Определение № 149 от 07.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20255001000094 по описа за 2025 година

Настоящето дело е образувано по повод подадена от „М.Ц.“ ООД, ЕИК ***, гр. К. частна жалба против постановеното по т. дело № 139/2024 г. по описа на Старозагорския окръжен съд протоколно определение № 657 от 02.12.2024 г., с което производството по т.дело № 139/ 2024 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е спряно до приключване с влязло в сила решение на производството по т.дело № 595/ 2024 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

С определение, рег. №

101 от 12.03.2025 г. определението на първоинстанционния съд е било потвърдено.

Определението на ПАС е съобщено на жалбоподателя на 27.03.2025 г., а на насрещната страна „Т.Т.“ ООД, ЕИК **, гр. С.З. на 24.03.2025 г.

Последната в срок е подала молба вх. № 2813 от 01.04.2025 г. за допълване на определението в частта за разноските изразяващо се в присъждане на направените такива за адвокат във връзка с производството по обжалване.

Препис от молбата е изпратен на жалбоподателя, който в дадения му 1 седмичен срок е изразил становище за липса на доказателства за договаряне и плащане на претендираното възнаграждение и за прекомерност на същото.

1

ПАС намира молбата за неоснователна.

От съдържанието на чл. 78, ал.1 и 4 от ГПК следва извод, че присъждането на разноски е обусловено от спечелването или отхвърлянето на иска или прекратяване на образуваното във връзка със същия производство т.е. при постановяване на акт разрешаващ повдигнатия пред съда спор по същество или препятстващ постановяването на такъв.

В случая предмет на преценка е била законосъобразността на определение по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК. То не е от този тип, а се явява етап от производството във връзка с постановяването на такъв. Това сочи, че въпросът с дължимостта на разноските по повод на обжалването на определението по чл. 229 от ГПК, вкл. и прекомерността им подлежи на преценка едва при постановяване на решение по същество на спора или определение за прекратяването на същия.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Т.Т.“ ООД, ЕИК **, гр. С.З. молба вх. № 2813 от 01.04.2025 г. за допълване на постановеното по т. дело № 94/ 2025 т. по описа на ПАС определение, рег. № 101 от 12.03.2025 г. в частта за разноските изразяващо се в присъждане на направените такива от молителя .

Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2