Решение № 169 от 22.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Стара Загора, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20265500500160 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Главна Дирекция „И.н.“ С., чрез ст.юриск.С. Т.-С., против Решение № 1049/21.11.2025г., постановено по гр.д. № 4046/2024г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което се осъжда по исковете е правно основание чл. 212, ал. 5, т. 2 ЗМВР от 1997 г. /отм./ и чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР от 2006 г. /отм./ /за главница/ Главна дирекция „И.н.“ при Министерство на правосъдието - гр. С., да заплати на М.

Г. Н. брутна сума от 5400 лв., представляваща обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск от общо 47 дни /374,68 часа/, като компенсация за положен труд над нормативно установените 50 часа за всяко тримесечие в периода от 25.02.2003 г. до 31.12.2011 г. ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 10.09.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, което се изчислява като извънреден труд; осъден е ответникът да заплати държавна такса и разноски за производството.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение изцяло като неправилно. Счита, че решаващият съд формирал волята си върху неустановени по безспорен начин факти и обстоятелства и в този смисъл стигнал до постановяването на неправилно и необосновано решение, като излага подробни аргументи в тази насока. Счита, че относимите законови и подзаконови норми, както и вътрешно административни актове действали през процесния период - от 25.02.2003г. до 31.12.2011г. и съответно приложими към настоящия казус не определяли продължителността на извършвани действията по провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и 1 освобождаване от наряд, за да бъде отчитан, съответно заплащан същият като извънреден труд. Счита, че посочените от решаващия съд разпоредби на ППЗИНЗС - чл.16е; чл.305; чл.307, чл.308 и чл.311, обн. дВ, бр. 20 през 2014г., не били приложими към процесния период. Твърди, че не се установило еднозначно и по категоричен начин продължителността на времето, което било необходимо за извършване на действията по провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от дежурство. В производството липсвали изрични и безспорни установявания и относно сдаване и освобождаване от дежурство. На следващо място твърди, че въззиваемият и свидетелите, не били заедно при всяко едно дежурство през процесния период, т.е нямали преки и непосредствени впечатления за целия процесен период.

Същевременно не било и логично да се помнят обстоятелства с давност 14г. 22г., и то с точност. Счита, че в конкретният казус обаче следвало да бъде отчетено, че служителите от НОС, в т.ч. М. Н. не били правно задължени да са на разположение, т.е. не можели да носят служба, преди провеждането на инструктаж.

Моли съдът да измени обжалваното решение и да постанови ново, с което да приеме, че размерът на дължимото обезщетение за неизползван допълнителен отпуск, поради положен извънреден труд в процесния случай следва да бъде изчислен, като към всяко 12 часово дежурство се добавят максимум от по 30 минути за инструктаж, приемане и сдаване.

Моли, съобразно окончателния изход на спора, съдът да преизчисли разноските /държавна такса и възнаграждение на вещо лице/.

Въззиваемият М. Г. Н., чрез адв.Н. П. от АК - Сливен, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба и излага подробни съображения.

Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 212, ал.5, т. 2 от ЗМВР от 1997г. /отм. 2006г./ и чл. 211, ал.5, т.2 ЗМВР от 2006г. / отм.2014г./.

Ищецът М. Г. Н. твърди, че до 25.03.2024г., когато служебното му правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата, работил като държавен служител - надзирател от надзорно- охранителния състав на ответната ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните му задължения - Затвора гр.С.З.. В исковия период 25.02.2003г. до 31.12.2011 г., изпълнявал служебните си задължения в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора гр.С.З.. Ищецът твърди, че през времетраене на служебното му правоотношение работил на сменен режим на работа, като работните му смени били изпълнявани по предварително утвърден от Началника на Затвора гр.С.З. месечен график, като работното му време се изчислявало сумирано в 2 часове за отчетен период, който в исковия период бил тримесечен. Работното време на ищеца, работещ в условията на сумирано изчисляване на работното време /СИРВ/, се изчислявало в часове на отчетни тримесечия по следния начин: Всички изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие/месец /календарната година били разделени на 4 такива тримесечия по поредността на месеците при тримесечни отчетни периоди/, се сумирали и в случаите, когато надвишават нормата работно време за съответния отчетния период, часовете над установеното работно време представлявали за служителя положен от него извънреден труд, който, съгласно относимите разпоредби на ЗМВР, в периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011 г. следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие. Нормата работно време за служителите, работещи при СИРВ, измерваща се в работни часове, била с различна продължителност като варирала от 480 часа /при месец с 19 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при месец с 23 работни дни в отчетно тримесечие/. Същата се образувала като се сумират броят на работните дни от всеки месец в тримесечието/ или от работните дни в месеца и полученото число се умножи по 8 /колкото е нормалната продължителност на работното време по трудовото ни законодателство, в частност и по ЗМВР/.

За определяне на индивидуалната норма работно време за отчетен период на съответния служител от общия брой нормативно определени часове по горепосочения начин се приспадали дните /приведени отново в работни часове/, в които служителят ползвал законоустановен платен отпуск /редовен годишен, допълнителен или поради временна неработоспособност/, като за целта всеки ден ползван платен отпуск се приравнявал на 8 часа, колкото е нормалната продължителност на работния ден. Изчисляването на отработените часове за отчетен период, ставало в края на периода или началото на следващия такъв, /защото по времето на полагане на самия труд, поради спецификата на работния режим на смени и работното време при СИРВ не можело да се установи дали е налице превишаване на нормата или не, защото било възможно да има периоди с по-голямо натоварване, които до края на отчетния период да бъдат компенсирани с почивки/, и едва тогава можело да се установи дали съответния служител е изработил нормативно установената за него норма, или общият брой изработени часове надвишават индивидуалната му норма за периода, като във втората хипотеза часовете труд над установената нормална продължителност на норматива часове, представлявал за съответния служител - извънреден труд. По данни на ищеца в исковия период от началото на 2003г. до 31.12.2011г. същият работил по предварителен месечен график, изготвящ се ежемесечно в затвора, като е давал по график всеки месец 12 часови смени - дневни и нощни в следния алгоритъм - дневна 12-часова смяна, нощна 12-часова смяна, последвани от два дни между дневна почивка. По посочения начин ищецът твърди, че съобразно броя на работните дни в тримесечието, същият полагал минимум 3

46 броя 12-часови смени по график. Допълнително към тях ищеца давал и по 1 или 2 бр. 12 - часови допълнителни смени месечно на външно охраняем пост, по време на който охранявали лишени от свобода по време на болнично лечение в болница на територията на гр.С.З. или конвой и охрана на лишени от свобода при работата им извън територията на затворническото общежитие. Ответната ГДИН, не включвала в изработените от ищеца часове времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, развод и освобождаване от дежурство, което било част от работното му време и служебни задължения и безспорно представлявали „действия при изпълнение на служебните задължения” по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗМВР. Ищецът твърди, че тези минути и часове представлявали за него работно време, което следвало да бъде сумирано с останалите отработени часове за тримесечието. По заповед на съответния началник, ищецът е бил задължен да идва на работа 30 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава още 20 минути след приключване на смяната за сдаване на дежурството. Това правело продължителността на всяко негово дежурство по 12 часа и 50 минути - за 12 часовите смени, съответно по 24 часа и 50 минути - за 24-часовите. По време на инструктажа ищецът, заедно с другите застъпващи на смяна надзиратели, бил запознаван с оперативната обстановка, с разпределението на постовете, със станалите произшествия през изминалата смяна, особеностите на съответните постове, текущите задачи; при развода, и отвода, същите били развеждани до съответния пост, на който следвало да застъпят на смяна и съответно отвеждани от него от по-горестоящия им ръководител; при приемането и сдаването на поста - приемащия и сдаващия дежурството служители се запознавали с особеностите на конкретния пост; попълвали постова книга, докладвали за резултатите от дежурството, особености, инциденти и т.н. Видно от гореизложените фактически обстоятелства, през целия исков период от началото на 2003г. до 31.12.2011 г., ответната ГДИН, не отчитала в пълнота всички положени от него часове труд през отчетните тримесечия, което довело до системно ощетяване на ищеца, предвид невъзможността му да ползва предвидените компенсации за положен от него извънреден труд, а същия претендира, че през цялото време работил в условията на такъв труд. Спорните обстоятелства между ищеца и ответната ГДИН в исковия период от началото на 2003г., когато бил в сила ЗМВР от 1997г. до 31.12.2011 г. се свеждали до непризнаване, съответно неотчитане като работното време на: непризнаване и неотчитане като част от работното му време на минутите и часовете, които съпътстват основната нарядна дейност, предхождат и следват самото дежурство; Посоченото непризнаване на изброените категории работни часове за такива, и съответно изключването им от изработеното от ищеца работното време за отчетен период, не намирало законова опора в нито един от специалните закони и подзаконови нормативни актове, приложими за ищеца през исковия период - ЗИН, ЗИНЗС, ППЗИН от 1990г и ППЗИНЗС от 2010г., ЗМВР от 1997г., ЗМВР от 2006г. и НА по прилагането им. През целия исков период организацията на работното време, 4 неговото отчитане и компенсиране ставало с вътрешноведомствени актове на МП и ГДИН, Началници на затвори, които не били обнародвани и чиито конкретни разпоредби не били известни. Въпреки, посочените нормативни и тълкувателни разрешения по въпроса за неактивната част на дежурствата при работа на смени, положението в ответната дирекция, след 2013 г., а още повече и с изм.на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. не се променило по отношение на непризнаването на онези часове труд, които съпътствали полагането на дежурствата - т.нар. инструктажи, приемане, сдаване, тъй като след 20.03.2014г, ответната ГДИН му отчитала само по 12 часа за всяка 12-часова смяна и по 24-часа за всяка 24- часова смяна, без да се съобрази с тяхната реална фактическа продължителност, в която не били включвани инструктажите, и др. дейности при и по повод изпълнение на служебните задължения, изброени в чл. 16е, т.3 от ППЗИНЗС. Конкретно, задължението на ищеца да бъде инструктиран преди започване на постовата и дейност на конкретен пост, било регламентирано на подзаконово ниво с ППЗИН и ППЗИНЗС. В чл.305, 306, 307 и чл.308 от последния НА изрично били регламентирани задълженията на инструктираните и инструктиращите служители, което еднозначно сочило за задължителния характер на този вид съпътстваща постовата дейност задачи. Съгл. Разпоредбата на чл.305 в първоначалната и редакция при обнародването на ППЗИНЗС от 02.02.2010г., която била в сила до края на исковия период, служителите от надзорноохранителния състав били длъжни да се явят на работа 15 минути преди започване на инструктажа. По данни на ищеца такова било положението и преди началото на 2010г. от самото начало на исковия период. По Заповед на Началника на затвора, същият следвало да се явява на работа 15 минути преди инструктажа, или общо 30 минути преди самото застъпване на смяната и на конкретния предварително определен пост. За задължението на служителят да сдаде/приеме своето дежурство, също едва ли имало съмнение, че същото не можело да стане на мига при приключване на работната смяна от един и застъпване от друг служител, защото имало изисквания, както за информиране на приемащия, така и за попълване на книжа, за което било нужно време, което несъмнено било работно за служителя, най- малкото защото процесът в надзорно-охранителната дейност на МВР бил непрекъсваем по своята природа и службата не може да се преустановява самоволно и напуска, без да е застъпила на работа новата смяна / съгл.