Определение № 1750 от 09.02.2023, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1750 гр. Варна, 09.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Й.ова като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело № 20223110106171 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Депозирана е молба с вх. № 1817/10.01.2023 г. от ищеца С. К. М., чрез адв. Й. А., с искане постановеното по делото решение № 3880/08.12.2022 г. да бъде изменено в частта за разноските, като на страната бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в неговата цялост, предвид извършеното редуциране на същото. Намира, че размера на възнаграждението не е прекомерен, а в минимален такъв, поради което и не е следвало направеното от ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде уважавано.

В предоставения на ответната страна едноседмичен срок, същата е депозирала отговор, в който е застъпено становище за неоснователност на така депозираната молба. Изложено е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, обуславящи дължимостта на възнаграждение за процесуалния представител на ищеца над минималния такъв.

Съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за процесуално допустима. Същата е депозирана в срока за това, от страна, притежаваща нужната процесуална легитиминация, при представен списък по чл. 80 ГПК, съобразно разясненията, дадени в т. 9 от ТР № 6/2013г., постановено по т.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, предпоставящи допустимостта на искането.

Разгледана по същество, същата се явява и основателна по следните съображения:

С решение № 3880/08.12.2022 г. съдът е уважил претенцията на ищеца, като е осъдил ответното дружество да заплати сумата от 2 010,91 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от застрахователно събитие. Предвид изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца са присъдени и сторените от същия разноски в производството. Съобразно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, същото е редуцирано от претендираните 600 лв. до 500 лв. /с ДДС/.

При определяне минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение приложение следва да намери Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в последната й редакция от 2022 г., влязла в сила на 08.11.2022 г. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, подписан на 14.11.2022 г., в който е посочено, че уговореното и заплатено в брой възнаграждение е в размер на 600 лв.

Предвид цената на иска, приложимата разпоредба за определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение се явява чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, като същото е в размер на 501,09 лв. Доколкото по делото са представени доказателства, че адв. А. е регистриран по ЗДДС, то към така определената сума, представляваща минимално дължимата за осъщественото представителство, следва да бъде прибавено и ДДС от 20 %, като по този начин общо дължимото възнаграждение е в размер на 601,61 лв. Предвид факта, че е претендирано такова от 600 лв., тоест под минимума, искането на ищеца за присъждане на сторените от същия разноски е следва да бъде уважено в цялост.

1

Така мотивиран, съдът намира, че постановеното по делото решение следва да бъде изменено, като в полза на ищцовата страна бъде присъдена изцяло претендираната сума за сторени разноски в производството от 1 280,44 лв., поради което ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 3880/08.12.2022 г., постановено по гр.д. № 6171/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗАД „* със седалище и адрес на управление: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на С. К. М., ЕГН **********, адрес: гр.*сумата от още 100 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2