Решение № 142 от 16.07.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Сливен, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Никола Г. Маринов при участието на секретаря Пенка Сп. И.а в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600296 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда рег.№ 41/05.03.2025г. по НОХД № 1119/2024г. С. районен съд признал подсъдимия Т. Д. К. за виновен в това, на 28.04.2024г., в град Сливен, причинил тежка телесна повреда на П. М. И., изразяваща се във вътремозъчен кръвоизлив в лява голямомозъчна хемисфера, с размери 31/48/27мм, изразен оток на околната мозъчна тъкан, компресия и дислокация на лявото странично мозъчно стомахче, манифестирани с изразена застрашаваща живота клинична симптоматика, довела до „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“ - престъпление по чл.128 ал.2, вр. ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание Лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от четири години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР Сливен сумата 823.01 лева, представляваща направени разноски по досъдебното производство и в полза на съдебната власт по сметка на СлРС – 1356.40 лева, направени разноски в съдебното производство.

1

Присъда е обжалвана от адв.С. Ч. от АК Стара Загора, защитник на подс.Т. Д. К., с оплаквания за нарушение на материалния закон. Счита се, че с оглед събраните доказателства по делото, следва да се приеме, че деянието на подсъдимия осъществява признаците на състава на чл.132 от НК или чл.133 от НК. Поради това, защитата смята, че е следвало подс.К. да бъде оправдан по първоначалното обвинение и да бъде признат за виновен за деянието, което е извършил и безспорно е установено от доказателствата по делото. Иска се да се измени обжалваната присъда, като се признае подс.К. за невиновен и да се оправдае по повдигнатото му обвинение, и да се признае за виновен за деянието, което реално е извършил и му се наложи съответно наказание.

Алтернативно се иска, да се отмени присъдата при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и да се върне делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП Сливен изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна. Намира, че не е налице нарушение на материалния закон. Счита, че от събраните доказателствени материали се установява , че деянието е правилно квалифицирано. Заявява, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Пледира за потвърждаване на обжалваната присъда, като правилна.

Частният обвинител П. М. И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. За него се явява повереникът му – адв.Георгиева от АК Сливен.

Повереникът счита, че във въззивната жалба е направено неоснователно искане за преквалификация на престъпните деяния по чл.132 и чл.133 от НК.

Анализирайки доказателствената съвкупност по делото, счита, че е верен изводът в първоинстанционното решение, съгласно който деецът е извършил деянието при условията на евентуален умисъл. Пледира да се постанови съдебно решение, с което да се потвърди присъдата на РС Сливен, като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подс.Т. Д. К. – адв.Ч., счита, че мотивите на първоинстанционния съд не са съобразени с доказателствата по делото с оглед правилното прилагане на материалния закон. Смята съображенията, изложени в мотивите на районния съд, за неправилни и несъобразени със смисъла на закона и съдебната практика. Посочва, че деянието по чл.132 от НК представлява престъпление тогава, когато то е извършено в състояние на 2 силно раздразнение или друго противозаконно действие, като първата инстанция не е коментирала другото основание за преквалификация на деянието - противозаконно действие, което е довело или би могло да доведе до тежки последици. Поради това намира, че при един по-прецизен анализ от съда би могло да се достигне до извод, че извършеното деяние от подсъдимия, ако не представлява престъпление по чл.133 от НК, то представлява деяние по смисъла на чл.132 от НК. Счита, че реално извършеното от подсъдимия е деяние, представляващо престъпление по смисъла на чл.133 от НК, тъй като ударът, който той е нанесъл в лицето на пострадалия не е бил с такъв интензитет и сила, че да причини въпросното увреждане, което е предмет на делото, като умисълът на подъсдимият е бил за нанасяне на този лек удар и не могат да се предвидят последиците, че когато удариш някой, той ще падне и ще се удари. Пледира за изменение на присъдата, като се приеме че е налице осъществен престъпен състав по чл.132 от НК или по чл.133 от НК и да се наложи наказание, което да съответства на специалната и генералната превенция, включително и да се приеме наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и противоправното деяние на самия пострадал и поведението му, довело до крайния резултат. Алтернативно се иска присъдата да се отмени и дело да се върне за ново разглеждане, поради наличие на допуснато процесуално нарушение.

В личната си защита подсъдимият Т. Д. К. е поддържа изложеното от защитника му, като добавя, че съжалява и ако не е бил предизвикан, нямало да направи това. В последната си дума иска от съда да му отпадне наказанието.

Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на подсъдимия, който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.

С. окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извод, че въззивната жалба е неоснователна.

С. районен съд обстойно е изследвал относимите към спора 3 обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщения към делото по надлежния процесуален ред доказателствена съвкупност, както и събраната в хода на проведеното съдебно следствие, извършил е обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на присъдата.

Всичко това първата инстанция е направила, съблюдавайки стриктно правилата на наказателния процес.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, съдържащи се в жалбата и изложени в съдебните прения, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаните деяния, тяхната правна характеристика и техния извършител.

Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият Т. Д. К. е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан.

На 27.04.2024г., вечерта, подсъдимият и неговият приятел свид.С. Т. М. посетили дискотека ,,Феникс“, намираща се в гр.Сливен. На 28.04.2024г., след полунощ, в клуба се намирал и постр.П. М.

И.. Около 05.30 часа подс.Т. К. и свид.Станислав М. излезли пред дискотеката с намерението да си тръгват, по отпред видели свид.Мартин Димчев Б. и се заговорили. В двора на дискотеката по същото време се намирали и свид.Живко Стефанов Стефанов и свид.С.С.Т., които също си говорили.

Докато подс.Т. К. и свидетелите Б. и М. разговаряли от дискотеката излязъл постр.П. М. И.. Тъй като свид.Б. удрял боксова круша, пострадалият попитал подсъдимия дали иска да го изсипе като боксовата круша. Тогава подсъдимият си свалил якето и очилата и ги подал на свид.Станислав М., като подал и чантичката си. Усещайки, че най-вероятно подсъдимият ще удари постр.П. И., свид.Станислав М. посегнал със свободната си дясна ръка, свита в юмрук и успял да нанесе удар по лявата част на лицето на свид.П. И.. Последният 4 загубил равновесие и се заклатил, но не паднал на земята. От устата му потекла кръв. Пострадалият П. И. продължил да стои в близост до групичката.

Тогава подс.Т. К. приближил до него и говорейки му го хванал през кръста и го повел към изхода на двора. Пострадалият обаче се отдръпнал и се насочил обратно към дискотеката, като напсувал на майка подсъдимия. Ядосан от това подс.Т. К. му нанесъл десен юмручен удар в областта на главата.

От удара постр.П. И. паднал от собствен ръст на земята по гръб. След падането не могъл да помръдне. Свидетелят Станислав М. се опитал да го вдигне, но това било невъзможно. В същото време подс.Т. К. си облякъл якето и тръгнал към изхода. Информиран, останалият в заведението персонал излязъл навън. Между тях бил свид.А. Т.ов Т. Той проверил дали свид.П. И. не си е глътнал езика, като бръкнал в устата му. След това го обърнал на една страна, за да може да диша по-леко. Полели го с вода, за да може да дойде в съзнание, но пострадалият не реагирал. Опитал се да се завие с якето си, с което бил облечен и понеже прехъркал, свид.А.Т.еднага наредил да се обадят за оказване на медицинска помощ. Свидетелят В. С.ов Георгиев сигнализирал на ЕЕН 112 в 05.38 часа на 28.04.2024г. Пристиганал екипа на Бърза помощ, който откарал свид.П. И. в ЦСМП Сливен.

На място бил изпратен и полицейски екип - свид.М. Г.П.. Полицейските служители пристигнали на място преди идването на медицинския екип.

Пострадалият се намирал на земята като правил опити да се завие с облеченото си яке. Около него се намирали само хора от персонала на заведението.

Около 06.20 часа на 28.04.2024г. свид.Иван М. И. бил уведомен за настъпил с брат му инцидент. Веднага отишъл в ЦСМП и установил, че той е поставен на системи. Не бил комуникативен и не можел да си движи десните ръка и крак. Свидетелят Иван И. уведомил дежурния лекар, а малко по-късно и д-р Ивелин Петков, който срещнал. Последният веднага назначил ядрено магнитен резонанс и се установил кръвоизлив на мозъка, което наложило хирургична намеса.

С протокол за доброволно предаване от 28.04.2024г. е предаден 1 бр. CD, съдържащ записи от външна камера на дискотека „Фениск“ гр.Сливен.

Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза, в резултат на високоенергийна травма в областта на главата пострадалият е получил 5 вътрешномозъчен кръвоизлив лява голямомозъчна хемисфера, с размери 31/48/27 мм., изразен оток на околната мозъчна тъкан, компресия и дислокация на лявото странично мозъчно стомахче, манифестирани с изразена застрашаваща живота клинична симптоматика (церебрална кома, афазия, дясностранна централна хемипареза до плегия), наложила извършването по спешност на високоспециализирана неврохирургична интервенция, като по този начин това увреждане е осъществило медикобиологичния характер на „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“.

Установено е от заключението на СМЕ, че централната дясностранна хемипареза до степен на невъзможност за самостоятелна походка, сама по себе си осъществила медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване на движенията на десните горен и долен крайници“.

Видно от заключението малкият субдурален хематом (кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка) в лявата слепоочно-теменна, който сам по себе си не е проявен клинично с компресионна мозъчна симптоматика осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“ на П. М. И..

Установено е от заключението, че сензомоторната афазия с преобладаване на моторната компонента от централен произход в съвкупност с централната парализа на VIII и XII черепно-мозъчни нерви осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване на речта“.