Решение № 4571 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4571 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100504691 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20111063 от 15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 6653/2020 г. на Софийски районен съд, „И. и син“ ЕООД е осъдено да заплати на „Айдъл Апартмънтс“ ЕООД на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата 20 000 лв., частичен иск от пълния размер от 46 386,38 лв., представляваща цена на доставени 86 входни метални врати, съгласно фактура № 104/14.08.2017 г., както и сумата 4 000 лв., частичен иск от пълния размер от 19 236,85 лв., представляваща цена на доставени 10 входни метални врати, съгласно фактура № 106/31.08.2017 г., ведно със законната лихва от 07.02.2020 г. до изплащане на вземането.

Ответникът „И. и син“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Айдъл Апартмънтс“ ЕООД разноски в размер на 1168,50 лв.

Решението е обжалвано от ответника „И. и син“ ЕООД като неправилно и необосновано с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което исковите претенции се отхвърлят изцяло, а случай, че се приеме наличието на вземане на ищеца – да бъде уважено направеното възражение за прихващане с вземане на ответника към ищеца в размер на 11 820 лв., произтичащо от друго правоотношение между страните – договор за доставка на градинско оборудване.

В жалбата се навежда възражение, че първоиностанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил изложените от ответника аргументи в 1 представената от него писмена защита. Поддържа се, че съдът не е възприел правилно доказателствата по делото и е направил погрешни констатации. Неверен бил изводът на съда, че въпросните две фактури обективират договорките между страните, както и че с издаването на тези фактури и извършеното частично плащане по тях от страната на ответника последният се е съгласил с условията по тези фактури. Този извод бил неверен, защото ответникът бил направил плащанията не по двете посочени фактури, в които подробно били описани вратите по цена, вид и брой, а по две проформа фактури №1/04.07.2017 г. и № 5/08.08.2017 г. В тези две проформа фактури липсвала детайлна информация относно фактурираните стоки. Изтъква се, че чисто хронологично към датата на плащане по всяко от двете проформа фактури ответникът не е знаел, че единичните цени, възприети от доставчика, отговарят на цените посочени впоследствие във фактури № 104/14.08.2017 г. и № 106/31.08.2017 г. – последните били издадени след второто авансово плащане от страна на ответника. Въззивникът сочи, че едва след като се запознал с тези фактури, установил, че единичните цени не отговарят на оферираните, поради което отказал да прави последващи плащания по тях. Във връзка с това изтъква, че дори и да се приеме, че е признал вземането по издадените фактури с осчетоводяването им, оставал недоказан фактът на доставка на заявения брой врати, както и точното и качествено изпълнение на тази доставка, а доказателствената тежест за това е била ищеца. Оспорва се извода на съда за неустановеност счетоводството на ответника да е водено нередовно. Сочи се в тази връзка, че предвид факта, че собственик на дружеството на ищеца и на дружеството на счетоводството на ответника е едно и също лице /управител на ищеца и на счетоводната фирма е Б.К./, това очевидно създава предпоставка счетоводството на ответника да не е водено безпристрастно. По отношение на това възражение съдът бил направил постни и недостатъчни мотиви. Навежда се и довод, че съдът необосновано е кредитирал показанията на не безпристрастния свидетел Л., за да обоснове извода си ответникът впоследствие е продал 96 бр. врати на ЕТ „М.Ц.“, като неоснователно е отхвърлил искането му за разпит като свидетел на лицето М.Ц.. Също така съдът неправилно бил приел, че представените митнически декларации биха могли да се ползват като доказателство за доставяне на 96 бр. врати. Изтъква се в тази връзка, че ответникът не е страна по тези митнически декларации и те по никакъв начин не го касаят. Неясен бил и изводът на съда, че представената товарителница е доказателство за доставката на 10-те броя врати. Излага се и възражение срещу извода на съда за липса на данни по делото ответникът да е уведомил продавача за твърдените несъответствия по доставените стоки. Въззивникът сочи, че показанията на св.

А. А. и записа в товарителницата с отразени възражения на получателя са доказателства, че ответникът надлежно е уведомил продавача за несъответствията по доставените стоки.

Изтъква се, че съдът неправилно е оценил представената имейл кореспонденция между страните, от която било видно, че стоката, предмет на сделката, не е уточнена.

Въззиваемата стана „Айдиъл Апартмънтс“ ЕООД с писмения си отговор оспорва въззивната жалба. Излага подробни аргументи срещу всички направени в жалбата оплаквания.

2

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Айдиъл Апартмънтс“ ЕООД е предявило срещу „И. и син“ ЕООД иск за осъждане да му заплати сумата 24 000 лв., представляваща част от дължимата цена за доставени на ответника врати по издадени фактури № 104/14.08.2017 г. и № 106/31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е доставчик на 96 бр. врати на ответника /входни врати - съгласно направено в първото съдебно заседание уточнение/, като на 14.08.2017 г. била извършена доставката на 86 бр. врати, а на 31.08.2017 г. – на 10 бр. врати.

Доставките били приети от представляващия ответното дружество Д. И.. Общата дължима цена за доставените врати била в размер на 100 456,11 лв., като ответникът заплатил авансово следните суми: на 05.07.2027 г. заплатил сума от 14 100,29 лв. по фактура № 102/05.07.2017 г., и на 14.08.2017 г. заплатил сума от 20 732,59 лв. по фактура № 103/14.08.2017 г. Тези суми били част от общото задължение за плащане на цената на 96 бр. врати. За остатъка от цената на доставените на 14.08.2017 г. и 31.08.2017 г. врати, а именно 65 623,23 лв., ищецът издал и предал на ответника две фактури: № 104/14.08.2017 г. – с главница 46 386,38 лв., и № 106/31.08.2017 г. – с главница 19 236,85 лв., които били подписани от двете страни. Твърди се, че тези две фактури представляват доказателство за извършената доставка на вратите, приемането на стоките от ответника и предмета на договора между страните. Фактурите били осчетоводени от ответното дружество, което съставлявало и признание от него за дължимост на цялата сума.

С уточнителна молба ищецът сочи, че претендираната с исковата молба сума от 24 000 лв. е част от общо дължимата главница по двете горепосочени фактури от 65 623,23 лв. и същата се съотнася към всяка една от фактурите, както следва: по фактура № 104/14.08.2017 г. /на стойност 46 386,38 лв./ се претендира частично сума от 20 000 лв.; и по фактура № 106/31.08.2017 г. /на стойност 19 236,85 лв./ се претендира частично сума от 4 00 лв. В молба се сочи, че не се предявява иск за обезщетение за забава от падежа на фактурите, а се претендира само обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумите

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „И. и син“ ЕООД оспорва иска. Излага твърдение, че при водене на преговори с ищеца за доставка на врати е получил оферта за четири вида врати, чиято цена варирала между 135 и 175 евро, като последващи коментари на цените не били правени. След това ответникът извършил две авансови плащания - на 04.07.2027 г. и на 08.08.2027 г., за които плащания ищецът издал фактура № 102/05.07.2027 г. и фактура № 103/14.08.2017 г., в които фактури било отразено „авансово плащане за доставка на метални врати“. В тези фактури не били уточнени брой и модела на вратите. Твърди се, че на 14.08.2017 г. пристигнал камион, който превозвал метални врати, като видно от CMR товарителницата, на 11.08.2027 г. от Истанбул били изпратени 86 бр. врати, а не 96 бр. врати, като върху товарителницата получателят бил отбелязал, че има оплакване за някои врати и ще приложи снимки. На същата дата 14.08.2017 г. присъстващите на разтоварването на вратите С.Х. – технически ръководител на проекта и управителя на „И. и син“ ЕООД 3 съставили протокол за установени дефекти при получаване на метални врати, като били направени снимки, на които се виждали част от дефектите. Тези обстоятелства се установявали от имейл от 15.08.2017 г., а снимките с дефектите на някои от вратите били изпратени впоследствие от ответника чрез мобилното приложение „Вайбър“. Доставка на оставащите 10 бр. врати изобщо не била осъществена, а дефектните врати не били заменени, въпреки многократните разговори за подмяната и окомплектоването им и същите към момента се съхранявали от ответника, докато бъдат получени обратно от ищеца. Твърди се, че на 29.10.2020 г. по куриер е изпратена покана до ищеца, с което той за пореден път е поканен да си вземе вратите с недостатъци, съхранявани в ответното дружество, но към момента не се е върнал екземпляр от връчената покана. Оспорва се твърдението на ищеца, че представените с исковата молба фактури са подписани от управителя на „И. и сини“ ЕООД – оспорва се тяхната автентичност. Ответникът възразява, че не дължи претендираните суми, тъй като не е налице точно изпълнение от страна на ищеца - нито в качествено, нито в количествено отношение. Излага довод, че представените от ищеца фактури не доказват възникването на правоотношение между страните, нито предмета на това правоотношение. Изтъква, че самото издаване на фактурата е едностранно действие и не би могло да установи възникване на правоотношение и естеството на задълженията на страните. Излага се твърдение, че счетоводството на ответното дружество е водено от дружество, свързано с ищцовото, съответно счетоводните операции по осчетоводяване на фактурите и ползване на данъчен кредит са били извършени от лице, свързано с ищцовото дружество – „Уест Глобъл“ ЕООД, чийто управител е управителят на ищцовото дружество Б.Е.К.. С оглед на това ответникът счита за неоснователно твърдението на ищеца, че осчетоводяването на фактурите съставлява признание от него за дължимостта на сумата, съответно поддържа, че тези фактури не доказват приемане на изпълнение от страна на ищеца, респ. възникване на задължение за ответника. Изтъква се също, че посочените в представената от ищеца фактура № 104 цени са над три пъти по-високи от посочените в офертата и те са посочени за пръв път именно в тази фактура, без за тях да е постигната уговорка между страните. Двете авансови плащания били направени с намерението цените на вратите да са такива, каквито са описани в офертата, и разминаването им с цените по фактура № 104 е причината за първия спор между ищеца и ответника. Посочените във фактура № 106 врати освен, че не били доставени, изпълнението на ищеца не отговаряло на изискванията и в качествено отношение, което се установявало от приложения протокол за установени дефекти при получаване на метални врати. Ответникът излага довод, че дори и да се приеме наличието на вземане на ищеца към него, то това вземане е в по-малък размер от претендирания, така и от размера на частичния иск. Съображение за това било необосновано високите цени посочено във фактура № 104, за каквито цени страните не са постигнали съгласие, и завишените цени според фактура № 106 спрямо договорените цени, които се отнасяли за стоки, които изобщо не били доставени – предвид това, че половината от тях са имали дефекти, поради които те не са били монтирани. С оглед на тези възражения, ответникът счита, че с изплатените от него авансови суми той е погасил задълженията си за доставените годни врати, като дори е платил повече от дължимото.

4

В условията на евентуалност, ако се приеме наличието на вземане на ищеца, ответникът прави възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане с негово вземане в размер на 11 820 лв., произтичащо от друго правоотношение между страните - за доставка на градинско оборудване.Твърди, че е заплатил авансово тази сума на ищеца, но последният не е изпълнил задължението си за доставка по този договор, поради което ответникът прави изявление за развалянето на договора и искане за прихващане с подлежащата на връщане цена.