Решение № 510 от 18.06.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Благоевград, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102853 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Л. В. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б* ул. „А*, чрез адв. Н. Р. против „Е*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С* район В*ж.к. М*л. „Р*, представлявано от управителя Р****.

Ищцата заявява, че с изпълнителен лист (ИЛ) от 24.02.2017г., издаден по ч.гр.д.№ 386/2017г. по описа на РС-Благоевград била осъдена да заплати на "Ю* общата сума от 5 678,51 лв., включваща 4545,31 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 22.10.2012г.; 324,33 лв. - възнаградителна лихва; 217,47 лв. - мораторна лихва и 101,74 лв. държавна такса, и 489,66 лв. - адвокатско възнаграждение. Сочи, че гореописаните вземания произтичали от Договор за потребителски кредит № FL658945/22.10.2012г., по който имала качеството на кредитополучател. Навежда, че въз основа на издадения в полза на "Ю* ИЛ било образувано на 23.05.2017г. изп.д. № 108/2017г. по описа на ДСИ при РС-Благоевград.

Поддържа, че след образуване на изп.д. били извършвани действия с цел проучване на имущественото състояние на длъжника, както и че била изпратена покана за доброволно изпълнение. Смята, че последното изпълнително действие, което прекъсвало давността било молбата за опис на движими вещи от 15.10.2018г., като след тази дата не били извършвани други изпълнителни действия. Излага, че за събиране на сумите по ИЛ впоследствие е било образувано второ изпълнително производство, а именно изп. д. № 485/2024 г. по описа на ЧСИ В* Т*. Твърди, че били сключени последователно два договора за цесия на вземанията по ИЛ (съответно между "Ю* и „К*и между „К* и ответника „Е*), като взискател по изп.д. бил ответникът „Е* Счита, че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД.

Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана. В тази връзка сочи, че освен действието от 15.10.2018г. били извършвани и други действия, включително извънсъдебни споразумения за разсрочено плащане на задълженията, които също прекъсвали давността. Счита, че в тази връзка била и най-новата съдебна практика.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника общата сума от 5 678,51 лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист /ИЛ/ от 24.02.2017г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 386/2017 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на Юробанк България" АД, както следва: 4545,31 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 22.10.2012г.; 324,33 лв. - възнаградителна лихва; 217,47 лв. - мораторна лихва и 101,74лв. държавна такса и 489,66 лв. - адвокатско възнаграждение поради настъпила петгодишна погасителна давност.

От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй като ищцата има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а именно настъпила петгодишна погасителна давност).

Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищцата е била осъдена въз основа на несъдебно изпълнително основание да заплати сумите, предмет на издадения Изпълнителен лист от 24.02.2017г. по ч.гр.д. № 386/2017г. по описа на РС-Благоевград, 2/ наличието на образувани въз основа на процесния ИЛ изпълнителни производства; 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност, и 4/ да не са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Безспорни са по делото следните обстоятелства:

1/ Че на 24.02.2017г. по ч.гр.д.№ 386/2017г. по описа на РС-Благоевград бил издаден ИЛ в полза на "Ю* с който ищцата Л. В. Р. била осъдена да заплати на "Ю* общата сума от 5 678,51 лв., включваща 4545,31 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 22.10.2012г.; 324,33 лв. - възнаградителна лихва; 217,47 лв. - мораторна лихва и 101,74лв. държавна такса и 489,66 лв. - адвокатско възнаграждение;

2/ Гореописаните вземания произтичат от Договор за потребителски кредит № FL658945/22.10.2012г., по който ищцата има качеството на кредитополучател;

3/ Въз основа на издадения в полза на "Ю* ИЛ е образувано на 23.05.2017г. изп.д. № 108/2017г. по описа на ДСИ при РС-Благоевград;

4/ Че за събиране на сумите по ИЛ впоследствие на 31.07.2024г. е било образувано второ изпълнително производство, а именно изп. д. № 485/2024 г. по описа на ЧСИ В*** 5/ Че били сключени последователно два договора за цесия на вземанията по ИЛ (съответно между "Ю* и „К* и между „К* и ответника „Е*), като взискател по второ изп.д. № 485/2024 г. по описа на ЧСИ В*бил ответникът „Е*

Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие, което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.

2

Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се изяснява от материалите по горецитираните изпълнителни дела, копия от които са приети като писмени доказателства. Те не са оспорени от никоя от страните и от тяхното съдържание се констатира, че:

- Изпълнителният лист, посочени от ищцата, действително е бил издаден срещу нея и в полза на "Ю*, за процесните вземания. Изпълнителното основание, послужило за неговото издаване, е влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК.

- Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. № 108/2017г. по описа на ДСИ при РС-Благоевград) е започнало на 23.05.2017г., въз основа на молба, подадена от кредитора по него "Ю*(като взискател).

- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия (запор върху трудово възнаграждение, опис на движими вещи и на МПС, и на недвижими имоти).

- От страна на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на имущественото състояние на длъжника (чрез справки от БНБ за банкови сметки на длъжника, от НАП и от сектор ПП към ОД на МВР-Благоевград), и по връчване на покана за доброволно изпълнение.

- На 23.05.2017г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „В*, като в тази връзка изпратил на адреса на управление на това търговско дружество запорно съобщение от 25.05.2017г. Това запорно съобщение не е било връчено на третото задължено лице „В* като в тази връзка е била изготвена и докладна записка от 14.09.2017г. от полицейски служител от 01 РУ към ОД на МВР-Благоевград. С оглед невръчването на запорното съобщение се налага изводът, че запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника е бил неизпълнен.

- На 25.05.2017г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е била връчена на 29.10.2018г.

- На 08.06.2017г. е постъпило писмо от сектор ПП към ОД на МВР-Благоевград, с което уведомяват ДСИ, че към 01.06.2017г. няма регистрирани ППС на името на длъжника.

- На 04.10.2017г. взискателят поискал от ДСИ налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

- С оглед постъпилата молба ДСИ с постановление от 30.11.2017г. наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „П* като в тази връзка изпратил и запорно съобщение до това трето задължено лице. Горепосочената банка получила запорното съобщение на 05.12.2017г., като отговорила, че няма наличности по банковите сметки на длъжника към 05.12.2017г.

- На 15.10.2018г. взискателят депозирал молба до съдебния изпълнител, с която поискал да бъдел извършен опис, оценка и публична продан на притежаваните от длъжника движими вещи, намиращи се в дома.

- Въз основа на тази молба ДСИ с разпореждане от 16.10.2018г. насрочил за 29.11.2018г. от 11:00 часа опис на секвестируемо движимо имущество на длъжника в жилището му.

- Този опис не се е състоял, като същият с протокол от 29.11.2018г. е бил отложен поради изоставянето му от взискателя /отпочнато доброволно погасяване на задължението/.

- В периода от 16.11.2018г. до 15.08.2020г. длъжникът заплащал суми от по 70 лв. по изп.д.

№ 108/2017г. по описа на ДСИ при РС-Благоевград, като в тази връзка са приобщени и разписки за извършените плащания.

- На 27.03.2020г. взискателят "* прехвърлил с договор за цесия вземанията си по процесния ИЛ на „К*Впоследствие на 11.12.2020г. от своя страна „К* прехвърлил чрез договор за цесия на ответника „Е* вземанията по ИЛ.

- На 14.03.2024г. съдебният изпълнител с постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратил производството по изп.д. № 108/2017г. по описа на ДСИ при РСБлагоевград.

- На 14.05.2024 г. ответникът "Е* е депозирал молба пред съдебния изпълнител, с която 3 поискал да му бъде върнат оригиналът на процесния ИЛ.

- С известие от 20.05.2024 г. органът, ръководещ изпълнителната процедура, е върнал на взискателя оригинала на изпълнителния лист.

- Изпълнителни действия с практически ефект по първото изп.д. № 108/2017г. по описа на ДСИ при РС-Благоевград са били наложеният запор върху банковите сметки на длъжника от 30.11.2017г. и молбата на взискателя от 15.10.2018г. до съдебния изпълнител, с която поискал да бъдел извършен опис, оценка и публична продан на притежаваните от длъжника движими вещи, намиращи се в дома.

- На 31.07.2024 г., съобразно молба на дружеството ответник, е започнало второто изпълнително дело - изп.д. № 485/2024г. (при частния съдебен изпълнител Виолина Тозева), като е представено и изхождащо от него (като пълномощник на стария кредитор) писмено уведомление до ищцата за прехвърлянето на вземанията по изпълнителния лист.

- Тук ответникът е направил възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като поискал е събиране на данни за имуществото на длъжника.

- С разпореждане от 05.08.2024г. ЧСИ образувал изп.д. № 485/2024г., като разпоредил да се връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника.

Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби, приложими към конкретния казус, създават опора за следните правни изводи:

С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се спира. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/или да не действа/да не иска нови изпълнителни способи/.