Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260072 от 11.02.2021, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 1239/2020
Вид
Решение № 260072
Подписан
11.02.2021
В сила
23.03.2021
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240,ал.4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№260072/11.2.2021г. 11.02.2021 година град

Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ямболският районен съд,

XVI-ти граждански състав

На двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в състав

Председател:

Георги Георгиев при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдията Георгиев гражданско дело № 1239 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Р.Д.Р.,ЕГН ********** ***»***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв. В.Н.-САК, против Н.Д.С.,ЕГН ********** ***»*** , с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7400,00 лв.,представляваща задължение по договор за заем от 21.02.2020 г., ведно с лихва за забава в размер на 84,28 лв. за периода от 02.05.2020 г. до 11.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

С молба вх.№ *** г. ищеца,чрез пълномощника си адв.Н.-САК,заявяват,че не поддържат искането си за присъждане на лихва за забава. В тази насока съдът неправилно е докладвал делото,като такава претенция с оглед заявеното от ищеца,че не я поддържа,преди размяната на книжата по чл.131 ГПК,съдът приема,че не е сезиран с иск за лихва за забава и не дължи произнасяне по същия.

В исковата молба се твърди,че на 21.02.2020 г. между ищеца в качеството му на заемодател и ответника в качеството му на заемател бил сключен устен договор за заем,с който заемодателя се задължил да предаде в собственост на заемателя парична сума в размер на 7400,00 лв.,а заемателя се задължил да ги върне в уговорения помежду им срок. Също така се твърди,че страните по делото работили в едно и също дружество „Астра Лидер“ ООД,като ищеца бил спедитор в посочената фирма,а ответника бил на длъжност „***“. На 20.02.2020 г. ищеца получил обаждане от ответника,като същия го уведомил,че бил задържан на границата на Р.Х. с Р.С. от органите на граничен контрол. Съобщил му,че в управлявания от него товарен автомобил са намерени лица,които са искали да преминат границата незаконно.

Нарушението било подробно описано в протокол за извършен оглед с изх.№ *** г.

Въз основа на това нарушение на ответника бил съставен и издаден акт за нарушение № *** г.,с изх.№ ***г.,като му било наложено наказание с Решение на съда за нарушенията с изх.№ ***. Наказанието което било наложено на ответника за извършеното от него нарушение била парична глоба в размер на 42 000 хърватски куни,които той следвало да заплати веднага по посочената сметка и ако същата не бъде платена,съдът по нарушенията ща я замени с лишаване от свобода.

Също така се твърди,че съгласно разпоредбата на чл.152,ал.3 Закона за нарушенията в Р.Х.,ако обвиняемия в срок,предоставен за заплащане на глобата заплати две трети от нея,а именно сумата възлизаща на 28 000 куни,ще се считало,че паричната глоба ще бъде изплатена изцяло. Твърди се,че към него момент ответника не е разполагал с тази парична сума в себе си и под страх,че ако не я плати глобата ще бъде заменена с лишаване от свобода,се свързал с ищеца и му поискал заем в размер на равностойността на посочената парична сума в български лева. Също така освен наложената парична глоба ответника е следвало да плати и едностранна фиксирана сума,в размер на 100 х. куни,като същото било видно от Решението на съда за нарушенията с изх.№ ***. За заплащането на двете му задължения му били начислени и такси в размер на 260 х. куни. От приложените платежни нареждания ставало ясно,че общата заплатена сума от ответника Н.Д.С. била в размер на 28 360 х. куни,чиято парична равностойност в български лева към курса на БНБ към 21.02.2020 г. възлизала на 7446,30 лв. Твърди се,че ищеца се съгласил да представи на ответника в заем посочената по-горе сума в български лева,като страните сключили устен договор за заем,в който ищеца се задължил да предаде на ответника сумата от 7 400,00 лв.,като последния се задължил да му я върне веднага след като се прибере в Р.Б.. На 21.02.2020 г. с операционна бележка с № *** ищеца превел по сметка на ответника уговорената сума,като в основанието за превода било записано „заем“. След като ответника се върнал в Р.Б. ищеца правил опити за връщането на сумата която му предоставил в заем,като бил готов това да се случи и на вноски. Страните не постигат съгласие,като ищеца изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение,като последния бил предоставен едномесечен срок.Поканата била получена лично от ответника на 01.04.2020 г. но в предоставения му едномесечен срок и към настоящия момент задължението към ищеца не било погасено.

Иска се от съда уважаване на осъдителния иск и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В с.з. ищецът се представлява от пълномощник адвокат,чрез който сочи доказателства и претендира за уважаване на предявения иск.

Правното основание на предявения осъдителен искове е чл.240,ал.1 ЗЗД .

В законоустановения срок по чл.131 ГПК,ответникът чрез пълномощник адвокат,е депозирал отговор на исковата молба.Счита,че същата е неоснователна,недоказана и оспорена изцяло. Не се оспорва,че при задържането му в Р.Х. по банковата му сметка ищеца му е привел посочената по-горе сума като главница,но се оспорва,че същите са уговаряли срок на връщането й. Твърди се,че между страните е нямало сключен договор за заем,като предадената му от ищеца сума била взаимна изгода и за двамата,като ищеца искал да се върне управлявания от ответника товарен камион със стоката в Р.Б.,а той не искал да влиза в затвора в Р.Х.. Твърди се,че не са постигали съгласие за сключването на устен договор за заем. Иска се отхвърляне на исковата претенция,като напълно неоснователна и недоказан и да не се присъждат направените от ищеца разноски.

В с.з. ответника редовно призован не се явява,като се представлява от пълномощник адвокат,чрез когото пледира за отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и е установено, че на 21.02.2020 г. с операционна бележка с пореден номер *** вносителя Р.Д.Р. превел по сметка на Н.Д.С. сумата от 7400,00 лв.,като в основанието за превода е записано „заем“. Също така не е спорно между страните ,че на основание чл.240,ал.4 ЗЗД от ищеца до ответника е изпратена покана с която първия поканил втория в едномесечен срок от получаване на същата да му заплати сумата от 7 400,00 лв.,представляваща заетата парична сума,предмет на договора за заем от 21.02.2020 г.,като видно от известие за доставяне същата е получена лично от ответника С. на 01.04.2020 г.

Не е спорно между страните ,че на 19.02.2020 г. митническите органи на Р.Х.,на ГКПП Б. са извършили оглед на МПС,марка „Мерцедес“,тип „1223-Атего“ с рег.номер ***,собственост на транспортна фирма „Астра Лидер“ ООД,Б.,управляван от Н.С.,където било установено повреда на митническото въже,което било прерязано в предния десен ъгъл на камиона и било импровизирано свързано с игла,като в товарното помещение били открити две нелегални лица с афганистанска националност,като чуждестранната митническа пломба била изрядна,като при проверка на стоките не били установени нередности. На ответника бил съставен акт за нарушение № *** г.,като е виновен и му е наложена глоба в размер на 50.000,00 х. куни.

Обвиняемия бил длъжен да заплати наложената глоба веднага по сметка на Териториално митническо управление гр.О. и ако глобата не бъде веднага заплатена,същата се заменяла с наказание ЛОС от Съдът за нарушенията. Също така на ответника се определяло да заплати еднократна фиксирана сума за разноски,свързани с процедурата в размер на 100,00 х. куни,които бил длъжен да заплати веднага. С решение на съвета по нарушенията при Териториалната митническа дирекция гр.О.,ответника Н.С. бил виновен,като е наказан с парична глоба в размер на 42.000,00 х. куни и 100,00 х. куни,които следвало да заплати веднага по посочена сметка. От приложените платежни нареждания се установява,че ответника на 21.02.2020 г. заплатил половината от наложената му парична глоба в размер на 28 000,00 х. куни и 100,00 х. куни разноски,свързани с процедурата по акта за нарушение.

Във връзка със спорните обстоятелства дали преведената сума от 7400,00 лв. от ищеца по сметка на ответника е налице устен договор за заем от 21.02.2020 г. , по делото са разпитани свидетелите на двете страни – за ищеца Я. И. И.,без родство със страните и за ответника Я.Й.С.,живееща на семейни начала със същия.

От свидетелските показания на Я. И. се установява, че заедно със страните работят в една и съща фирма.Бил запознат на по-късен етап с проблема на Х. граница,като Н.С. като преминавал през с.-х. граница,в автомобила който управлявал били намерени ако не се лъжел пет бежанеца.Същия бил задържан,взети му били документите и доколкото знаел имал 24 часов срок да плати глобата. Н. платил глобата час-два преди да изтече този срок благодарение на Р.,който му дал парите в заем и които били преведени по неговата сметка. След това Н. се прибрал в Б. с камиона и доколкото знаел са имали многократни разговори за тези пари и Р. си искал парите от него. Н. му бил казал,че на този етап не може да му ги върне и месец след като се прибрал в Б. и бил описан случая напуснал фирмата и Р. образувал делото.

На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори,че за случката знаел от Р. който му споделил.Присъствал е още в първия момент,когато Н. поискал заема и обещал,че ще го върне. Били на конферентен разговор заедно със собственика.

Тогава Н. казал,че когато се върне в Б. щял да му върне парите,като сметнали,че това ще стане до седмица.Присъствал на разговори между Р. и Н.,като с Р. работили заедно,като уговорките завръщането на парите ставало по телефона. Бил управителя на фирмата,като присъствал в стаята в която бил Р..Доводите на Н. за напускане на фирмата били заради усложнената обстановка с вируса,като мисли,че освобождаването било по взаимно съгласие.

От свидетелските показания на Я.Й.С. се установява,че живее на семейни начала с ответника и същия работи като шофьор на товарен автомобил,но не може да посочи фирмата. Пътувал извън страната,като извършвал международни превози,като и се обадил по телефона и й казал,че е задържан на границата,като мисли,че било в Х.. Това било в края на месец февруари 2020 г.,като му били качили бежанци.Трябвало да плати глоба в размер на 7-8 000 лв. и ако глобата не била платена,той не можел да достави стоката навреме и да върне камиона в Б.. Постарала се да намери парите,но просто не успяла. В последствие като се чули същия и казал,че работодателя му ще приведе парите,за да може да плати глобата,за да достави стоката и да върне камиона в Б.,защото бил със скъп товар. Това го знаела от Н.,като същия и го казал като се прибрал в Б.. Н. и работодателя му си говорили помежду си,но тя не проявявала интерес и не знаела какво са си говорили,като отделно от това имала и здравословни проблеми.

На въпрос на пълномощника на ищеца свидетелката отговори,че Н. и човека който му дал сумата не били приятели.Нямало как работодателя му да не му даде парите,защото нямало как да върне камиона,като той и камиона щели да бъдат задържани. Н. и казал,че ако не се платяла тази сума,той ще влезе в затвора,а камиона щял да бъде задържан на границата със стоката.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7400,00 лв.,представляваща задължение по договор за заем от 21.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките : валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем,елемент от съдържанието на което да е задължението на заемателя да върне сумата,предмет на договора,настъпила изискуемост на задължението и релевирано от длъжника неизпълнение.