Решение № 2451 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2451 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110209812 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.

Т. И. срещу ЕФ № 8505279649 на АПИ, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. От страна на жалбоподателя (в това число посредством процесуален представител) се иска отмяна на фиша (и присъждане на разноски), като се излагат конкретни доводи за липса на административно нарушение и въобще за липса на основания за ангажиране на отговорността на жалбоподателя, за наличие на по-благоприятен закон (чл. 3, ал. 2 от ЗАНН), явяващ се основание да не се търси отговорност от въззивника, както и за несъобразяване на конкретни процедурни правила.

Въззиваемата страна АПИ намира жалбата за неоснователна и недоказана, като излага конкретни аргументи за процесуална и материална законосъобразност на ЕФ, претендирайки потвърждаване на фиша и присъждане на разноски. Делото се разглежда повторно от районния съд след обезсилване на решение на друг негов състав от касационната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, при съобразяване на задължителните указания, дадени от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна, в това число като материалният закон е приложен напълно правилно, доколкото е налице съответното управление на ППС по път, попадащ в обхвата на платената пътна мрежа, за чието ползване се дължи заплащане на винетна такса, без заплащане на такава такса (по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП). От приобщените към доказателствената съвкупност с определения на настоящия състав с правно основание чл.

283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (изключвайки съответното писмо от БИМ, което в крайна 1 сметка се явява ирелевантно за делото) и чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН материали и от приетите с нарочно определение също на настоящия състав като доказателства книжа се установява по несъмнен начин (в това число без да са налице каквито и да било противоречия в доказателствената съвкупност) описаната в ЕФ фактическа обстановка, с която страните са запознати и към която съдът препраща (забрана за каквото препращане липсва в релевантната нормативна уредба, като това не означава, че съдът не установява и не излага конкретна фактическа обстановка, а че просто не я повтаря /преписва/), респективно се установява издаването на три ЕФ за същото като вид нарушение, извършени със същото превозно средство, все през календарната 2021 г.

От съответните снимкови материали, ЕФ (процесния) и доклад от електронна система не остава никакво съмнение относно осъщественото заснемане и мястото на осъществяването му.

Никакво основание за съмнение не е налице и по отношение на достоверността на съдържанието на доклада от информационната система досежно собствеността на превозното средство, намерило (визираното съдържание) отражение и в процесния ЕФ.

Актуалната както понастоящем, така и към процесната дата 19.04.2022 г., нормативна уредба не съдържа изискване за предварително обозначаване с пътен знак или по друг начин на осъществяването контролна дейност, довело до констатиране на нарушението.

Тълкувателната съдебна практика на ВАС по въпроса за обозначаването на заснемането при осъществяване на пътен контрол е относима към друга нормативна уредба, действала в даден предходен период.

Касае се за просто заснемане, а не за дейност по измерване, попадаща в обхвата на ЗИ, респективно на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Изискване за липса на каквото и да било участие на контролен орган в установяването на нарушението не е налице в релевантната нормативна уредба; видно от съответната поставена запетая, разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, която гласи „за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“, свързва (разпоредбата) отсъствието на контролен орган и нарушител с издаването на фиша, а не със съответната контролна дейност; съгласно чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП „при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител…“, т. е. и тук се касае за издаването на фиша, а не за установяването на нарушението. Ирелевантно е в тази връзка това дали техническото средство, чрез което е заснето нарушението, е мобилно или стационарно, като все пак следва да бъде отбелязано, че от приобщена към доказателствената съвкупност справка от НТУ – АПИ се установява недвусмислено, че се касае за стационарно средство.

Въпросът за скоростта на движение на превозното средство е напълно ирелевантен за делото.

2

Щом пълният регистрационен номер на съответното превозно средство не е отразен в електронната винетка, то липсва валидна такава за съответното МПС (с това е свързана отговорността) и в тази връзка това е релевантното за основанието за търсене на административно-наказателна отговорност. Собственик и/или ползвателят на превозното средство е имал възможността да установят това обстоятелство, а именно липсата на валидна винетка (по издадената разписка или чрез проверка в Интернет, както – касателно последното - е общоизвестно), респективно е бил длъжен да го установи, имайки предвид уредбата по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и по чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Заплащане на таксата, визирана в чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е налице само тогава, когато е издадена валидна винетка за съответното ППС; отделен е въпросът дължимо ли е заплатена сумата за издаване на винетка без коректно отразяване на пълния рег. № на превозното средство и дали евентуално тази сума подлежи на връщане. Изводимо от уредбата по чл. 7 от ЗАНН, процесното административно нарушение може да бъде извършено и при форма на вина непредпазливост (т. е. не е необходимо непременно да бъде извършено умишлено), като изобщо за отговорността и ангажирането й в случая са установени специални правила в чл.

187а от ЗДвП (съобрази!).

Изрично следва да се посочи, че наличието на нетълкувателна съдебна практика в един или друг смисъл само по себе си се явява ирелевантно.

Случаят не съдържа такива особености спрямо обичайните хипотези на извършване на съответния вид нарушения, които да го квалифицират като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Ако се приеме противното във връзка с осъществяването на заплащане на винетна такса за ППС с рег. №, който е непълен, то това би означавало до голяма степен своеобразно саниране на възможността всяко едно ППС с рег. №, включващ отбелязаното в съответната иначе издадена винетка, да ползва съответната платена пътна мрежа посредством една единствена издадена винетка, което повече от очевидно няма как да бъде в съответствие с действителния смисъл на закона.

Новата редакция на чл. 179, ал. 3д от ЗДвП конкретно касателно хипотезата на извършени три нарушения в рамките на една календарна година при управлението на едно и също ППС не може да има за свой разумен (действителен) смисъл освобождаването от санкциониране завинаги на всяко последващо неправомерно управление на съответното превозно средство без заплатена винетна такса, а се отнася до новоизвършено през съответната календарна година движение от съответния вид, т. е. не е налице в тази връзка хипотеза по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Така при извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не открива каквито и да било основания за изменение или отмяна на обжалвания фиш (в това число като при всяко положение липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), поради което същият следва да бъде потвърден на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т.

5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, при който изход от делото правно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не е налице, а на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата 3 за заплащането на правната помощ, съобразявайки продължителността на съдебното производство, както и фактическата и правната сложност на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АПИ разноски по делото, а именно сумата от 110 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ № 8505279649 на АПИ.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на АПИ разноски по делото, а именно сумата от 110 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4