Определение № 407 от 19.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Варна, 19.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500266 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 10591/11.04.2025 г. от М. И. К., и А. М. К., срещу Определение № 1598/28.03.2025г. постановено в. гр. д. № 571/2025г. на ОС – Варна, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на настоящите жалбоподатели, срещу отказ на ДСИ при Районен съд – Девня, постановен по изпълнително дело № 97/2014г. да вдигне наложената възбрана върху 1/6 ид. ч. от дворно място, цялото с площ 700 кв. м., представляващо парцел VIII-606 в кв. 53 по плана на с. А., община Димово, област Видин, и 1/12 ид. ч. от построените в същия парцел сгради: масивна жилищна сграда с площ 80 кв. м. и второстепенна постройка на един етаж с площ 18 кв. м., която възбрана е вписана в Служба по вписванията-гр. Видин под вх. рег. № 2867/17.08.2020г., акт № 173, том І от 2020г., и производството по в. гр. д. № 571/2025г. е прекратено.

В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното определение, като постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е, че: в полученото от А. К. на 31.01.2024г. съобщение изх. № 430/23.01.2024г. по изп. д. № 97/2014г. на ДСИ при РС – Девня не се съдържат указания за възможността и срока за обжалване на наложената възбрана, поради което и по аналогия с разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Излага се, че и жалбоподателят А. К. е бил във владение на процесния имот от 1998г., тъй като е живял в него заедно с баща си М. И. К. и цялото си семейство, т.е. преди налагане на възбраната и това обстоятелство е установено със сила на пресъдено нещо с Решение № 468/22.07.2024г. по гр. д.

№ 435/2024г. на РС – Видин. Оспорват се като неправилни и незаконосъобразни изводите на Окръжен съд – Варна, че двуседмичния срок за 1 обжалване на налагането на възбраната за М. И. К. е започнал да тече от датата на подаване на искането до СИ за вдигане на възбраната - 18.10.2024г., тъй като съобщение за налагане на възбраната не е било връчено на М. К., а в съобщението, връчено на А. М. не се съдържат указания дали възбраната подлежи на обжалване и в какъв срок. Изложено е също, че наложената възбраната обезпечава вземане за издръжка на Г. Д. К., действаща чрез своята майка М. Г. И., като с влязло в сила решение № 468/22.07.2024 г. по гр. д. № 435/2024г. на Районен съд – Видин е прието за установено по отношение на ответниците, включително по отношение на Д. К. М. /баща на Г. и длъжник по изпълнителното дело/, че жалбоподателят в настоящото производство М. И. К. е собственик, въз основа на наследствено правоприемство и давностна владение, продължило от 1998 г. до момента, следователно М. И. К. е станал собственик на недвижимия имот през месец януари 2009г.,/преди вписване на възбраната/ на оригинерно основание - давностно владение. Длъжникът по изп. дело № 97/2014 г.- Д. К. М. не е притежавал право на собственост върху имота.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещните страни по делото – длъжникът по изпълнително дело № 97/14 г. Д. К. М. и взискателят Г. Д. К., действаща със съгласието на майка си М. Г. И., не са подали писмени отговори на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по в. гр. д. № 578/2025г. на ВОС е образувано по жалба, подадена от М. И. К. и А. М. К. срещу отказ на СИ по изп. д. № 20143120400097 по описа на ДСИ при РС Девня за вдигане на наложената възбрана върху 1/6 ид.ч. от дворно място с площ от 700 кв.м., представляващо парцел VІІІ-606 в кв. 53 по плана на с. А., обл. Видин и 1/12 ид.ч. от построените в парцела масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м. и второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м.

Вид от материалите по изпълнително дело № 97/2014 г. на ДСИ при РС – Девня, същото е образувано по молба с вх. № 422/02.04.2014г. от М. Г. И. и въз основа на Изпълнителен лист № 9/2014 г., издаден от РС – Девня въз основа на Решение № 9/09.01.2014 г. по гр. д. № 450/2013 г. на РС – Девня, с което Д. К. М. е осъден да заплаща на детето Г. Д. К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. Г. Х., месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 01.08.2012 г. до настъпване на условията за нейното прекратяване или изменение на основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.

На 17.08.2020г. ДСИ е наложил възбрана върху поземлен имот, представляващ парцел – УПИ VIII-606, с площ по документи 700 кв.м., ведно с масивна жилищна сграда от 80 кв. м. и второстепенна постройка от 18 кв. м., находящ се в с. А., Община Димово, Област Видин. Възбраната е вписана с вх.

№ 2867/17.08.2020 г., том 1, акт 173 на Службата по вписванията – Видин, по персоналната партида № 70215 на Д. К. М..

С нотариален акт № 47, том ІІ, рег. № 2190, дело № 234 от 2023 г. на нотариус Богдан Тодоров, с район на действие РС - Видин, вписан в Службата по вписванията – гр. Видин с вх. рег. № 1371/03.04.2023 г., акт № 35, том V, 2 дело № 717/2023 г., Пламен К. М., Д. К. М. и М. И. К. /жалбоподател в настоящото производство/, действащ лично и като пълномощник на П.А. К.а и на К.Р. К., са дарили на А. М. К. /жалбоподател в настоящото производство/ процесния недвижим поземлен имот № 606 с площ от 700 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м.

Със съобщение изх. № 430/23.01.2024 г. на ДСИ при РС-Девня /л. 11 от том ІІ от изпълнителното дело/ до жалбоподателя в настоящото производство А. М. К., получено от него на 31.01.2024 г., той е бил уведомен, че е придобил процесния имот /поземлен имот с пл. № 606, парцел – УПИ VIII-606, с площ 700 кв.м./ след налагане на възбрана, поради което при насочване на изпълнението върху имот ще претърпи принудително изпълнение.

По изпълнителното дело е представено Решение № 468/22.07.2024 г. на Районен съд – Видин по гр. д. № 435/2024 г., с което е признато за установено по отношение на А. М. К. /жалбоподател в настоящото производство/ , Пламен К. М., Д. К. М. /длъжника по изп. дело № 97/2014 г./, П.А. К.а, и К.Р. К., че М.

И. К. /жалбоподател в настоящото производство/ е собственик на основание наследствено правоприемство и давностно владение, продължило от 1998 г. до момента на постановяване на решението, на ¾ идеални части от процесния недвижим имот. В мотивите на решението е посочено, че с горепосочения нотариален акт за дарение на А. М. К. е дарена само ¼ идеална част от процесния имот, която е била собственост на жалбоподателя в настоящото производство М. И. К.. Решението е влязло в законна сила на 26.08.2024 г. и е отбелязано в Службата по вписванията – гр. Видин с вх. № 3895/24.09.2024 г., акт № 38, том 3, като исковата молба, по която е образувано делото, е била вписана в Службата по вписванията – гр. Видин с вх. № 773/28.02.2024 г., том 1, акт 108.

Със заявление /л. 47 от том ІІ на изпълнителното дело/ от 18.10.2024г.

М. И. К. и А. М. К. са поискали ДСИ да вдигне наложената по изпълнителното дело възбрана върху процесния имот, позовавайки се на горепосоченото Решение № 468/22.07.2024 г. по гр. д. № 435/2024 г. на Районен съд – Видин.

С разпореждане, инкорпорирано в съобщение изх. № 4326/22.11.2024 г. по изп. д. № 97/2014 г. на ДСИ при РС – Девня /л.61 от том ІІ на изп. д. № 97/2014 г./, ДСИ е уведомил жалбоподателите в настоящото производство М.

И. К. и А. М. К., че отказва да вдигне наложената възбрана, вписана под вх. рег. 2867/17.08.2020 г. поради непротивопоставимост на последващи възбраната права, които М. К. и А. К. претендират. Съобщението е връчено на 04.12.2024 г., видно от приложеното по изпълнителното дело /л. 64/ копие от обратна разписка.

Предмет на настоящото производство е единствено допустимостта на жалбата с вх. № 3708/17.12.2024 г., подадена от М. И. К. и А. М. К., срещу действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 97/2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Девня, а именно: отказ за вдигане на наложена възбрана върху 1/6 ид. ч. от процесното дворно място, цялото с площ 700 кв. м., представляващо парцел VIII-606 в кв. 53 по плана на с. А., община Димово, област Видин, както и 1/12 ид. ч. от построените в същия парцел сгради.

3

Доводите, изложени в частната жалба относно това, че длъжникът в изпълнителното производство не е бил собственик на идеални части от процесния имот към датата на налагане на възбраната и че имотът е съсобственост на жалбоподателите, и незаконосъобразност на вписаната възбрана са ирелевантни при преценката относно подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител и не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Отказът на СИ да вдигне наложена по изпълнителното дело възбрана, не представлява действие, което подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.4 ГПК, поради което и подадената от М. И. К. и А. К. жалба е недопустима.

Процесуалната легитимация на лицата, имащи право да обжалват действията на съдебния изпълнител се определя от качеството им на страна в изпълнителния процес, като в изрично уредени в закона случаи се предвижда възможността и предпоставките, при които и третите лица могат да упражнят правото си на защита, когато са нарушени техни права. Нормата на чл.435, ал.4 ГПК дава право на защита, чрез обжалване на изпълнителните действия, насочени към вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването се намират се намират във владение на това лице. За допустимостта на обжалването и активната процесуална легитимация на жалбоподателя е необходима да са изложени твърдения, че лицето е във владение на имота към деня на възбраната. В настоящия случай такива твърдения не са наведени по отношение на жалбоподателя А. К., поради което, само на това основание подадената от него жалба е недопустима, като подадена от лице, което не е легитимирано да обжалва действията на СИ по реда на чл.435, ал.4 ГПК.

Същевременно, дори да се приеме, че и двамата жалбоподатели притежават качеството на трети лица в изпълнителното производство, обжалваното действие е писмен отказ на СИ да вдигне наложена възбрана, а не насочването на изпълнението към собствени на жалбоподателите вещи. Видно от данните по изпълнителното дело възбраната върху имота е наложена на 17.08.2020г. и е вписана на същата дата в СВ гр. Видин. Жалбоподателите н e са били уведомявани за налагането на възбраната, тъй като не са участвали в принудителното изпълнение. След като при извършена справка в СВ през м. ноември 2023г. е установил, че по партидата на длъжника по изпълнителното дело е вписан договор за дарение от 03.04.2023г., с който възбранените имоти са дарени на А. К., СИ е уведомил за възбраната това лице с уведомление изх.

№ 430/23.01.2024г. Съобщението е надлежно връчено на 31.01.2024г., поради което и жалбоподателят А. К. е надлежно уведомен за изпълнителното действие – налагане на възбрана и от този момент е започнал да тече двуседмичния срок по чл.436 ГПК за обжалване на това изпълнително действие. До изтичане на срока, същият не е подал жалба по реда на чл.435, ал.4 ГПК. По делото липсват данни за изпращане на нарочно съобщение за наложената възбрана до М. К.. Предвид заявеното от последния в заявлението от 18.10.2024г., следва да се приеме, че той е узнал за налагането на възбраната върху процесния имот на 18.10.2024г., от когато е започнал да тече и срока по чл.436 ГПК за обжалване. До изтичането на срока - 01.11.2024г., същият не е депозирал жалба срещу изпълнителното действие, поради което и подадената от него на 17.12.2024г. жалба е просрочена.

С оглед на изложеното депозираната частна жалба е неоснователна, като 4 обжалваното определение № 1598/28.03.2025 г. по в. гр. д. № 571/2025г. на Окръжен съд – Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.