Решение № 37 от 26.02.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Харманли, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г. при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.ОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г. Гражданско дело № 20255630101089 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на А. К. А., ЕГН **********,от гр. Свиленград, **** против „Фламинго 21“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в гр.Харманли, ул. ****, представлявано от управителя И. Д. Ф. с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.327 ТЗ.

Предявеният иск е допустим, тъй като са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като същевременно липсват процесуални пречки (отрицателни предпоставки).

Обстоятелства, на които ищеца основава претендираното право и предявените искове: Ищецът твърди, че е земеделски производител и стопанисвал земеделска земя в землището на село Сладун, община Свиленград,произвеждал земеделска продукция, включително слънчоглед.На 24.08.2024г. продал на ответника и същият закупи и приел 6.

480 тона слънчоглед на стойност 4 989,60 лв. Сделката била обективирана в писмен договор от 24.08.2024г. за покупко-продажба на земеделска продукция реколта 2024г.Договорът бил подписан от ищеца и ответника,била договорена продажна цена за 6, 480 тона слънчоглед в размер на 4 989, 60лв., платима до 31.08.2024г. по банков път, по посочена в договора банкова сметка. Издадена била фактура № 5 от 24.08.2024г., подписана от двете страни и получена от ответника. Ответникът приел продаденото количество слънчоглед, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 24.08.2024г.Въпреки настъпването на падежа на дължимото плащане и макар, че ответникът не отричал задължението си и след проведени многократни разговори, ответника не изпълнил задължението си по договор за продажба на слънчоглед.

Моли, да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ’’ФЛАМИНГО 21" ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление : гр. Харманли, ул. ****, представлявано от управителя И. Д. Ф. да заплати на А. К. А., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Свиленград, **** сумата от 4 989,60 лв., представляваща дължимо плащане за продадени през 2024г. 6,480 тона слънчоглед, ведно със законната лихва за забава върху 1 посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

В едномесечния срок по чл.131 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „Фламинго 21“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в гр.Харманли, ул.

****, представлявано от управителя И. Д. Ф..

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Г. В., преупълномощен от адв.Т. Коларова, с пълномощно по делото. Моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК.

Ответникът редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай в правната сфера на ищеца е възникнало правото да иска образуваното съдебно производство да приключи с постановяване на неприсъствено решение, тъй като в срока по чл.131 от ГПК, не е подаден отговор на искова молба, а в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е упражнил това свое право, като изрично в първото по делото заседание е заявил, че желае постановяването на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице предпоставките за това и исковете му са вероятно основателни.

Осъществяването на предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК не е достатъчно за постановяването на неприсъствено решение, а е необходимо те да съществуват кумулативно с тези по чл.239 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.

Постановяването на неприсъствено решение е обусловено от знанието на страните за последиците от тяхното процесуално поведение, тоест от липсата на такова, доколкото законът обвързва процесуалната пасивност и дезинтересираност от изхода на правния спор на страните с възможността за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от съдържанието на разпореждане № 2222 от 15.12.2025г. и определение № 87 от 03.02.2026г., постановени по гр. д. № 1089 по описа за 2025 г. на РС-Харманли съдът е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание. Връчването на разпореждането по чл.131 от ГПК, както и на определението е осъществено съответно на 17.12.2025г., на 04.02.2026г. на длъжностно лице на ответника „Фламинго 21“ ЕООД, ЕИК:**** по седалище и адрес на управление на фирмата в гр.Харманли, ул. ****

Ето защо съдът счита, че при стриктно спазване на предвидения в ГПК ред за връчване на съобщения и призовки ответникът следва да се счита за получил горепосочените съдебни книжа и уведомен за задължението си да се яви в съдебно заседание,както и за последиците от неявяването му.

По отношение на иска за главница е налице и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства. В исковата молба се твърди сключването на договор за покупко-продажба на земеделска продукция.

За основателността на предявения иск за реално изпълнение е необходимо 2 ищецът да докаже, че наличието на твърдяното облигационно правоотношение, изпълнението на задълженията си по сключения договор за покупко-продажба на земеделска продукция реколта 2024г. от 24.08.2024г., изискуемостта и размера на претендираното вземане за главница.

Съгласно чл.293 ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Доколкото в настоящия случай ищецът е търговец, то и сключеният между страните договор следва да се квалифицира като търговска сделка. Същевременно в разпоредбите на ТЗ липса изрична норма, предвиждаща форма за действителност на търговската продажба - следователно договорите за търговска продажба са неформални.

От представения по делото договор за покупко-продажба на Земеделска продукция реколта 2024г. от 24.08.2024г., може да се направи извод за съществуването на продажбено правоотношение между страните.

Облигационното правоотношение се установява и от представените и приети по делото заверени копия на Договор за покупко-продажба на земеделска продукция реколта 2024 г. от 24.08.2024 г.; Приемо-предавателен протокол от 24.08.2024г.; Фактура №5 от 24.08.2024г.;

Непротиворечиво е разрешаван въпросът за установяването на продажбено правоотношение и неговото съдържание чрез представянето на фактури, имащи съдържанието предвидено в чл.7 от Закона за счетоводството. "Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й" - в този смисъл решение №20 от 25.03.2013г. по т. д. № 206 по описа за 2012 г. на ВКС, I т. о., решение №62 от 25.06.2009г. по т. д. № 546 по описа за 2008 г. на ВКС, II т. о., решение №46 от 27.03.2009г. по т. д. № 454 по описа за 2008 г. на ВКС, II т. о., решение №71 от 22.06.2009г. по т. д. № 11 по описа за 2009 г. на ВКС, I т. о. и други.

Освен неформален, съгласно чл.318 ал.1 от ТЗ договорът за търговска продажба е и консенсуален, тоест сключването му е предпоставено единствено от постигането на съгласие между страните относно съществените елементи от съдържанието на сделката. От това следва, че предаването на вещите и заплащането на цената им не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а имат значение за изпълнението на произтичащите от договора задължения - ако не е уговорено друго, заплащането на цената е поставено в зависимост от предаването. В конкретният случай плащането на цената е уговорено в чл.4 от договора, а именно на 31.08.2024г.

Следователно за вероятната основателност на предявения иск за реално изпълнение е необходимо да може да се направи извод за изпълнение на задължението на ищеца за предаване на стоките.

Съгласно раздел I, чл. 1 от договора ищецът се е задължил да предаде на ответника като купувач собствеността върху 6,480 тона слънчоглед с единична цена 770.00 за тон. Подписан е двустранен Приемо- предавателен протокол от 24.08.2024г. за предаване на уговореното количество слънчоглед от ищеца на ответника предмет на договора за продажба, поради което същия е получен от ответника.

Следователно от посочените писмени доказателства представени с исковата молба може да се направи извод, че изложените обстоятелства в искова молба са правдиви, съответно предявеният иск за реално изпълнение на главницата по договора за покупкопродажба на земеделска продукция реколта 2024 г. е вероятно основателен.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за 3 постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен иска с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. 79, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.239 ал.2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви по смисъла на чл.236 ал.2 от ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.Дължима е законната лихва от подаване на исковата молба на 05.12.2025г. до окончателното й изплащане на главницата.

Относно разноските по делото:

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от иска.Съдът счита, че ответника е дал повод за завеждане на делото, като не е платил в срок дължимата главница на ищеца.Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. дело № 6 по описа за 2012 г. на ВКС, ОСГТК се присъждат разноски, за които е доказано, че са обективно сторени.Ищецът е направил разноски в размер на 125.02 евро за държавна такса и доколкото иска се уважава изцяло на ищеца следва да бъде заплатена цялата внесена държавна такса за разглеждането му, както и разноските по договор за правна защита и съдействие в размер на 357.90 евро заплатено възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА "Фламинго 21“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в гр.Харманли, ул. ****, представлявано от управителя И. Д. Ф., да заплати на А. К. А., ЕГН **********,от гр. Свиленград, ****, на основание чл.327 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, сумата от 4 989,60 лв., представляваща дължимо плащане за продадени през 2024г.

6,480 тона слънчоглед, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /05.12.2025г./ и до окончателното плащане.

ОСЪЖДА "Фламинго 21“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в гр.Харманли, ул. ****, представлявано от управителя И. Д. Ф. на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на А. К. А., ЕГН **********,от гр. Свиленград, **** сумата в размер на 125.02 евро - разноски по делото за държавна такса и сумата в размер на 357.90 евро разноските за адвокатско възнаграждение.

Решение не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Харманли, 26.02.2026 г.