Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 31.01.2020, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 859/2019
Вид
Решение № 92
Подписан
31.01.2020
Състав
РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1,т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.201 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.143 · Кодекс на труда
  • чл.144 · Кодекс на труда
  • чл.149 · Кодекс на труда
  • чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е

№ / 31.01.2020г. гр.Плевен 31.01.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ при секретаря Д. Г. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията

РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №859 по описа за 2019г.на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд ,ІІ-ри гр.с.№1681 от 16.09. 2019г.,постановено по гр.д.№2830/2019г. по описа на същия съд на основание чл.178, ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1 ЗМВР Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“в МВР София е осъдена да заплати на Г.С.С. ,ЕГН ********** сумата 1658,25 лв.,главница представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд ,вследствие преобразуването на нощен към дневен труд за периода 07.05.2016 г.до 02.01. 2019 г.,съгласно възникнало между страните служебно правоотношение ,ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на завеждане на ИМ-07.05.2019г.до окончателното изплащане на сумата,като за периода от 02.01. 2019г.до 06.05.2019г.искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл.78, ал.1 ГПК Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“в МВР София е осъдена да заплати на Г.С.С. направените разноски по делото в размер на 550 лв.

На основание чл.78,ал.6 ГПК Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“в МВР София е осъдена да заплати по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса върху уважената претенция в размер на 66,32лв. и разноски за ВЛ в размер на 80лв.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР,представлявана от главен комисар Н. Н.-директор чрез старши юрисконсулт С. Н.,като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се,че ПРС неправилно е приел,че за процесния период действа правилото на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г.за превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 0,143 ,че тази наредба е била в сила от 19.08. 2014г. и нейното действие е прекратено с приемането на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.,впоследствие отменена с решение на ВАС . Посочено е,че цитираната наредба от 2014г.е имала действие за 4 дни от исковия период. Въззивникът твърди, че решението на Районния съд е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. В чл.199 и чл.200 от ЗМВР е регламентирана основна заплата: в чл.201 – допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл.202 ал.1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на пет вида възнаграждения.Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обн. ДВ бр.93/2009 г. е добавена ал.5, според която допълнителните възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерски съвет. В ДВ бр.88/2010 г. в ал.1 е въведена т.5 – възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал.5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР от 2014 г. уредбата е реорганизирана, като старите чл.201 и чл.202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл.178, обособен е нов чл.179, чиято ал.1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал.2 и ал.3 имат общо значение, като ал.3 възпроизвежда последната редакция на ал.5 на стария чл.202. Редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Неправилен е изводът на съда, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба. Не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца,чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.

Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.Твърди се,че ПРС е приел като доказателство съдебно-счетоводна експертиза с манипулативен резултат и така с постановеното решение е присъдил на ищеца в повече, отколкото е исковата му претенция, като не е отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него вече е заплатен като извънреден труд.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС като неправилно.Претендират се и направените разноски-юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.В съдебното заседание на 08.01.2020г. не се е явил представител на ГД „ПБЗН“-МВР,като на 09.01.2020г.,след датата на съд.заседание в ПОС е постъпила молба от старши юрисконсулт Н. ,с която алтернативно е взето становище,че ако не се възприемат изложените доводи за недължимост на претендираните суми от ищеца,исковата претенция следва да бъде отхвърлена частично за периода от 01.01.2018 г.- 30.06.2018 г.,за който период извънредният труд следва да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.В случай,че адв.възнаграждение на другата страна е прекомерно,е направено възражение за намаляването му по чл.78 ал.5 ГПК.

Въззиваемият Г.С.С. ,чрез своя пълномощник адвокат Д. П. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който се излагат доводи, че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В тази насока са изложени подробни съображения.Въззиваемият моли съда да постанови решение ,с което на осн.чл.271 ГПК да бъде потвърдено решението на ПРС като правилно и законосъобразно.Подробни доводи в тази насока са изложени и в депозираната от пълномощника адвокат Д. П. писмена защита.

Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Безспорно между страните е,че за процесния период 07.05.2016г.-06.05.

2019г. ищецът Г.С.С. до 23.01.2017г. е заемал длъжността „Инспектор ІV степен „в група ОЦ на сектор“ПГ и СД“ към РДПБЗН Плевен към ГДПБЗН София,като от 23.01.2017г.временно е преназначен на ръководна длъжност началник на група ОЦ в сектор ПГ и СД към РДПБЗН Плевен към ГДПБЗН София ,а от 02.01.2019г.е преназначен на ръководна длъжност началник на група ОЦ в сектор ПГ и СД към РДПБЗН .Няма спор,че между страните е възникнало служебно правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на смени , като е полагал труд и през нощта за времето от 22.00.до 06.00ч.,а работното време е изчислявано сумарно , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.

В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд при 24 часови дежурства, както следва: за 2016 г. 288 часа нощен труд,за 2017г.-432 часа нощен труд,за 2018г.-480 часа нощен труд.За 2019г., съответно за периода от 02.01.2019г.до 06.05.2019г.,който е част от процесния период е безспорно,че ищецът не е полагал нощен труд.В тази част решението на ПРС,с което искът е отхвърлен за този период не е обжалвано и е влязло в сила.От общо положените 1200 часа нощен труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, които възлизат на

1372 часа, съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води до разлика от 172 часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 1204лв.за периода 07.05.2016г.-06.05.2019г., ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.

В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице Теодора Илиева,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица.Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня. Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Съгласно експертизата за процесния период ищецът е положил общо 1

225 часа нощен труд,който не е преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.Установено е от ВЛ,че този нощен труд е заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 400,175 часа,като разликата от 175,175 часа представлява извънреден труд.ВЛ е определило, че този извънреден труд при средна ставка 9.71 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец се равнява на възнаграждение в общ размер на 1700,95лв., изчислено с увеличение 50% за извънреден труд.