вноски, както и разходи, сторени по търсенето на причината за корозията.

С отговора на исковата молба ответникът е поискал привличане на „Луфтханза Техник София“ ООД като трето лице - помагач , тъй като „Бул Ер“ ЕООД би имало регресни права срещу прекия причинител на твърдените вреди. Искането било уважено с определение №363 от 15.09.2023 г., отменено впоследствие с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

С нарочна молба от 22.11.2023 г. третото лице – помагач е представило Решение по арбитражно дело № 23905/МНМ/НВН на Международния арбитражен съд при МТК, което е признато и чието изпълнение е допуснато на територията на Република България с влязло в законна сила Решение № 260223 от 08.02.2021 г. на СГС. С него „Бул Ер“ ЕООД е осъдено да заплати на „Луфтханза Техник София“ ООД сумата от 3 262 398, 10 евро, както и лихва за забавено плащане съгласно чл.7.7 от Договор за техническо обслужване флота на „Бул Ер“ ЕООД от 25.02.2016 г. в размер на 0.75% на месец върху сумата от 3 083 813, 74 евро за периода от 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. В производството пред Арбитражния съд ответникът „Бул Ер“ ЕООД е направил 2 възражение за прихващане, основаващо се на вземане за вреди, причинени на процесните 2 самолета и изразяващи се в появата на корозия при работи по възстановяване летателната способност на последните, което съдът е оставил без уважение като недоказано.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Целта на привличането на трето лице помагач в процеса е страната да го обвърже със задължителната сила на мотивите, по аргумент от разпоредбата на чл.223 ГПК, според която постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.

Според ал.2 това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Според нормата на чл.219,ал.3 ГПК,страната, привлякла третото лице, може да предяви обратен иск срещу него.

В конкретния случай се установява, че между „Луфтханза Техник София“ ООД и „Бул Ер“ ЕООД е водено арбитражно производство, чието решение е признато и чието изпълнение е допуснато на територията на Република България с влязло в сила решение на СГС. В производството по арбитражното дело ответникът „Бул Ер“ ЕООД е направил възражение за прихващане, основаващо се на вземане за вреди, причинени на процесните 2 самолета и изразяващи се в появата на корозия при работи по възстановяване летателната способност на последните, което съдът е оставил без уважение като недоказано и неоснователно.

В светлината на изложеното и доколкото възражението за прихващане на ответника в арбитражното производство е оставено без уважение като неоснователно поради недоказаност и доколкото е налице идентичност на основанието на вземането, заявено в арбитражното производство с това на обратните искове, които ответникът възнамерява да предяви срещу третото лице помагач, с оглед силата на пресъдено нещо според чл.299,ал.1 ГПК, се налага обоснованият извод , че „Бул Ер“ ЕООД не би имало регресни права спрямо „Луфтханза Техник София“ ООД при неблагоприятен за ответника изход на спора пред окръжния съд. Затова обжалваното определение се явява правилно в атакуваната част.

При съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

О

П

Р

Е

Д

Е

Л

ОПРЕДЕЛИ:

3

И :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №233 от 19.12.2023 г., постановено по т.д. № 98/2023 г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която съдът е отменил свое определение № 363 от 15.09.2023 г., в частта, с която „Луфтханза Техник София“ ООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника „БУЛ ЕР“-ЕООД и е оставил молбата на последния за това без уважение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4