Решение № 2084 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2084 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100507460 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6441/10.04.2025 г. по гр.д. № 62936/2024 г. на СРС, ГО, 61-и състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Й. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Й. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, следните суми: сумата от 136,75 лв.главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб. № ********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 28,52 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 20.05.2024 г., и сумата от 37,56 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.06.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 03.07.2024 г. по ч.гр.д.

№ 33609/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като е отхвърлил иска за лихва 1 за забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение в размер на 8,49 лв., за периода от 16.07.2021 г. до 20.05.2024 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба ответника Б. Д., в която се оспорва решението на СРС в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи посочените суми. Доводите за това са, че общата фактура било посочено, че има промяна на цената на ТЕ през този период, което правилно два отчетни периода. Нормата на чл. 26, ал. 1, т. 5 ЗСч изисквала да се третира самостоятелно всеки период, поради което ищецът не бил изпълнил ЗСч. В тази връзка не бил представен талон за засичане на ТЕ при смяната на цената, както и отделни изравнителни сметки за двата периода. Не били изчислени реалните ползвани количества, а вместо това били начислени служебни (прогнозни) данни. Оспорва приетата СТЕ, поради некомпетентност на вещото лице, доколкото въпросите били счетоводни. Оспорва и задължението си за цена за дялово разпределение, тъй като липсвал документ на етажната собственост, с което е взето решение, че „Директ“ ЕООД ще извършва разпределението през процесния период.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не заявява становище по жалбата.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявените искове срещу ответницика са отхвърлени, поради което в тази част е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението в обжалваната част настоящият въззивен състав намира следното:

Предявени са искове по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Д..

Според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на 2 ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период; доставянето от ищеца, съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Единственият спорен пред настоящата инстанция въпрос касае реалното количество на доставена топлинна енергия, от която зависи и дължимата от ответника цена.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза пред СРС. Съгласно него количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Директ“ ЕООД. Ответникът не е ползвал ТЕ за отопление на имот през процесния период и такава не му е била начислявана от ищеца, като не е била начислявана и ТЕ отдадена от сградна инсталация, а само за доставка на БГВ. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 5 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани 3 бр. топлоразпределители, и 3 бр. термостатни вентили / 2 бр. радиатори са демонтирани /затапени/, както и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. През периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. не е извършвано дялово разпределение /ТЕ за имот не е потребявана/, както и не е потребявана ТЕ отдадена от сградна инсталация. За периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер за топла вода, като до края на процесния период БГВ е отчитана по неговите показания. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Вещото лице е констатирало, че последващата метрологичната проверка на топломера в АС след 2018 г. вместо през 2020 г. е била през 2021 г. При съобразяване на резултата от 3 изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. възлиза на 145,63 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (48,79 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (96,84 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.

Не може да бъде споделено виждането на въззивника, че е налице погрешно отчитане, защото бил нарушен ЗСч, тъй като отчетните периоди били два такива – от 01.05-30.06.2021 г. и от 01.07.2021 до 30.04.2022 г., а не както е предявен от 01.05.21до30.04.2022 г. Въззивникът погрешно разглежда понятието „отчетен период“, като счита, че същото се основава на промяна на цената на ТЕ и ако има такава, то това не следва да доведе до нов отчетен период, респективно до отчитане на потребената енергия преди промяната на цените. Съгласно §1, т.10 от Допълнителните разпоредби към НАРЕДБА № ЕРД-04-1ОТ 12 МАРТ 2020Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, отчетен период е периодът от време между две отчитания на показанията на уредите за мерене, контролните уреди и индивидуалните средства за разпределение на топлинна енергия.

Съгласно Приложението (Методика за дялово разпределение) към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, т. 10, отчетът на топлинната енергия се извършва за отчетен период от една година, „който обикновено е от 1 май до 30 април“. От цитираната разпоредба следва, че отчетният период е годишен и обхваща един пълен цикъл между две отчитания. Този период не се прекъсва всеки път, когато се промени цената на топлинна енергия.

Същевременно както в Наредбата за топлоснабдяването, така и в общите условия на топлопреносните предприятия, отчетният период е обвързан с реалното отчитане на уредите, а не с промени в цените на топлинната енергия.

Поради това настъпили промени в цената на топлинната енергия в рамките на отчетния период не водят до възникване на нов отчетен период, нито до неговото разделяне, а единствено до прилагане на различни цени към отделни части от потреблението в рамките на същия отчетен период. Отчитането на потребената енергия е физическо, а цената е икономически параметър, който не влияе на времетраенето на един период, а единствено на изчисленията за 4 дължима цена за количеството доставена топлоенергия.

Доводите срещу начина на посочване на цената във фактурите и въобще срещу тези счетоводни документи са ирелевантни за настоящия спор, доколкото с назначената СТЕ е изследвана реално доставената топлинна енергия. Заключението е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури, които са оспорени от ответницата), но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение – изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз основа на представените от ищеца частни документи.

Не могат да бъдат споделени и доводите, че вещото лице не е било компетентно да отговаря на поставените въпроси, тъй като те били счетоводни, а не технически. Поставените въпроси касаят уредите за отчитане на топлинна енергия и техните показатели именно, за да се достигне до установяване на факта на реално доставена енергия. За изясняването на тези факти и в изпълнение на чл. 195, ал. 1 ГПК, а именно вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, правилно СРС е допуснал такава експертиза, като я е възложил на лице със знания в конкретната област – технически познания във връзка с топломерите, тяхната изправност и отчитане.

По горните съображения въззивната инстанция се съгласява с изводите на СРС, че експертизата е изготвена компетентно, отговаря на поставените въпроси и спомага за изясняване на въпроси, изискващи специални знания и имащи значение за предмета на делото. Изложените доводи в тази посока във въззивната жалба са неоснователни.

На следващо място, съдът разгледа и възраженията касателно цената за услуга дялово разпределение. Те са в посока, че общото събрание на етажната собственост не било взело решение за сключване на договор с фирма за извършване на тази услуга. Такова възражение за пръв път е наведено в настоящата инстанция, поради което е обхванато от забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК.

5

Поради изчерпване на заявените възражения с въззивната жалба и съвпадане на крайните изводи на двете инстанция, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските в настоящото производство:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.

Предвид фактическата и правна сложност на делото, подаденият отговор на въззивна жалба, който е бланкетен и липсата на друга ангажираност с въззивното дело, доколкото представител не се е явил в открито заседание, настоящия съд намира, че не следва да бъде присъждано претендираното възнаграждение за юрисконсулт.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6441/10.04.2025 г. по гр.д. № 62936/2024 г. на СРС, ГО, 61-и състав

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.

280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6