Решение № 380 от 01.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500127 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни жалби - и двете насочени срещу Решение № 78/16.10.2024 г., постановено по гр.д. № 107/2023 г. по описа на ОС Враца, с което ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на Т. И. К. от гр.Козлодуй сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му, като пешеходец, в резултат на ПТП реализирано на 16.07.2023 г. от товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "Кади", с рег. № ********, управляван и собственост на К. Н. К., ЕГН **********, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законната лихва върху посочената сума, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 24.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв., вкл. ответникът застраховател е осъден да заплати на ищеца К. сумата 5 889,50 лева за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 24.08.2023 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди в частта за разликата над сумата 5 889,50 лв. до пълния претендиран размер от 12 046 лв.

Срещу решението е отхвърлителните му части е подадена въззивна жалба от Т. К., чрез адв.Н. Д. от АК Шумен и адв.Г. С. от САК, а в уважителните му части за сумите над 30 000 лв. за неимуществени вреди и за сумата над 1 963,17 лв. за имуществени вреди– от ЗАД“ДаллБогг Живот и Здраве“, чрез адв.Н. Л. от САК.

В първата от въззивните жалби се поддържа неправилност на обжалваното решение в отхвърлителните му части, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства касателно релевантния въпрос относно дължимото се 1 застрахователно обезщетение и отчетеното съпричиняване на вредоносния резултат, в противоречие с материалния закон –чл.52 ЗЗД, както и поради необоснованост.

Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваните му отхвърлителни части и по съществото на спора се постанови уважаване на предявените осъдителни искове в пълния им заявен размер.

В отговора на тази въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния му представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното решение в посочените му части.

Във въззивната жалба на ЗАД“ДаллБогг Живот и Здраве“, чрез адв.Н. Л. от САК, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в уважителните му части над сумата от 30 000 лв. за причинени неимуществени и над сумата от 1 963,17 лв. за причинени имуществени вреди, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените доказателства касателно факта на съпричиняване на причинените вреди от страна на пострадалото лице, респ. – за неправилно прилоЖ.е на материалния закон в нормите му на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.

Във връзка с тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение в уважителните му части над посочените размери. В отговора по тази въззивна жалба насрещната страна поддържа нейната неоснователност.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваните му отхвърлителна и уважителна части, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Обжалваното решение на ОС Враца е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителна и уважителна части, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивника неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и в частта, с която му е присъдено обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 1 963,17 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 24.08.2023 г. до окончателното им изплащане.

Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Т. И. К. от гр.Козлодуй срещу ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК 200299615, която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата К. Н. К. и застрахователя - въззивник, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на пострадания, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното виновно поведение.

По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивника К. неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента К.

К., застрахован по застраховка „ГО“ при въззивника застраховател пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и изслушани автотехническа и комплексна медицинска експертизи, при чийто самостоятелен 2 анализ настоящия решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:

Анализът на неоспорените от страните писмени доказателства и изслушаната съдебноавтотехническа експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП на 16.07.2023 г., както следва: На 16.07.2023 г. около 00,10 ч. в с.Войводово, общ.Мизия, обл.Враца на ул."Христо Ботев", лекотоварен автомобил "Фолксваген Кади" с рег. № ********, управляван от неговия собственик К. Н. К., се движил в дясната лента на платното за движение в посока към с.Крушовица с включени къси светлини на фаровете и със скорост около 50 км/ч. Пред автомобила попътно се движили пешеходците Т. К. и Ц. Т. в дясната лента на платното за движение на разстояние от 1,1 до 2,4 м вляво от десния ръб на пътя. Достигайки мястото на удара автомобилът блъснал с предната си част пешеходците. От удара те се плъзнали по предния му капак и се блъснали в предното панорамно стъкло, след което, под действието на инерционните сили, въззивникът Т. К. изпаднал отляво на автомобила и се установил в покой на платното за движение.

Другият пешеходец - Ц. Т., изпаднал вдясно и се е установил в покой в затревения банкет.

Експертът по неоспорената САТЕ е категоричен в заключението си, че причините за настъпването на описаното ПТП са както закъснялата реакция за аварийно спиране на водача на МПС, така и неправилното движението на пешеходеца. Заявил е, че не може до посочи коя от тях е основната, тъй като счита и двете за такива.

Последното, според решаващият състав, обосновава извод, че и двете посочени причини в равна степен са довели до настъпване на пътния инцидент, което пък от своя страна сочи на основателност на въведеното от ответника застраховател възражение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат за въззивника Т. К..

Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, съдебната практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е трайна и последователна в разбирането си принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Този принос трябва да е установен конкретно /а не хипотетично/ за всеки отделен случай от ответника, чиято е тежестта да установи възражението си за наличието му, т.к. е в негов интерес - с това възражение се цели намаляване на отговорността му към увреденото лице. Не е налице такъв принос тогава, когато вредоносният резултат би настъпил и без противоправното действие или бездействие от страна на пострадалия.

Степента на съпричиняване се определя чрез сравняване тежестта на нарушението на делинквента и на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.

В случая при извършването на тази преценка решаващият състав взе предвид неоспореното заключение на автотехническата експертиза в насока причина за настъпилото ПТП да са както неправилно движение на пешеходеца-въззивник Т. К. по платното за движение, така и закъсняла реакция на аварийно спиране на водача на лекотоварния автомобил "Фолксваген Кади", при избраната от него скорост на движение с около 50 км/ч.

Следва да се акцентира върху установените от анализа на събраните по делото доказателства /вкл. писмените и гласни такива/ факти, че при настъпване на пътния инцидент водачът на лекотоварния автомобил, който се е движил в дясната лента за движение на пътното платно и при избраната от него скорост на движение, е имал техническата възможност да види пешеходците на пътното платно и да ги възприеме като опасност тогава, когато се е намирал на около 45 м. от тях, но поради закъснялата си реакция на аварийно спиране не е успял да предотврати удара с тях и ги е блъснал с предната част на автомобил.

В случай на своевременно предприемате на аварийно спиране водачът е имал техническа възможност да предотврати възникването на ПТП-то.

Следователно и поведението на водачът на лекотоварния автомобил е съставомерно по смисъла на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП -при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо 3 препятствие и когато възникне опасност за движението.

По отношение въззивникът Т. Н. пък еднозначно е установено от изслушаната КСМЕ, че същият се е движил в лентата на движение попътно на лекотоварния автомобил на разстояние между 2,4 м. - 1,1 м. от десния ръб на пътя в алкохолно опиянение /3 промила алкохол в кръвта/ и е навлязъл внезапно на пътното платно за движение, без да се съобрази с приближаващия се лекотоварен автомобил.

Това му поведение изпълва фактическите състави на нарушения по смисъла на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП /с поведението си за не създава пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди/, на чл.108, ал.2 ЗДвП/пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница/, чл.113 и чл.114 ЗДвП - предприел е внезапно навлизане на пътното платно на необозначено място, без да се съобрази с приближаващото МПС.

Според вещото лице по САТЕ в условията на пътнотранспортното произшествие пешеходецът Т. К. е имал възможност да се движи извън платното за движение по пътния банкет и настъпването на процесното ПТП за него е било технически предотвратимо в случай, че той се е движил по пътния банкет или максимално вдясно до границата на дясната пътна лента.