Решение № 1045 от 13.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно гражданско дело № 20251000501367 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 36706 от 25.03.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Х. С. П. с ЕГН **********, чрез адв.В. В. О., срещу решение № 1129 от 26.02.2025г., постановено по гражданско дело № 20241100103428 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ГО, I-26 състав, с което е отхвърлен предявения от Х. С. П. с ЕГН **********, срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 121718407, иск по чл.432 от КЗ - осъждане на ответника да заплати още 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от пътно транспортно произшествие, настъпило на 16.09.2022г. в гр.София и причинено виновно от водача Г. А. З., управлявал МПС, за което била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с дружеството — ответник, ведно със законна лихва, считано от 28.09.2022г. до окончателното й плащане, като Х. С. П. с ЕГН **********, е осъден да заплати на ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 121718407, сумата от 400,00 лева - разноски по делото.

С въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени аргументи, като се иска да бъде отменено изцяло в частта, с която предявения иск от Х. С. П., срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с правно основание по чл.432 ал.1 КЗ, е отхвърлен за сумата от 30 000 лв., представляващи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от ПТП настъпило на 16.09.2022г., ведно със законната лихва от 28.09.2022г. до окончателното й изплащане, и да 1 бъде постановено друго решение, с което да бъде уважен предявения иск в обжалвания размер.

Твърди се, че правилно първоинстанционния съд е приел за безспорно: противоправно и виновно поведение на водача Г. А. З.; валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен за лек автомобил марка „Волво“, модел „В 70“, с рег.№ ******** с ответното дружество „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД; претърпени травматични увреждания на ищеца от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.09.2022г. са в пряка причинна връзка с процесното ПТП; неимуществените вреди причинени вследствие на процесното произшествие; плащане от страна на ответника в размер на 10 000лв. в изпълнение на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“; липсата на съпричиняване от страна на ищеца.

Изложени са съображения, че претендираните неимуществени вреди са доказани по основание, но в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД първоинстанционния съд е определил обезщетение в изключително занижен размер от 10 000 лв. Сочи, че при определяне на заместващото обезщетение следва да се вземат в предвид причинените травматични увреждания/ контузия на главата с разкъсно контузна рана с дължина 1,5 см на горния ляв клепач; счупване на носните кости и разкъсно контузна рана на по гърба на носа със счупени и разместени кости, а в левия максиларен и левия фронтален синус били разположени кръв еквивалентни колекции; контузия на двете коленни стави, лявото бедро и лявата китка/; причинените болки и страдания от травматичните увреждания; проведените болнични лечения и прегледи на 16.09.2022г. и на 06.10.2022г. – в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „СОФИЯМЕД“; на 07.12.2022г. - в Медицински институт на МВР; на 06.10.2023г. - в Медицински институт на МВР; на 10.10.2023г. - оперативно лечение под ендоскопски контрол; заключението на съдебномедицинската експертиза.

Съдът не е обвързал преценката си за размера на обезщетението за неимуществени вреди с всички релевантни за неговото прилагане обстоятелства, като не е отчел интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, не е обсъдил всички претърпени травматични увреждания, така и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално - икономическото развитие в страната, чиято проявна форма са лимитите на застрахователни обезщетения и обичайната съдебна практика;

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез юрисконсулт Р. И. е представило отговор, в който поддържа становището за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че решението е правилно, обосновано, постановено въз основа на събраните доказателства и е съобразено с разпоредбите на закона, конкретно с нормата на чл. 52 ЗЗД. Иска решението да бъде потвърдено, като правилно и обосновано, ведно с всички законови последици, като претендира сторените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за пред настоящата инстанция в размер на 200 лв.

С обжалваното решение съдът, след като е описал представените по делото 2 доказателства и установената от тях фактическа обстановка, е приел, че е сезиран от ищеца Х. С. П. с ЕГН **********, с иск по чл.432 КЗ - за осъждане на ответника - „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.09.2022г. в гр.София, причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.

Прието е, че в случая деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда и причинната връзка не са спорни по делото.

На 16.09.2022г. в гр.София, по ул.Димитър Пешев, е настъпило ПТП между ищеца управлявал мотоциклет марка БМВ, модел 900 РТ с рег.№********, и Г. А. З. , управляващ лек автомобил марка Волво, модел в 70 с рег.№ ********.

Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил марка Волво, който, за да се включи в движението по ул. Димитър Пешев в посока бул. Искърско шосе, при маневра ляв завой, в района на бл.№ 510, Г. З. не пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет, управляван от ищеца, и въпреки пътната маркировка - „Единична непрекъсната линия“ - М1, предприел маневра ляв завой, препречвайки двете пътни ленти с управлявания от него автомобил.

В резултат от процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания, причинили му неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване от ответника предвид сключен между него и управлявалия МПС виновен водач за настъпване на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Няма спор за плащане от ответника на ищеца на сумата от 10000лв. в изпълнение на сключения договор.

Като спорни по делото са определени: вида и характера на причинените травматични увреждани на ищеца, за което са приети писмени доказателства /медицинска документация/, две СМЕ и са събрани гласни доказателства, и размера на дължимото обезщетение за тях.

Съдът е кредитирал заключението на в.л. М. М., прието в с.з. от 15.10.2024г., като не е кредитирал заключението на повторната СМЕ, дадено от лекуващия лекар на ищеца. От заключението на СМЕ, прието в с.з. от 15.10.2024г., е прието за установено, че на ищеца са причинени: контузия на главата с разкьсно контузна рана с дължина 1,5 см. на горния ляв клепач; счупване на носните кости и разкьсно контузна рана по гърба на носа със счупени и разместени носни кости, а в левия максиларен и левия фронтален синуси били разположени кръв еквивалентни колекции; контузии на двете коленни стаи, лявото бедро и лявата китка, засягащи тъкани, с развитие на хематоми. посттравматични отоци, без данни за фрактури.

На 16.09.2022г. е извършена - оперативно-хирургична обработка на разкъсно контузната рана на клепача, а на 19.09.2022г. под обща венозна анестезия е извършена и мануално — инструментална репозиция на носните кости за постигане симетрия на носните кости и е поставена предна носна тампонада. Периодът на възстановяване е бил 30 дни, когато ищецът е търпял различни по интензитет болки в травмираните зони.

Показанията на св.В. З., кредитирани от съда, установяват негативни емоции, търпени от ищеца, свързани както с изпитваната физическа болка в резултат от травмите, 3 както и неудобства от битов характер, свързани с травматичните увреждания.

Предвид така установените обстоятелства, съобразявайки цитирана съдебна практика, изхождайки от критериите, посочени в чл.52 ЗЗД и съобразявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на увреждането - 38 години, срокът за възстановяване - около 30 дни, отражението на произшествието върху психоемоционалното състояние на ищеца, обществено икономическите условия към 2022 г./ МРЗ от 710 лева/, съдът е приел, че обезщетение в размер на 10 000 лв. е достатъчно да обезщети търпените от ищеца негативни емоции, съставляващи неимуществени вреди. Отчетено е също, че понастоящем ищецът е възстановен напълно /така заключението на СМЕ/, а наблюдаваните при него загуба на вкус и обоняние, както и полипи в назалната кухина не се дължат на получените травматични увреждания при ПТП. Доколкото дружеството ответник е определило и изплатило по застрахователната претенция на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., съдът е приел, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство са представени други доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Както е установил и първоинстанционния съд, представените по делото доказателства установяват наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия 4 състав на чл.432, ал.1

КЗ, вр. чл.45

ЗЗД.

В допълнение към изложените мотиви в обжалваното решение в тази насока следва да се съобрази, че с определението по чл.140 ГПК от 30.05.2024г. градският съд е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните: 1) настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие — ПТП по начина, посочен в ИМ ; 2) отговорността на водача за причиняване на процесното ПТП съобразно фактическия състав на чл.45 ЗЗД: деяние, вреда за ищците, противоправност и вина; 4/наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, със застрахователно покритие към датата на процесното ПТП, по силата на който ответното дружество се е задължило да застрахова гражданската отговорност за вреди на управлявалия участвалото в ПТП автомобил водач и по което ответникът е определил и изплатил на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лв.

При така установеното и с оглед посоченото в жалбата, съгласно чл.269, предл.последно ГПК, спорни между страните във въззивното производство са обстоятелствата относно: вида и характера на причинените травматични увреждания на ищеца от процесното пътнотранспортно произшествие /ПТП/ и размера на дължимото обезщетение за тях.