Определение № 1419 от 29.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1419 гр. София, 29.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500440 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С молба вх.№ 12428/09.05.2025 г. по реда на чл.248 от ГПК Прокуратурата на Република България е поискала от съда да измени постановеното по делото решение № 426/08.04.2025 г.,, в частта за разноските като намали присъденото адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца поради прекомерност. Позовава се на решение на СЕС по дело C-438/22 г., постановено по преюдициално запитване, съгласно което нормите на ЗА, препращащи към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съответстват на правото на Европейския съюз, поради което не следва да се прилагат. Определеното възнаграждение не било съответно на фактическата и правна сложност на делото и обема извършена работа..

Ответникът по молбата Н. В. А., чрез процесуалния си представител адв.С.. я оспорва като поддържа, че възнаграждението е определено в съответствие с Наредбата за определяне на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Текстът разграничава две хипотези на промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, касаеща отговорността за разноски.

Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите. При втората хипотеза на чл.

248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото.

Процесният случай обхваща втората хипотеза на чл. 248 ГПК.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК урежда правомощие за съда да присъди на страната разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер при съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и действащите правни норми, уреждащи адвокатските възнаграждения и в случай, че насрещната страна е поискала 1 своевременно намаляване на възнаграждението.

По отношение приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание. Крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В процесният случай към момента на устните състезания размерът на адвокатското възнаграждение за процесуалния защитник на ищеца не е бил определен, тъй като ищецът е бил представляван по реда на чл.38 от ЗА. Съдът е определил възнаграждението с постановеното по делото решение, поради което приема, че молителят е направил своевременно възражение за размера на адвокатското възнаграждение с молбата по чл.248 от ГПК.

Съдът счита, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение е съответен на фактическата и правната сложност на делото и не е прекомерен. Същият е съответен на размерите на възнагражденията посочени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и нормата на чл.78, ал.5 от ГПК не задължават съда, а му предоставят възможност да намали заплатеното по делото възнаграждение.

Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА определя, че в случаите по ал. 1 – при оказване на безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати Настоящият състав отчита, че част от съдебната практика приема, че при определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна големият материалния интерес по отношение на защитата на ищеца и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че няма основание за промяна на определеното като дължимо от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение.

От друга страна становището на настоящия състав е, че посочените решения на СЕС коментират правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА от гледна точка на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, или от гледна точка на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения, както и на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Следователно решенията на СЕС защитават свободното договаряне, като ограничаването му се приема за недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Това обаче няма отношение към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за игнориране на уговореното адвокатско възнаграждение или – средство за незачитане на свободата на договаряне, в защита на която са постановени решенията на СЕС. Ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободната конкуренция, като слага лимит на правомощието на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. При липса на подобно ограничение, съдът би могъл изцяло да игнорира уговорено адвокатско възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, срещу което именно са насочени 2 решенията на СЕС. Лимитът на намаляване по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на договаряне, като слага граници на правото на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. Предвидения в закона лимит е съответен на основната идея на решенията на СЕС. По тази причина не съществува основание за допълнително намаляване под този лимит.

Предвид изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 12428/09.05.2025 г. по реда на чл.248 от ГПК Прокуратурата на Република България за изменение на постановеното по делото решение № 426/08.04.2025 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3