Решение № 205 от 15.10.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Шумен, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20243600500431 по описа за 2024 година

Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 11489 от 09.08.2024г. депозирана от С.

К. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен, чрез адв. В. П. от ШАК срещу разпореждане № 10185 от 19.07.2024г. по ИД № 418/2024г. на ЧСИ Р.Р., с което е оставено без уважението заявление с вх. № 9993/03.07.2024г. за прекратяване на производството на осн. чл. 433, ал. 1 от ГПК.

Жалбоподателката счита разпореждането за незаконосъобразно, тъй като със заявлението е представила доказателства за преведена от нея чрез пощенски запис сума за разноски по гр.д. № 1033/2024г. по описа на РС – В.Т., за които разноски впоследствие е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано настоящото ИД № 418/2024г. по описа на ЧСИ Р. Р.. Видно от представената разписка от пощенската станция било, че преводът е извършен преди образуване на изпълнителното дело, като в основанието изрично било посочено, че се касае за присъдената сума за разноски по гр.д. № 1033/2024г.. Отделно от това от представения касов бон било видно, че е заплатена и такса за уведомяване на получателя по пощенския запис и със СМС. Правоимащия да получи разноските не е посочил по делото банкова сметка, но за извършване на надлежно плащане законодателя не е предвидил ред на способите за погасяване и в случая задължението било платено чрез пощенски запис. Счита, че не е станала причина за завеждане на делото, поради което и не следва да бъде ангажирана с разноските по него, които следвало да останат в тежест на взискателя. Сочи, че дори и след подаване на заявлението, кредитора не е направил постъпки да получи превода си и счита, поведението му за недобросъвестно, тъй като никой не можел да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Моли съда да 1 отмени обжалваното разпореждане и да разпореди на ЧСИ да прекрати ИД, като разноските останат в тежест на взискателя.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, възражение по жалбата е постъпило от взискателя, в което излага становище за неоснователност на същата и моли съда да я остави без уважение.

Излага, че за да е налице основание за прекратяване на производство, трябва да се представи разписка установяваща погасяването на паричното задължение, за което е образувано изпълнителното дело, а в случая била представена само бележка, че дължимата сума е предадена в пощенска станция, но не и, че тя е достигнала до взискателя. Установено е, че сумата не е получена от взискателя, а същата е върната обратно на длъжника, поради което обжалваното разпореждане на ЧСИ е правилно и законосъобразно, тъй като и до настоящия момент 09.09.2024г. взискателя не е получил по какъвто и да е начин плащане от длъжника и вземането по изпълнителния лист не е погасено.

ЧСИ на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК е изложил мотиви по обжалваното действие, в които излага, че липсата на надлежно плащане е достатъчна причина за образуване на изпълнителното производство, а изложената от жалбоподателката фактическа обстановка, била основание евентуално за освобождаването й от разноски и то в исковия процес, чл. 78, ал. 2 от ГПК, която разпоредба по аналогия, не можело да се прилага в изпълнителния процес, за който имало специална уредба - чл. 79 от ГПК.

Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата, материалите по делото и като съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване – чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения.

Изп. дело № 20249310400418 по описа на ЧСИ Р.Р. е образувано по молба на Г. Д. Д. срещу жалбоподателката С. К. Д., въз основа на изпълнителен лист издаден на 04.06.2024г. от РС – В.Т. по гр. д. № 20244110101033 за сумата от 625 лева разноски по делото. В молбата за образуване на делото взискателя претендира събиране на сумата по изпълнителния лист, както и разноските по изпълнението вкл. и адвокатски хонорар в размер на 420.00лева с ДДС, от които 200 лева за образуване и 150 лева за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжницата и настоящ жалбоподател е депозирала заявление до ЧСИ, към което представя доказателства, че сумата по издадения изпълнителен лист, е заплатена на взискателя с пощенски запис още на 31.05.2024г. преди образуване на изпълнителното дело, като в разписката изрично било посочено, че сумата е за разноските по гр.д. № 1033/2024г. на ВТРС. Представена е и справка издадена от Български пощи, че получателя на превода е известен още на 03.06.2024г. с първо известие и на 10.06.2024г. с второ известие и след като записа не е бил потърсен, е върнат на подателя на 24.06.2024г.. Посочено е, че сумата повторно е изпратена на взискателя на 26.06.2024г. и след като с поведението си не е станала повод за завеждане на делото, доколкото представя разписка от пощенска станция за внесената по делото сума, е поискала от ЧСИ на осн. чл. 433, ал. 1 от ГПК, да прекрати 2 изпълнителното производство. Препис от заявлението е изпратено на взискателя за становище, който е депозирал молба, в която е заявил, че не е получавал плащане по процесното вземане, нито преди образуване на делото, нито към настоящия момент, поради което е помолил ЧСИ, искането за прекратяване на изпълнителното дело да бъде оставено без уважение и да продължи изпълнението до надлежно погасяване на вземането.

С обжалваното разпореждане ЧСИ е оставил без уважение така депозираното заявление за прекратяване на изпълнителното производство. Посочил е, че от представените доказателства, а и от изявлението на взискателя, не се доказва, че задължението по изпълнителното дело е платено нито, че до взискателя е достигнала информацията за изпратен пощенски запис.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

В разпоредбата на чл.433 от ГПК, изчерпателно за изброени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Според разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, производството се прекратява когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Тълкуването на посочената разпоредба налага извод, че длъжникът следва да представи доказателства, че сумата по изпълнителния лист е платена, или внесена за взискателя преди образуването на изпълнителното производство.

В настоящият случай длъжникът С. К. Д. е представила по изпълнителното дело 2 касови бона /пощенски записи/ от „Български пощи” ЕАД, от 31.05.2024 г. и от 26.06.2024г., за внесена сума от 625 лв., с получател Г. Д. Д., с адрес: гр. В.Т., ул. Ц..., а като пояснение е посочено, че сумата представлява разноски по гр.д. № 1033/2024г. на ВТРС. Към подаденото заявление до ЧСИ е приложено и удостоверение от Български Пощи с изх. № 94-С70/03.07.2024г. от което е видно, че за паричният запис с баркод РS 97050039YRW от 31.05.2024 г. на 03.06.2024г. е оставено до получателя първо известие, а на 10.06.2024г. второ известие и след като до изтичане на срока за престой на записа в пощенската станция за изплащане, получателя не го е потърсил, той е върнат на подателя на 24.06.2024г..

Представен е и втория касов бон от 26.06.2024г. от който е видно, че сумата от 625 лв., с получател Г. Д. Д., с адрес: гр. В.Т., ул. Ц..., с основание разноски по гр.д. № 1033/2024г. на ВТРС отново е изпратена до взискателя на настоящият му адрес. От изявленията на страните, се установява, че към датата на депозиране на жалбата, сумата не е получена от взискателя.

От изложеното е видно, че по делото са налице доказателства, че длъжникът С. К. Д. е внесла с пощенски запис сумата по изпълнителния лист, за взискателя преди образуване на изпълнителното дело – 06.06.2024г. и преди издаване на изпълнителния лист на 04.06.2024г., 3 а именно още на 31.05.2024 г.. Съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, за прекратяване на изпълнителното производство е достатъчно представянето на квитанция от пощенска станция, че сумата е платена или е внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело. Не е налице изискване сумата да е била получена реално от него.

Видно от представеното удостоверение от „Български пощи” ЕАД сумата е била на разположение на взискателя още на 03.06.2024г. (три дни преди образуване на изпълнителното дело и един ден преди издаването на изпълнителния лист) и същия би могъл да си я получи.

В случая приложение следва да намери разпоредбата чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК вр. с чл.

79, ал.1, т. 1 от ГПК. С тази разпоредба законодателят приема, че квитанция от пощенска станция за внесена преди изпълнителното дело сума е основание за прекратяване на делото и възлагане разноски по изпълнително дело на взискателя. Този подход на законодателя обосновава извод, че независимо от характера на вземането, нареждането на сумата с пощенски запис е достатъчно, за да се приеме, че длъжникът е осъществил действие, което е от естество да предотврати образуването на изпълнителен процес. Нареждане на сума с пощенски запис, преди да се образува изпълнително дело изисква съдействие на кредитора, който ще следва да се яви в пощенска станция за получаване на сумата. Въпреки това обаче, законодателят е приел, че това поведение на длъжника би било основание за прекратяване на изпълнителното дело и възлагане на разноски на взискател съобразно чл. 433, ал.1, т.1 и чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК. Съдът приема, че последиците по чл. 79, ал.1 от ГПК, следва да се приложат независимо от това дали сумата е върната от пощенската станция. Това е така, защото няма основание при едно и също поведение на длъжника последиците за него да са различни в зависимост от това, дали кредиторът е образувал изпълнителното дело преди или след като е изтекъл срока му за получаване на сумата по пощенския запис. Законодателят е приел, че самото нареждане на сумата с пощенски запис преди образуването на изпълнителното дело е поведение на длъжника, което го освобождава от отговорност за разноски по изпълнителното дело. В случая длъжника два пъти е наредил с пощенски запис сумата за взискателя и го е уведомил за същото, поради което и съдът приема, че поведението на длъжника го освобождава от отговорността за разноски в изпълнителното дело, защото не е станал причина за образуване на същото. Сумата е била на разположение на взискателя, същия е можел да я потърси и получи, а бездействието му, като не е получил паричните средства от пощенската станция, нито е посочил по делото друг начин за погасяване на паричното притезание е в нарушение на чл. 3 от ГПК, изискваща добросъвестно упражняване на предоставените процесуални права от страните в съдебните производства, в това число и в изпълнителното производство.

Длъжникът е предприел плащане, а взискателят не може да черпи благоприятни правни последици, от своето поведение вкл. и получаване на разноски по изпълнението и същите на осн. чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 96, ал. 2 от ЗЗД следва да останат за негова сметка.

По изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението на основание чл.433, ал.1 т.1 от ГПК е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Р.Р., с рег. № 931, с район на действие ОС - Шумен, обективиран в разпореждане от 19.07.2024 г., да прекрати изпълнително дело № 20249310400418, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.