Решение № 431 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500066 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба с вх. № 97730/24.11.2025 г. на Ж. Г.

Ж., ЕГН **********, против Решение № 3803 / 28.10.2025г. по гр. дело № 20233110116387 по описа за 2023г. на ВРС, 33 с-в, с което съдът:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо, поради липса на правен интерес, производството по делото, образувано в частта му по повод предявени от ищеца Ж. Г. Ж., ЕГН ********** срещу ответните страни малолетно дете Л.

Ж. Г. ЕГН **********, действащо чрез негова майка и законен представител К. Т. М. и непълнолетно дете Г. Ж. Г. ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на своята майка К. Т. М., отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИТЕ СТРАНИ сумите, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1136/2023 г. по описа на ДСИ в СИС, при ВРС, образувано въз основа на изпълнителен лист №54 от 02.04.2021г., издаден по гр. д. 20203110111126/2020 г. по описа на Районен съд Варна, а именно:

1

- сумата от 20 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец май 2022 г.,

- сумата от 50 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец октомври 2022 г.,

- сумата от 430 лева, представляваща присъдена издръжка за месец ноември 2022 г.,

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец декември 2022 г.,

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец март 2023 г.,

- сумата от 430 лева, представляваща в цялост присъдена издръжка за месец април 2023 г.,

- сумата от 150 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец май 2023 г.,

- сумата от 150 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец юни 2023 г.,

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец юли 2023 г.,

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец август 2023 г.,

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец септември 2023 г.,

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец октомври 2023 г.,

- сумата от 430 лева, представляваща присъдена издръжка за месец ноември 2023 г.,

- начислена лихва в размер на 217,02 лева, ПРЕДВИД факта, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно: че посочените суми за издръжка са били платени от ищеца, за които суми, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. №11126/2020г. по описа на Районен съд Варна, е образувано изпълнително дело № 1136/2023 г. по описа на ДСИ в СИС, при 2

ВРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Ж. Г. Ж., ЕГН ********** срещу ответните страни малолетно дете Л. Ж. Г. ЕГН **********, действащо чрез негова майка и законен представител К. Т. М. и непълнолетно дете Г. Ж. Г.

ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на своята майка К. Т. М., отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИТЕ СТРАНИ сумите, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1136/2023 г. по описа на ДСИ в СИС, при ВРС, образувано въз основа на изпълнителен лист №54 от 02.04.2021г., издаден по гр. д. 20203110111126/2020 г. по описа на Районен съд Варна, а именно:

- сумата от 20 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец май 2022 г.,

- сумата от 50 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец октомври 2022 г.,

- сумата от 430 лева, представляваща присъдена издръжка за месец ноември 2022 г.,

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец декември 2022 г.,

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец март 2023 г.,

- сумата от 430 лева, представляваща в цялост присъдена издръжка за месец април 2023 г.,

- сумата от 150 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец май 2023 г.,

- сумата от 150 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец юни 2023 г.,

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец юли 2023 г.,

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец август 2023 г.,

3

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец септември 2023 г.,

- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец октомври 2023 г.,

- сумата от 430 лева, представляваща присъдена издръжка за месец ноември 2023 г.,

- начислена лихва в размер на 217,02 лева, ПРЕДВИД факта, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно: че посочените суми за издръжка по отношение на детето Г., са недължими, доколкото в периода от м.08.2022г. до м.10.2023г., общо 15 месеца, това дете е живяло в дома на ищеца, като последния фактически е упражнявал родителските права по отношение на детето Г., за които суми, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. №11126/2020г. по описа на Районен съд Варна, е образувано изпълнително дело № 1136/2023 г. по описа на ДСИ в СИС, при ВРС.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради допуснато съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че предявеният отрицателен установителен иск, в частта относно твърдяния факт на плащане на гореописаните суми за издръжка е НЕДОПУСТИМ, поради наличието па други способи за защита в хода на образуваното изпълнително дело №1136/2023г. по описа на ДСИ при СИС на ВРС. В действителност ищецът е представил по изпълнителното дело доказателства за извършените плащания за издръжката на децата Г. и Л. за периода от месец ноември 2021 г. до месец декември 2023 г. и е поискал делото да бъде прекратено, но липсва произнасяне от страна на съдебния изпълнител. Ж. Ж. е в невъзможност да защити правата си по реда на чл. 435, ал. 2, то 6 от ГПК и да обжалва по надлежния ред отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, поради липса на постановен отказ, който да бъде обжалван.

Сочи се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е указал на ищеца да уточни правният си интерес за завеждане на иска по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, преди да прекрати производството по делото. Това нарушение е довело и до нарушение на чл. 146 ГПК при 4 изготвяне на доклада по делото и при разпределяне на доказателствената тежест, съответно съдът не е указал на ищеца за кои правно релевантни факти не сочи доказателства. Поради това по делото не са събрани доказателства, че ищецът е представил писмени доказателства по изпълнителното дело, че претендираната като неплатена по същото дело издръжка за детето Л., както и за детето Г. е платена изцяло от длъжника още преди образуване на изпълнителното дело.

Допуснато е и друго процесуално нарушение като съдът не е указал на ищцовата страна, че няма да цени обясненията на детето Г., дадени при неговото изслушване по реда на чл. 15 от ЗЗДет., защото намира същите за недопустими, както и не е допуснал повторно изслушване на Г. след навършване на пълнолетие на детето. С това ищцовата страна е била лишена от възможността да ангажира необходимите и допустими доказателства.

ВРС неправилно е отхвърлил предявения от ищеца иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, поради недоказаност на факта, че в периода от м.08.2022г. до м.10.2023г., общо 15 месеца, детето Г. е живяло в дома на ищеца, негов баща, като последният фактически е упражнявал родителските права по отношение на детето Г. и поради това не дължи издръжка за него, вкл. лихви. Неправилно не е ценено изслушването на детето Г. в проведеното на 21.06.2024 г. открито съдебно заседание, на основание чл.15 от ЗЗДт., предвид че същото се явявало ответник по делото. Неправилно са ценени показанията на водения от ответницата свидетел – св. Д. Т. Я., които са неясни, неточни и непълни и вътрешно противоречиви. Изводът на съда, че бащата е бил на кораб в процесния период е необоснован, доколкото бяха представени документи от ИАРА, съдържащи информация за движението на Риболовен кораб *, В. ****, собственост на „А. Ш.” ЕООД, от които се установява, че ИАРА не разполага с информация дали лицето Ж. Ж. е бил част от екипажа на кораба.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се излага становище за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на постановеното решение.

Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че по 5 отношение на твърденията за извършени плащания ищецът няма правен интерес от иск по чл. 439 ГПК. Законът изрично предвижда специален ред за защита на длъжника в хода на изпълнителното производство - чл. 433, ал. 1, т.

1 ГПК и чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Ж. е имал възможност да представи доказателства за извършените плащания пред ДСИ. В изпълнителния процес няма „мълчалив отказ“, а длъжникът винаги може да поиска изрично произнасяне от съдебния изпълнител. Цитира практика: Определение № 75/15.03.2022 г. по гр.д. № 305/2022 г., IV г.о. и Решение № 210/14.11.2019 г. по гр.д. № 1125/2019 г., ВКС, IV г.о.

В производството по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че през периода 08.2022 - 10.2023 г. детето Г. е живяло изцяло при баща си - ищеца. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства като е направил обективна и задълбочена преценка. Правилно е приел, че изслушването на детето Г. по реда на чл. 15 ЗЗДет. не може да се използва като свидетелски показания, защото той е страна по делото. В този смисъл е Определение № 522/21.10.2015 г., ВКС, IV г.о. Твърденнията, че детето и живяло при баща си, не се установяват и от свидетеля, воден от ищеца. Представените доказателства (фактури, банкови преводи, разпечатки и др.) не установяват, че детето Г. е живял трайно при бащата.

Съдът е направил правилен извод, че временни посещения или престои при бащата не погасяват съдебно присъдената издръжка. Родителят не може едностранно да спре плащането на издръжка, позовавайки се на временни грижи или лични контакти. Позовава се на практика: Решение № 134/25.06.2012 г. по гр.д. № 90/2011 г., IV г.о., ВКС, Решение № 72/30.05.2017 г. по гр.д. № 125/2017 г., ВКС, III г.о. и Решение № 179/08.12.2020 г. по гр.д. № 1684/2020 г., ВКС, IV г.о.

Твърденията за допуснати нарушения на чл. 7 и чл. 146 ГПК са голословни и неоснователни. Районният съд е дал всички указания по реда на чл. 146 ГПК, разпределил е доказателствената тежест и е допуснал всички относими доказателства. Изслушването на детето не е било пренебрегнато съдът го е извършил, но правилно преценил, че то няма доказателствена стойност като свидетелски показания.

Съдът, правилно е направил извода, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е неоснователен.

6