Решение № 310 от 06.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Бургас, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600989 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по депозирана въззивна жалба от адв.К. Кръстевия от АК-Бургас, защитник на подсъдимия М. Х. С., ЕГН **********, срещу присъда № 19/27.05.2024 г., постановена по НОХД № 222/2024г. по описа на Районен съд - Несебър.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият бил признат за виновен в това, че около 12:40 часа на 19.07.2023 г., в к.к. Слънчев бряг запад, кв. Чайка, до хотел „Мида“, с посока на движение към спирка „Палма“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел"/„Ореl/, модел „Корса“ /„Corsa“/ с peг. № ********, след употреба на наркотични вещества, а именно кокаин, установено по надлежния ред - чрез извършена съдебна химико-токсикологична експертиза № И-1466/12.02.2024 г. по описа на ВМА – София – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия и наказания „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца и „глоба“ в размер на 500 лв., както и на основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК наказание „Лишаване от право да 1 управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Районен съд-Несебър се произнесъл и по веществените доказателства и осъдил подсъдимият да заплати разноски, направени в хода на досъдебното производство.

Впоследствие по реда на чл.414, ал.1 НПК и сл. първоинстанционният съд се произнесъл с определение, с което е допуснал тълкуване на все още невлязлата присъда (атакувана понастоящем), като е посочил, че на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното на С. наказание „лишаване от свобода“ в размер от 8 /осем/ месеца се отлагало за изпитателен срок от 3 /три/ години.

С жалбата се изтъкват съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в частта й, с която на подсъдимия на основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от дванадесет месеца. Сочи се, че така наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца при съобразяване на смекчаващите обстоятелства. Навежда довод, че незаконосъобразно не е приспаднат периодът от време от 19.07.2023 г. до 27.05.2024 г., т.е от издаване на Заповед № 23-0304-000198 до постановяване на присъдата. С оглед на това се моли за изменение на атакувания съдебен акт, като се приспадне времето от 19.07.2023 г. до 27.05.2024 г. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

В закрито заседание на 19.07.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира въззивната жалба за неоснователна, а присъдата на Районен съд – Несебър за правилна, законосъобразна и обоснована, като сочи, че същата била съобразена с наличните доказателства по отношение на извършеното деяние, така и по размера на наложените наказания, които били вярно отсъдени. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият С. се 2 явява лично без своя защитник, който е редовно уведомен, като сочи, че е изгубил шофьорската си книжка и отново моли за приспадане на периода от време от издаване на ЗПАМ до постановяване на присъдата.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият С. е направил недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Съдът правилно е преценил, че признанието на подсъдимия е подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства и е постановил определение по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е обявил, че ще ползва това самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК в мотивите на атакуваната присъда съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивният съд прие от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. Х. С. е роден на ************** Той е ********** и с постоянен и настоящ адрес: ************** ЕГН **********. Той притежава валидно до 27.06.2027 г. свидетелство за управление на МПС, като видно от справката за нарушител/водач се установява, че до датата на процесното деяние е бил санкциониран по административен ред множество пъти, както с наказателни постановление, така и чрез издаване на фишове, като има съставени и няколко заповеди, с които през годините са му били налагани принудителни административни мерки.

3

На 19.07.2023г., около 12:40 часа, в к.к. Слънчев бряг - запад, кв.

Чайка, до хотел „Мида“, с посока на движение към спирка „Палма“, подсъдимият управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел"/„Ореl/, модел „Корса“ /„Corsa“/ с peг. № ********* По същото време свидетелите О. И. и Ст.П. изпълнявали служебните си задълженията си (като младши автоконтрольори в РУ Несебър) и били позиционирани до хотел „Мида“. Св. И. спрял за проверка подсъдимия, докато същият управлявал посочения автомобил. Била установена неговата самоличност, но пред полицейските служители С. не представил свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него. По време на проверката водачът бил притеснен, като на въпрос дали е вземал наркотични вещества в последните 48 часа отговорил, че е взимал балон с хелий. При тези данни полицейските служители пристъпили към проверка за употреба на наркотични вещества и подсъдимият бил поканен в сградата на РУ Несебър. Там му била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с „Drager Drug Test 5000” с фабричен номер ARJJ-0041, тестова касета c фабричен REF № 8323634, LOT № ARRD- 0981, тест № 216. Тестът отчел положителен резултат за употреба на наркотично вещество „кокаин“. По отношение на С. бил издаден талон за медицинско изследване № 103126 от 19.07.2023г. В изпълнение на предписанието в този талон, подсъдимият бил откаран във ФСМП Бургас, където дал кръв и урина за химичен анализ. От св. П. били съставени 2 бр.

АУАН - за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и за това, че водачът не носел свидетелство за управление на МПС.

На 19.07.2023г. била издадена и Заповед № 23-0304-000198 по чл.

171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на подсъдимия – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта не му била връчена и СУМПС не бил отнето, като в системата на МВР по справка за нарушител водач (на л. 56 от ДП) заповедта била регистрирана с дата 19.07.2023г. и отбелязване „да се зачита от датата на отнемане на СУМПС“. С. не представил на органите на полицията СУПМС, доколкото не притежавал такова поради изгубването му.

Междувременно за случая било образувано досъдебно производство, в хода на което била назначена и изготвена съдебно-токсикологична експертиза рег. № И-1466 от 12.02.2024г. по описа на ВМА гр. София (на л. 25 4

– л. 28 от ДП), вещите лица по която (след анализ на предоставените проби на М. Х. С.) достигнали до заключение, че е доказана употреба на наркотично вещество кокаин от изследването лице.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РС[1]Несебър, прие за безспорно установена на база на направеното от подсъдимия М.С. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание, подкрепено изцяло от гласните и писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно : Гласните доказателствени средства – показанията на св. Ст.П. (л. 15-16 от ДП), св.

О.И. (л. 17-18 от ДП); Писмените доказателства: справка за съдимост, характеристична справка, справка за нарушител – водач (л. 44-57 от ДП) , 2 бр. АУАН, талон за медицинско изследване (л. 68 от ДП), протокол за медицинско изследване (л. 70 от ДП), Заповед № 23-0304-000198 от 19.07.2023г.; протокол за сервизна проверка (л. 76 от ДП); заповед 8121з1186/13.09.2017 г. (л. 75 от ДП), протокол и Серификат (л. 77-78 от ДП), от заключението на вещите лица по извършената химико-токсикологичната експертиза (л. 25-28 от ДП), както и от веществените доказателства: тест касета от техническо средство.

Съвсем правилно РС-Несебър е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което правилно е приел за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд не е осъществил подробен анализ на доказателствата, но доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е бил и безпредметен, поради което и въззивният съд не намира за необходимо да се спира по-подробно на фактите, а следва да съсредоточи правораздавателната си дейност върху направените възражения

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно РСНесебър е приложил материалните разпоредби на НК, като е приел, че подсъдимият е извършила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.

5

Както правилно е посочено в мотивите на проверявания първоинстанционния акт - изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС, като действията на подсъдимият по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството, безспорно представлява „управление” на МПС по смисъла на закона и задължителните указания, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г.

Отново правилно РС-Несебър е достигнал до извод, че лекият автомобил, който подсъдимият е управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП, както и че е налице и последният признак от обективна страна – управлението да е осъществено след употреба на наркотично вещество. В тази връзка закономерно районният съд се е позовал на заключението на химико-токсикологичната експертиза, от което безспорно се установява, че С. преди да поеме управлението на автомобила е употребил високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, вр.

Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно „кокаин“.

Не търпи критика и изводът на първата инстанция, че от субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Както правилно е изяснено - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е употребила наркотичното вещество, както и че с действията си привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това - от волева страна подсъдимата е искал да управлява МПС и то след като е употребила наркотично вещество.