Решение № 42 от 25.02.2021, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Смолян , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Тоничка Д. Кисьова

Членове:Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20205400500526 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 60551/01.10.2020г., постановено по гр.д.№324/2020г.по описа на Смолянския районен съд е отхвърлен предявеният от В.А. К. с ЕГН ********** от гр.З., ул.“Ерма“ № 68 против Ч. П.И. Мачкърски, с рег.№ 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Смолян, иск да бъде осъден ответника на основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.74 от ЗЧСИ да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 29.03.2019г. до 27.12.2019г., вследствие на незаконосъобразно бездействие на ответника в качеството му на Ч.-неизвършване на разпределение по чл.460 от ГПК при спазване на процедурата по чл.462 от ГПК на постъпилите суми от запор на трудовото възнаграждение на ищеца-длъжник по изп.д.№ 646/2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 21.04.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. Осъден е В.А. К. с ЕГН ********** от гр.З., ул.“Ерма“ № 68 на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв.Е.Р. от АК-Смолян-пълномощник на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 607625/28.10.2020г. от В.А. К. чрез пълномощника му адв.Е.В. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния и процесуален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че изводите на съда са направени в противоречие с доказателствата по делото и при превратното им тълкуване и прилагане на относимите правни норми. Твърди се, че районният съд е приел, че нормите на чл.460 от ГПК и чл.462 от ГПК са 1 императивни, но въпреки нарушаването им от ответника в качеството му на Ч., това не представлява закононарушение. Императивните правни норми не допускат отклонение от предписаното правило и в случая съдебния изпълнител при наличието на няколко взискателя е следвало да изготви разпределение на постъпилите от длъжника суми от наложения запор на трудовото му възнаграждение, когато същите не погасяват изцяло задължението му, както и да предяви на страните разпределението, включително и на длъжника. По делото безспорно е установено, че ищецът е длъжник по изп. д. № 646/2015 г. по описа на Ч. П. М., че по делото са налице повече от един взискатели, че са постъпвали суми от наложения запор върху трудово възнаграждение на ищеца и въпреки, че не са били достатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, съдебния изпълнител не е изготвял разпределение на сумите и респективно не е предявявал разпределението на длъжника и на всички взискателите по делото.Твърди се, че това бездействие на Ч. представлява противоправно поведение доколкото е в противоречие с императивните норми на чл. 460 и чл. 462 от ГПК. Съгласно чл. 74, ал.1 ЗЧСИ, Ч. отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, а съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК, отговорността на частният съдебен изпълнител за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл. 45 ЗЗД. Сочи се, че ответникът в качеството си на съдебен изпълнител незаконосъобразно, въпреки че е бил длъжен по закон да състави протокол за разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело и да предяви разпределението на длъжника и на всички взискатели не го е направил и е бездействал. Неизпълнението на това задължение от съдебния изпълнител представлява нарушение, поради което неправилно районният съд е приел, че длъжникът е имал възможност да посети офиса на Ч. и да се запознае с направените от последния преводи на взискатели, поради което правата му не са нарушени и не е претърпял неимуществени вреди, след като не оспорва, че непропорционално са погасявани задълженията му към взискателите, нито че по изпълнителното дело са събрани повече суми, от тези които дължи, или че със запора се засяга несеквестируемия мининум от трудовото му възнаграждение. Твърди се, че целта на разпределението по чл. 460 от ГПК и чл. 462 от ГПК е запознаване на страните и възможността за неговото обжалване, като едва след изтичане на срока за обжалване следва да се извършат преводите на сумите на взискателите. Като не е извършвал разпределение на постъпилите суми от запора на трудовото възнаграждение на длъжника и не е съставял протокол за разпределение, което да се предяви на страните, не е имало изричен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол. Незаконосъобразен е и извода на съда, че дори да се приеме, че Ч. е следвало да извършва разпределение, конкретно в хипотезата на запор на трудово възнаграждение, това би утежнило значително положението на длъжника и не е в негов интерес. В жалбата се твърди, че Ч. не може да лиши длъжника от законните му права и да твърди, че това е в негов интерес. От изложеното се установява, че е налице противоправно поведение от страна на ответника-Ч., както и вреда от това противоправно поведение, а именно: стрес, притеснение, обида, унижение, накърняване на достойнство на длъжника, изнервеност, отчуждаване от близки и приятели, загуба доверие в съдебно изпълнителната дейност, което идва от факта, че длъжникът не е знаел къде отиват сумите от запора на трудовото му възнаграждение и как се разпределят на взискателите, което се установява от свидетелските показания. Неправилно районният съд е приел, че след като на длъжника е било известно от фиша за заплатата му каква сума се превежда на Ч., то не е претърпял неимуществени вреди. Твърди се, че същността на спора е дали длъжникът е бил уведомяван от Ч. как се разпределя между взискателите преведената сума от запора на трудовото възнаграждение. Макар да се установява по делото наличието на причинно-следствена 2 връзка между противоправното поведение на ответника и причинените на длъжника неимуществени вреди неправилно районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че за длъжника не са настъпили реално вреди, тъй като със сумата от запора са погасени негови задължения.

Налице е и виновно поведение от страна на ответника, което се предполага на основание чл.45,ал.2 от ЗЗД до доказване на противното. Виновното поведение на ответника не може да се санира с доводите, че е обичайна практика при постъпване на суми от запор на трудово възнаграждение да не се извършва и предявява разпределение. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като обезщетение се дължи за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая за периода от 29.03.2019г. - 27.12.2019г. от ответника са направени десет превода по дати, изрично посочени в исковата молба, без извършване на разпределение и предявяване на разпределението, през който период длъжникът не е знаел как се погасяват задълженията му към различните взискатели по изпълнителното дело. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 608056/11.12.2020г. от Ч. П.И. Мачкърски чрез пълномощника му адв.Е.Д.-Р., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че безспорно се установява по делото, че от непредявяване на разпределението на постъпилите от запор на трудово възнаграждение суми, не е засегната имуществената сфера на ищеца, като с тези суми от Ч. пропорционално са погасявани задълженията му към взискателите, не са събрани повече суми, от тези които дължи, както и че със запора не се засяга несеквестируемия минимум от трудовото му възнаграждение, т.е. не се твърди да са настъпили някакви имуществени вреди. Претендират се единствено неимуществени вреди. Твърди се, че предявеният от ищеца иск по чл.441 от ГПК представлява по същността си злоупотреба с процесуални права. Буквалното прилагане на нормите на чл. 460 и чл. 462 от ГПК, без да бъдат подложени на стеснително тълкуване обаче би довело до колизия с други правни норми и основни принципи на правото и до значително нарушаване на имуществените интереси именно на длъжника в изпълнителното производство.Това са принципите на бързина и процесуална икономия, на законност и на съразмерност на принудителното изпълнение намерило израз в чл. 441 и чл. 442а от ГПК. Нормите на чл. 460 и 462 от ГПК не са променени от обнародването на ГПК през 1952г. и в този смисъл не отразяват настъпилите съществени социално-икономически промени в обществото от 1952г. до сега. Постъпващите суми от запор на пенсия или трудово възнаграждение обикновено са малки и по утвърдената практика от години както в СИС при РС-Смолян, така и за останалите съдебни изпълнители е да не се извършва нарочно разпределение, което се установява от показанията на св.М.. Същата категорично сочи, че при наличието на повече от един взискател по делата и запор на трудово възнаграждение, установената практика е да не се извършва предявяване на разпределения с оглед съразмерността на изпълнението. При извършване и предявяване на разпределение от длъжника ще следва всеки път да се събира такса по т.13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределение в размер на 36.00лв. с ДДС, такса по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа в размер на 12.00лв. с ДДС за всеки адресат, а в случай, че се налага и такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа такса в размер на 24.00лв. с ДДС за всеки адресат и 2.52лв с ДДС такса по т.31 от ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски за пощенски разходи за всеки адресат.В конкретния случай за всяко 3 разпределение на събраната по изпълнителното дело сума и предявяването му на длъжниците и на всички взискатели, които се призовават за това в определен ден следва да се начислят и съберат от длъжника такси в размер най- малко на 137.04лв. с ДДС за уведомяване на седем взискатели и трима солидарни длъжници.По настоящем от събраните 20 вноски от трудовото възнаграждение на длъжника разпределени след 14.05.2018г. са събрани общо 9 625.00лв., като от тях за такси и разноски за Ч. по ТТРЗЧСИ са удържани 973.00лв. с ДДС. За предявяването на над 20 отделни разпределения за всяка от събраните вноски от трудовото възнаграждение на длъжника Ч. би следвало да събере и удържи допълнително от длъжника още сумата от 2 740.80лв. с ДДС за такси по т.4, т.5, т. 13 и т. 31 от ТТРЗЧСИ. Този факт, не се оспорва от ищеца и той всъщност не е претърпял вреди, а се е облагодетелствал имуществено от действията на съдебния изпълнител.

Затова се твърди, че претенцията за обезщетение на неимуществени вреди от действия, които са донесли имуществени облаги, представлява злоупотреба с права и противоречи на морала.

Очевидно е, че събирането и удържането на тези допълнителни такси би нарушило принципа на съразмерност и адекватност на изпълнението по чл. 442а от ГПК и би било основание за предявяване на иск за вреди срещу Ч. В случая Ч. е приложил принципа на законност на изпълнението по смисъла на чл.5 от ГПК, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала, като Ч. е действал съобразно интересите на длъжника, при възможно най-малкото увреждане на интересите му, накърнявайки собствените си финансови интереси, противно на твърдяното във въззивната жалба „черпене на благоприятни правни последици“ от страна на Ч.