Решение № 822 от 22.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. Пловдив, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300500417 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на “Агенция за събиране на вземания”

ЕАД,ЕИК-***** против решение № 4875/30.11.23г., постановено по гр.д.№ 13918/2022г. по описа на РС-Пловдив,с което са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против П. А. Т. ,ЕГН-********** обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422 о т ГПК,вр.чл.79 о т ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 о т ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер на 5011,27лв.– главница по договор за паричен заем № ***г.,сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1/12.12.2019год.към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 19.08.2019г. ; сумата в размер на 1822,55лв. – договорна лихва за периода 20.12.2018г. – 20.03.2021г.; сумата в размер на 1712,07лв. – обезщетение за забава за периода 21.12.2018г. – 05.08.2022г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 о т ГПК – 05.08.2022г.до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 5698 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.08.2022г.по ч.гр.д. № 11479/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.Иска се отмяната му и уважаване на исковите претенции.Претендират се разноски.

Въззиваемият П. А. Т. ,ЕГН-********** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение по съображения,изложени в съдебно заседание.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на 1 жалба и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Според нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК във връзка с чл.240,ал.1 и ал.2 и чл.86,ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните,че ответникът П. А. Т. ,ЕГН-*****, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания ЕАД,ЕИК-*****,сумата в размер на 5011,27лв.– главница по договор за паричен заем № ***г.,сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1/12.12.2019год.към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 19.08.2019г. ; сумата в размер на 1822,55лв. – договорна лихва за периода 20.12.2018г. – 20.03.2021г.; сумата в размер на 1712,07лв. – обезщетение за забава за периода 21.12.2018г. – 05.08.2022г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 о т ГПК – 05.08.2022г.до окончателното изплащане на сумата,за които суми е издадена Заповед № 5698 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2022г.по ч.гр.д. № 11479/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.

С решението си въз основа на събраните писмени доказателства и доводите на страните районният съд е приел за установено, че по силата на договор за паричен заем № ***г.„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставило на П. А. Т. ,ЕГН-**********, кредит за потребителски цели в размер на 8000лв.,при еднократна такса ангажимент в размер на 280лв., застрахователна премия в размер на 2688лв., при годишен лихвен процент о т 36,33% и ГПР в размер на 45,76%,за срок до 20.03.2021г., който кредит подлежи на изплащане на 60 броя месечни погасителни вноски,всяка от които в размер на 343,21лв.и общата стойност на плащанията в размер от 20 592,60лв.С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г.„БН П Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило на Агенция за събиране на вземания" ЕАД - купувач свои вземания, по предоставени заеми,в т.ч.и вземането си от П. А. Т. ,ЕГН-********** по процесния договор за кредит.Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд е приел,че така сключения между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П. А. Т. договор за кредит е недействителен,като противоречащ на императивните разпоредби на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.10,ал.1,чл.11,ал. 1,т. 9 и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК ,договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10 - годишния процент на разходите по кредита,както и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора.

В случая договорът съдържа годишния процент на разходите към момента на сключването само като процентна стойност,без да са посочени взетите предвид допускания,използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин,лихвеният процент също е посочен само като процентна стойност, без да са посочени условията за прилагането му,без да е посочено дали е фиксиран за целия срок на договора,което е в нарушение на императивната разпоредба на чл.11 от ЗПК.

Цитираните изисквания на закона да се посочат взетите предвид допускания при 2 изчисляване на ГПР не са самоцелни,доколкото е необходимо на потребителя да се предостави пълна,точна и максимално ясна информация за разходите,които следва да стори във връзка с кредита,за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.В този смисъл е и изискването на чл.10,§ 1,б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания,използвани за изчисляването на този процент.

Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи (лихви,други преки или косвени разходи,комисионни,възнаграждения от всякакъв вид,в т.ч.тези дължими на посредниците за сключване на договора),изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,а съгласно §1,т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В конкретния случай ГПР по кредита,с оглед размера му от 4 5,76% в процентна стойност, е много близък до предвидения в чл.19,ал.4 от ЗПК максимален размер,но неяснотата относно начина,по който същият е формиран,води и до неяснота относно включените в него компоненти.

Видно от исковата молба и заявлението,а също и от приетата по делото ССЕ,застрахователната премия не е включена в годишния процент на разходите, като в противен случай ГПР ще надхвърли петкратния размер на законната лихва, поради което е налице опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19,ал.4 от ЗПК,а посочения в договора годишен процент на разходите не съответства на действително прилагания.Така не само,че ГПР е посочен единствено като процентна стойност в цифри,а и не е посочена действителната стойност на ГПР,изчислен към момента на сключване на договора за кредит.

Поради липсата на яснота относно начина, по който е формиран посочения ГПР, се препятства възможността на потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин (чл.10,ал.1 от ЗПК)

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см.на чл.6,§ 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики,тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка,което в противен случай не би взел.

Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя,е неравноправна по см.на чл.4,§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост, както е приел в своето решение и районния съд.

Поради горното въззивния съд споделя направения от първоинстанционния съд извод,че за потребителя в процесния случай не съществува яснота относно точния размер на задължението му и общата стойност на кредита, като процесния договор не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т. 10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на лихвата,годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,поради което и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК този договор се явява 3 недействителен.Ето защо, съгласно чл.23 о т ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.

Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.

В случая липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см.на чл.10 и чл.11,т.10 от ЗПК,което не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти на защита.

Предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на остатъка от главницата,след приспадане на заплатените от него суми. Тъй като по договора ответникът дължи връщане на главница в размер от 7720лв.,която е реално предоставената и усвоена заемна сума,а е върнал до настоящия момент сумата от 13 062,98лв.по договора (съгласно ССЕ),то предявените от ищеца искови претенции са неоснователни и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.

Предвид горното обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат,а въззиваемият не е претендирал такива.

Мотивиран от изложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4875/30.11.23г., постановено по гр.д.№ 13918/2022г. по описа на РС-Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4