Определение № 3234 от 27.12.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1411/2024
- Вид
- Определение № 3234
- Подписан
- 27.12.2024
- В сила
- 27.12.2024
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3234 гр. Бургас, 27.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501411 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, подадена чрез ю.к.И. Н., против разпореждане № 9031 от 15.08.2024 г., обективирано в Заповед № 2811/14.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5530/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. В. Р., ЕГН **********, с адрес ***, в частта му, касаеща вземанията за сумата от 1187.25 лв.
– договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.11.2020 г. до 15.11.2022 г. и за сумата от 2032.74 лв. – мораторна лихва за периода от 16.11.2020 г. до подаване на заявлението, дължими на основание Договор за потребителски паричен кредит № CARU-17934339 от 25.06.2020 г., сключен между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, вземанията по който са прехвърлени от кредитора на заявителя с Договор за цесия от 11.11.2021 г. и приложение № 1 към него.
В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда за неоснователност на заявлението в отхвърлената част. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания за договорна лихва и за мораторна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 5530/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано 1 по подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против П. В. Р., за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № CARU-17934339 от 25.06.2020 г., сключен между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, вземанията по който са прехвърлени от кредитора на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.11.2021 г. и Приложение №1 към него: 5505.51 лв. – главница, 1187.25 лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 15.11.2022 г. и 2032.74 лв. – мораторна лихва за периода от 16.11.2020 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените в производството разноски от 174.51 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че претенцията произтича от Договор за потребителски паричен кредит № CARU-17934339 от 25.06.2020 г., сключен между П.
Р. и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, по силата на който на длъжника е отпусната заемна сума в размер на 6000 лв. и застрахователна премия от 670.32 лв., като длъжникът се е задължил да върне заемната сума заедно с договорна лихва от 1640.64 лв., като общата стойност на плащанията по кредита е 8310.96 лв., платими на 28 броя равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 296.82 лв., като крайният срок за издължаване на целия заем е до 15.11.2022 г. Твърди се, че на 11.11.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.11.2021 г. на основание чл.99 ЗЗД между „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който вземането по процесния договор за заем е прехвърлено на заявителя, за което длъжникът е уведомен. Към заявлението е представено копие на договора за потребителски кредит, по който се претендират вземанията.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 2811/14.08.2024 г. за главницата от 5505.51 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 09.02.2024 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 141.66 лв., съобразно с уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане № 9031, инкорпорирано в издадената заповед по чл.410 ГПК, БРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1187.25 лв.
– договорна лихва и за сумата от 2032.74 лв. – мораторна лихва. За да отхвърли заявлението в посочената част, съдът е приел, че искането е основано на договор за потребителски кредит, който е изначално недействителен и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Прието е, че договорът за кредит е сключен в противоречие с целта на чл.2 ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила – сключването на договора е обусловено от сключването на застраховка с очевидната цел да се оскъпи кредита и да се обогати кредитора, като се цели заобикаляне на ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като застрахователната премия не фигурира в годишния процент на разходите.
Предвид установените по делото факти, като съобрази актуалната съдебна практика и тази на СЕС, Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на районния съд за неоснователност на заявлението относно договорната и мораторната лихва и препраща към тях на основание чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.
Правилни са съображенията на БРС, че уговорената застрахователна премия 2 представлява разход за потребителя, свързан с договора за кредит, стойността й е начислена при подписване на договора и е част от погасителния план, поради което трябва да бъде включена при определянето на ГПР. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, видно от съдържанието на договора. Предвидената застрахователна премия действително води до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишава размера на главницата и пряко влияе върху формирането на възнаградителната лихва и едновременно с това е сключена в полза на кредитора, което поражда съмнение относно спазването на изискването за прозрачност и равнопоставеност между страните. А предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се заплаща разсрочено едновременно с изплащане на погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които формално водят до увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля и императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. § 1, т.1 ДР на ЗПК. Според последния „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая, макар в представения договор за потребителски кредит ГПР да е определен в разрешения законов размер – 24.60 %, не се твърди при изчисляването му да е включена уговорената застрахователна премия от 670.32 лв. В тази връзка, предвид изложените по-горе съображения и с оглед съдържанието на договора, съдът приема, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователната премия, поради което същата представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК и до прилагане на последиците по чл.23 ЗПК. В този смисъл е Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр.д.№ 578/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., като настоящият съд съобрази и Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, в което е прието, че за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи по чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.
СЕС e постановил също, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.
Ето защо, следва да се приеме, че посоченият в процесния договор ГПР не 3 отразява всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по силата на чл.23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Именно на това основание в случая не се дължат договорна и мораторна лихва, поради което депозираното заявление по чл.410 ГПК е неоснователно за тези вземания и правилно е отхвърлено от заповедния съд. Това е достатъчно основание за отхвърляне на заявлението, поради което е безпредметно обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя.
Предвид изложеното, БОС намира жалбата за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявителят има възможност да предяви осъдителен иск за вземанията си по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК, за което заповедния съд следва да му даде указания.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9031 от 15.08.2024 г., обективирано в Заповед № 2811/14.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5530/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. В. Р., ЕГН **********, с адрес ***, в частта му, касаеща вземанията за сумата от 1187.25 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.11.2020 г. до 15.11.2022 г. и за сумата от 2032.74 лв. – мораторна лихва за периода от 16.11.2020 г. до подаване на заявлението, дължими на основание Договор за потребителски паричен кредит № CARU-17934339 от 25.06.2020 г., сключен между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“, вземанията по който са прехвърлени от кредитора на заявителя с Договор за цесия от 11.11.2021 г. и приложение № 1 към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4